Очаквано мерките за намаляване на бюджетния дефицит и държавен дълг, приложени от някои страни в ЕС, силно забавиха икономическото им развитие. Част от тях (Италия, Португалия, Белгия, Дания, Ирландия и др.) вече изпаднаха във втора рецесия за последните три години, отчитайки две поредни тримесечия на спад на БВП. Понижената икономическа активност наново подхрани нивото на безработица (10.9% средно за ЕС за март), като вече се забелязва силно разделение между по-индустриално насочения „север” (в Германия безработицата е на рекорден минимум от 5.6%) и ориентирания към услуги „юг” с високи нива на безработица (Испания - 24.1%, Гърция – 21.7%, Португалия – 15.3%). Ефектът от всичко това ще бъде допълнително свиване на бюджетните приходи вследствие на понижените потребителски разходи, ново неизпълнение на поставените цели за намаляване на бюджетните дефицити, последвано от нова вълна бюджетни съкращения. Цикъл, който в краткосрочен и средносрочен план води до обедняване на населението на Европа и понижава възможността за бърз икономически растеж.
От друга страна въпреки усилията на повечето държави все още не е постигната напълно целта да се възстанови инвеститорското доверие, като доходността на испанските и италиански 10-годишни ДЦК остава около 6%, а на Португалия и Гърция – съответно 11% и 21%. Въпреки комбинирането на двата европейски спасителни фонда (EFSF и ESM), с което общият им капацитет достигна 800 млрд. евро, се засилват опасенията, че те няма да бъдат достатъчни да спасят страна със системно значение за еврозоната, което ще доведе до нови сътресения на финансовите пазари и до евентуално ново преструктуриране на дълг по подобие на Гърция.
Българското правителството вече понижи очакванията си за ръст на БВП за тази година, като според актуализирания проект на Националната програма за реформи (2012 – 2020 г.) икономика на страната ще нарасне с 1.4% през 2012 г., преди постепенно да засили ръста си до 2.5% през 2013 г. и 3.5% през 2014 г. Експресните оценки за нивото на БВП за първото тримесечие се очаква да бъдат обявени от НСИ в средата на май, като повечето прогнози са икономиката да отбележи нулев или дори отрицателен ръст. Основен принос за това ще имат продължаващите дългови проблеми и намалената икономическа активност в страните от ЕС. Но въпреки вече далеч по-умерените очаквания на правителството (предишната официална прогноза беше за ръст на БВП от 2.9% през 2012 г.), не е изключено и тази прогноза да се окаже оптимистична. Имайки предвид, че износът вече втори пореден месец отчита спад (6.1% за февруари), подобна тенденция се наблюдава и при промишленото производство (-5.5% за февруари след -2.2% през януари), а първо понижение от две години насам регистрираха новите поръчки в промишлеността, намалявайки спрямо година по-рано с 4.5% през февруари. Всичко това поради по-слабото външно търсене и влошената перспектива пред повечето от основните външнотърговски партньори на страната. Независимо от някои сигнали за пренасочване на експорта към по-слабо засегнати от кризата региони, какъвто е Азия, ЕС остава основен търговски партньор на България с близо 2/3 от общия износ, а този към балканските държави и Азия се задържа ок. 22%, като най-голям дял има експортът към Турция – 8.5% от общия износ. Така в резултатът на по-ниския износ спрямо година по-рано и засилващия се внос (+7.1% към февруари) отрицателното търговско салдо се повиши до 466.6 млн. евро (1.2% от БВП) за периода януари-февруари. Основен принос за него има търговският дефицит при търговията с енергийни ресурси, главно от Русия. Докато със страните от ЕС търговският баланс е положителен. Отрицателен баланс има и по текущата сметка (388.2 млн. евро или 1% от БВП), но той е типичен за началото на годината, както и последващата му корекция през летните месеци.
Освен във външната търговия, влошаване се наблюдава и при преките чуждестранни инвестиции, като за периода януари-февруари 2012 г. по предварителни данни на БНБ те възлизат на 84.6 млн. евро (0.2% от БВП) – спад от 74.6% спрямо година по-рано. Причина за по-ниския им размер са и продължаващите изходящите парични потоци свързани с изплащането на заеми на български фирми към техните чуждестранни компании-майки (19.8 млн. евро за първите два месеца). Така и тази година ще разчитаме усвояването на средства от европейските фондове да продължи да играе стабилизираща роля, като заложените от правителството в Бюджет 2012 постъпления от ЕС са за 3.8 млрд. лв. или със 78.7% повече спрямо 2011 г.
На фона на тези данни от първите месеци на годината едно от малкото положителни неща остава запазването на досегашната консервативна фискална политика от страна на правителството. След по-доброто изпълнение на бюджета през 2011 г. спрямо предварително планираното (с близо 17% по-нисък дефицит спрямо заложеното в бюджета), първите три месеца на годината продължиха тренда отрицателното салдо да е по-ниско спрямо година по-рано. За периода януари – март то е 687.2 млн. лв. (0.9% от БВП) или със 7.4% по-малко спрямо същия период на 2011 г. Съхранената фискална стабилност вече дава резултати, като доходността на държавните ценни книжа достигна исторически ниски нива (2.23% за 2-годишните ДЦК), която е сравнима с доходността на евровите облигации със сходен матуритет на държавите от еврозоната и значително по-ниска от доходността на облигации, деноминирани в национална валута, на някои страни като Турция, Румъния, Полша. С оглед на благоприятните пазарни условия правителството вече заяви плановете си да пласира еврооблигации за ок. 950 млн. евро в средата на годината, с което да напарви така нареченото „превъртане на дълг” – емитиране на нов такъв, за да се изплати стар. Въпреки че очакванията са новият дълг да бъде на по-ниска цена спрямо стария, което го прави изгоден от икономическа гледна точка (страната ще намали лихвените си плащания), опитът на някои държави около нас показва, че за предпочитане е по възможност да се стои встрани от дълговите въртележки. Явно за плащането през 2013 г. няма от къде другаде да вземем пари, но би било добре при следващия по-голям падеж през 2015 г. да имаме и алтернативни варианти.
