89% от българските работодатели предлагат или са предлагали стажантски позици, като 26% от тях имат собствена стажантска програма, а 57% приемат стажанти, без за целта да са създали специално разписана програма. Най-големият дял от фирмите, участвали в проучване на Българската стопанска камара, 45%, не са плащали на наетите от тях стажанти, 27% са го правили по силата на трудов договор, а 28% - чрез граждански. Същевременно, 55% от стажантите, участвали в изследването, признават, че не са получавали възнаграждение за своя труд, макар и всички да са несъгласни да работят без пари.
Анкетата на БСК за отношението към стажовете и тяхната ефективност е осъществена сред работодатели и 587 млади хора (стажанти и/или кандидати за стаж) през периода август-ноември 2012 г.
Най-значителна част (41%) от работодателите, които са наемали през последната година стажанти, са го правили за период до 1 месец, следва групата на работодателите (31%), които осигуряват по-продължителен стаж (3-6 месеца). 17% от анкетираните осигуряват стажуване в период от 2-3 месеца, а 11% - повече от 6 месеца. В преобладаващата част от случаите дневната заетост на един стажант е между 4 и 8 часа, но не са малко анкетираните (7% от стажантите и 6% от работодателите), които отчитат заетост, по-дълга от 8 часа на ден.
Що се отнася до заплащането, ако изобщо е предвидено, то е в границите между 100 и 300 лв., следват тези между 300 и 500 лв. (33-44%), не са малко и случаите на заплащане в размер между 500 и 700 лв. (4-11%). Голяма част и от работодателите, и от самите стажанти са на мнение, че трудът на стажуващите не следва да бъде възнаграждаван, ако програмата е под един месец. Работодателите обикновено компенсират липсата на възможности за заплащане на стажантския труд с предоставяне на определени придобивки. Най-често това са техническо оборудване (33%), обучения (31%), безплатна храна (10%), служебен телефон (7%), работно облекло (7%), медицински грижи (7%) или служебен транспорт (5%). Най-често фирмите, които не предлагат стажантски програми, са възпряни от липсата на финансови средства поради липса на финансови възможности (29%). Като друг проблем 16% от работодателите посочват неяснотите в трудовото и осигурителното законодателство по отношение на стажантите. Съществуват и оплаквания от липса на качествени кандидати за стаж, несериозно отношение на стажантите към възложените им задачи, липса на подходящи условия (оборудвани работни места) за наемането им, необосновани претенции от страна на стажантите, както и дефицит на мотивация у служителите да се занимават с тях.
От своя страна, стажантите се оплакват, че по време на стажа си не са имали наставник и се е налагало да се самообучават (23%), че не са им били делегирани отговорности, въпреки проявеното от тях желание (22%), и че са вършили основно нискоквалифицирана работа, неотговаряща на специалността им (16%). Други оплаквания са от несериозно отношение към уменията на стажанта (14%), незачитане или нетърсене на неговото мнение (13%) и липса на придобивки (11%). Само 1% от стажантите твърдят, че са напълно доволни от стажа и че всичко им е харесало.
