Предприемаческият пейзаж на Балканите се определя най-вече от това, че успя да създаде центрове за дигитални и технологични стартиращи фирми, някои от които са признати в световен мащаб. Същевременно много международни ИТ компании отварят и разрастват своите центрове в България, разпознавайки знанията и уменията на талантите в областта на информационните технологии. На практика това е атестат за добрата екосистема в страната и потенциала на талантите, които обаче все още рядко се решават да предприемат крачката към разработването на свой собствен продукт и развитието на бизнес.

Това каза Стефан Бумов, заместник изпълнителен директор на HeleCloud, който участва в експертния борд по изготвянето на доклада за Глобалния предприемачески мониторинг, в който България бе включена преди 4 години, съобщава economynews. Мониторингът наблюдава нивата на предприемаческа активност и анализира националната среда и световната динамика. Първите публикувани от GEM България отчети бяха за 2015/16 и 2016/17 г., а сега представят двугодишни данни и анализи в текущия комбиниран доклад за 2017/18 и 2018/19 г. GEM осигурява уникална по рода си информация за отделните лица – характеристики, ценности, дейности – и тяхното взаимодействие със средата, в която упражняват предприемаческо поведение – проактивност, иновативност и отговорни решения.

GEM България представи своя годишен доклад за предприемачеството в България, в който акцентират на факта, че България се намира на предни места по отношение на установени бизнеси над 3,5 г. в класацията на страните, наблюдавани от организацията, и вече може да се похвали със зрели предприемачи, с добър потенциал за развитие и подкрепа на предприемаческата система. Забелязва се и проактивно предприемаческо поведение сред по-младите поколения.

GEM България отбелязва, че българската предприемаческа екосистема е един от основните двигатели на развитието на регионалната общност, но предприемаческият пейзаж в България трябва да се подобри в множество измерения, преди страната да се открои в международните класации на предприемаческата дейност.

Според доклада обаче в България трудно се стига до инвестиране по линия на предприемачеството. Повечето инвестиционни фондове се интересуват от вече стартирали бизнеси с висока добавена стойност, преминали през най-рисковия първоначален етап на развитие, с вече разработен продукт или услуга и добър бизнес план. Чуждестранните фондове от своя страна се фокусират върху експортно ориентираните компании. Проучването сочи, че над 50% от бизнесите в страната са в сектори с ниска добавена стойност, насочени към вътрешния пазар, които не са атрактивни за инвестиционните фондове.