Грандиозни скандали разтърсиха парламента при приемането на бюджет 2015 през миналата седмица. Изненадващо ябълките на раздора се оказаха прехвърляне на пенсионните вноски от частни пенсионни фондове в НОИ и максималния осигурителен доход, а не както се очакваше стажът и възрастта за пенсиониране. Напрежението стигна до там, че в кулоарите на парламента се чуха заплахи за оставки на министри, разваляне на управляващата коалиция и дори предсрочни избори.
В крайна сметка след 17 часа дебати и гласувания, бюджет 2015 бе приет. Основните параметри в него залагат 3% дефицит, 0.8% ръст на Брутния вътрешен продукт, 0.1% инфлация и 8.14 млрд. лв. нов дълг.
Предистория
Всичко започна миналата неделя, когато премиерът Бойко Борисов, заедно със синдикатите, обявиха, че между първо и второ четене, в Закона за бюджет 2015 ще бъдат внесени промени, чрез които всички работещи, родени след 1959 г., ще имат възможност да изберат дали вноските им за втора пенсия да отиват в частните пенсионни фондове или в НОИ. За младежите с първоначални трудови договори се даваше месец да изберат къде да се осигуряват. Според запознати в първоначалния вариант на документа е било предвидено сегашните вложители в частни пенсионни фондове да предекларират къде ще се осигуряват. Освен това преминаването от частен пенсионен фонд към НОИ трябваше да е еднократно, без връщане обратно.
Сегашната пенсионна система включва 3 стълба на пенсионно осигувяване. В първия стълб са вноските към НОИ, които са 12.5% от заплатата. Това е солидарен стълб и всички хора получават пенсии спрямо стажа и възрастта за пенсиониране, които са заложени в Кодекса за социалното осигуряване. Вторият стълб са вноски от 5% към универсалните пенсионни фондове, които всеки сам избира, а ако не направи това, работникът бива разпределен служебно. Третият пенсионен стълб е доброволен и всеки сам решава дали да участва в някой пенсионен фонд. Втората пенсия се получава при навършване на пенсионна възраст. Тя може да се вземе или накуп, или да се дава всеки месец доживот.
Доводите на управляващите
Според ГЕРБ няма нищо по-демократично от това всеки човек сам да избере дали да се осигурява в частен пенсионен фонд или в държавната НОИ. Според тях всеки български гражданин може сам да направи своя избор как да се осигурява. Те дадоха пример и с останалите страни, които са въвели стълбовата система за осигуряване – Полша, Чехия и Унгария, където също е имало подобни промени.
Друга причина, която изтъкнаха управляващите е, че с тези измения фондовете ще бъдат принудени да се активизират и да дават повече информация за своята доходност и за това къде влагат парите на вложителите. Според тях те ще трябва да проведат широка разяснителна кампания за дейността си и по този начин да активизират хората.
От ГЕРБ твърдо отрекоха, че с промените ще бъде проведена национализация на пенсионните фондове. От първоначалните си намерения те отстъпиха единствено за задължителното пререгистриране на сегашните вложители във фондовете и за еднократното преминаване от пенсионен фонд към НОИ. Освен това ще се даде и по-дълъг срок на младежите да решат къде да се осигуряват.
Според Менда Стоянова – председател на бюджетната комисия в парламента, всеки човек ще може, дори година преди пенсионирането си, да се прехвърли от НОИ към частен фонд или обратно.
В деня на гласуването от Реформаторския блок се опитаха да пресекат опитите на ГЕРБ да прокара поправките. Те са се опитали да убедят Бойко Борисов, който е в Брюксел, да принуди хората си да оттеглят предложението. Рано сутринта преди вота шефът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов обави, че най-вероятно това ще стане. Според запознати, обаче, финансовият министър Владислав Горанов е заплашил с оставка, което отново вкара предложението на ГЕРБ в пленарна зала.
Самият Горанов обяви пред медиите, че той най-вероятно няма да прехвърли вноските си от пенсионния фонд към НОИ. Същото потвърдиха и други негови съпартийци, свързани с темата, като Менда Стоянова и Димитър Главчев.
Синдикатите, които първоначално бяха заподозрени, че те именно са внесли предложението, последния ден като че ли избягаха от конфликта за разлика от началото на седмицата, когато бяха много активни. Епичен беше сблъскът в Нова телевизия между икономическия съветник на Лукарски и лидерът на КНСБ Пламен Димитров, които едва не стигнаха до бой. Малко преди това Димитров влезе и в конфликт с шефа на АИКБ Васил Велев.
Всички синдикалисти обаче, които защитаваха промените в закона, декларираха, че няма да прехвърлят своите пенсионни вноски от частни фондове в НОИ.
Възраженията на опозицията
Според Реформаторския блок, с наложените промени има коренна промяна в модела на пенсионната система. С тези изменения тя става все повече солидарна, отколкото капиталова.
Лидерът на ДСБ Радан Кънев заплаши, че РБ ще оттегли подкрепата си за правителството, ако тези промени влязат в сила. Той много разчиташе на вето от президента Росен Плевнелиев, който дни преди гласуването в парламента обяви, че решенията са прибързани. Ден след гласуването обаче президентът обяви, че няма да наложи вето, а Кънев обеща да даде промените в Конституционния съд.
Друга причина, която изтъкна опозицията е, че с промените се извършва национализация на пенсионните фондове. Според тях има възможности чрез други законови промени все повече и повече хора да прехвърлят вноските си към НОИ, което ще направи фондовете рискови, а това ще ги доведе до ликвидация.
Друга причина, която изтъкна опозицията е, че с настоящите промени се цели някои пенсионни фондове, които не са в добро финансово състояние, да прикрият далаверите си, като принудят техните вложители да се прехвърлят в общия кюп на НОИ. Те дадоха пример с фондовете на Христо Ковачки, чиито депутати от Лидер подкрепиха промените в закона.
Левите в управлението, в лицето на вицепремиера Ивайло Калфин, също разкритикуваха промените в закона. Според Калфин не е логично подобна стъпка да бъде предприета толкова прибързано. Той припомни, че цялостната пенсионна реформа трябва да бъде готова до края на март, след широко обществено обсъждане, а такива сериозни стъпки са направени за три дни.
Лявата опозиция в лицето на БСП и Атака също се противопостави на законовите промени. Според тях цялата работа е „далавера”, тъй като управляващите и десните не могат да се разберат кои пенсионни фондове да вземат връх.
КОЙ подкрепи закона?
За законовите промени гласуваха депутатите от ГЕРБ, ДПС, някои депутати от БДЦ и независими депутати. Против закона се обявиха от Реформаторския блок и Патриточния фронт. БСП и Атака се въздържаха. Партията на Николай Бареков се разцепи при гласуването и дори самият лидер се отказа от депутатската си група.
Скандалът с максималния осигурителен доход
Минути преди гласуването на максималния осигурителен доход депутатът от ГЕРБ Делян Добрев предложи той да остане на ниво 2400 лв. Дни преди това бюджетната комисия в парламента гласува повишение с 200 лв. до 2600 лв. Такова беше и предложението на правителството. След две гласувания в парламента депутатите от ГЕРБ и ДПС приеха предложението на Добрев. Срещу него се противопоставиха почти всички политически сили, включително и от Реформаторския блок, като единствено Мартин Димитров гласува за него.
Промяната разгневи вицепремиера Ивайло Калфин, който заплаши, че ще подаде оставка. „Ако така ще работим, не виждам какво мога да помогна на това правителство”, каза Калфин.
Реакцията на вицепремиера принуди председателя на Народното събрание Цецка Цачева да даде 30 минути почивка, след която позицията на ГЕРБ бе обърната. Набързо депутатите от ГЕРБ прегласуваха старото предложение от 2600 лв. максимален осигурителен доход. Новото прегласуване разгневи БСП. Доводите на Цачева за него бяха процедурни, че не може в последния момент да бъдат направени промени по закона. Мая Манолова от БСП пък обяви, че прегласуването щебъде дадено на Конституционния съд, тъй като вече гласуван текст в Народното събрание не може да бъде променян.
Поправката бе внесена в последния момент от Делян Добрев.
"Защото хората, които получават тези заплати, това са хора, работещи в IT-сектора, лекари, хора, които създават високата добавена стойност в България и са хора, на които разчитаме и хора, които губим всяка година, защото заминават в чужбина", аргументира се пред депутатите Добрев.
Такива доходи в България получават до 100 000 души, каза той.
Първоначално предложението му дори не беше прието сериозно, като от опозицията му припомниха, че това изменя приходната част на бюджета на ДОО за догодина, която вече е била приета. Същият аргумент застъпи от трибуната и министър Калфин.
Той реагира остро срещу предложението на Делян Добрев в последния момент и заяви, че ако залата го приеме, това означава, че бюджетът на Държавното обществено осигуряване трябва да се пренапише.
Малко преди гласуването Янаки Стоилов от БСП обяви, че по този начин ГЕРБ бламират социалния министър и поставят под въпрос дали той трябва да остане на поста си. Стоилов обяви, че от БСП са предложили този праг да се покачи до 3000 лева, но в момента изпадат в ситуация да защитават поне увеличението от до 2600 лева.
Янаки Стоилов поиска прегласуване с аргумента, че мнозинството трябва да разбере, че не подкрепя внесения от правителството бюджет.
"Намалявате приходите в ДОО и не обяснявате до какво ще доведе това в разходната част", подчерта Стоилов.
Въпреки това дори след прегласуването изненадващото предложение на Делян Добрев бе прието.
"Това обърна целия бюджет на държавата, намалихте приходите с 60 млн. лева в ДОО. Трябва да намалите и разходите с 60 млн. лева. Разбихте всичко, сега каквото и да гласуваме, няма значение - 60 млн. лева ви липсват", добави Корнелия Нинова в правото си на отрицателен вот.
Мартин Димитров от РБ единствен подкрепи предложението за запазване на максималния осигурителен праг на 2400 лева. Той бе категоричен, че намаляването на парите на НОИ с 30 млн. лв. няма да се отрази сериозно върху постъпленията на хазната.
"Единственият проблем с това гласуване, е че се прави в последният момент, а трябваше да стане по-рано, да бъде обсъдено, да бъде прието по надлежния ред", каза Димитров.
Анна Брандийска
