Мила родна картинка. Повтаря се всеки път, когато се смени поредното българско правителство, независимо дали следва служебно или редовно такова. Новите управляващи винаги проглушават ушите на народа, че държавната хазна е продънена, а старите пък харчат през последните дни като за последно. Ситуацията през изтеклия месец се повтаря за кой ли път.
Ден преди последния ден на правителството, бившият вече министър на финансите Петър Чобанов обяви, че дефицитът на държавата е близо 1 млрд. лв. или по-точно 995 млн. лв. С малко по-оптимистичен тон вече експремиерът Пламен Орешарски добави, че оставя в резерва 8.2 млрд. лв. и изпълнение на бюджета с близо 46% - ниво, много близо до това от миналата година.
В същото време, новото правителство с премиер Георги Близнашки и финансов министър Румен Порожанов са силно притеснени как ще се справят през следващите три месеца. Основните им притеснения са плащания от програми по еврофондовете , за които страната ни очаква да получи пари от Брюксел през следващите месеци. Другите притеснения на новото служебно правителство са свързани с поставената под надзор Корпоративна Търговска Банка (КТБ) , където не достигат близо 1.5 млрд. лв. за изплащане на гарантираните по закон депозити до 196 хил. лв. Голям проблем в банките са и сметките на големи държавни дружества, които могат да обявят фалит поради невъзможност за разплащанията си.
Трети проблем пред служебното правителство са завишените непредвидени разходи от природните бедствия, сполетяли страната през последните месеци – Мизия и Аспарухово. Оказа се, че буферите, оставени от старото правителство за разходи при природни бедствия са недостатъчни , а исканията на общините в тези райони са огромни.
Последните дни на Парламента правителството не успя да прокара актуализация на бюджет от 725 млн. лв. 500 млн. лв. от тях идваха от намалени приходи, а 225 млн. лв. бяха за недостиг на Здравната каса. Срещу актуализацията твърдо се противопоставиха депутатите от БСП, а другата партия, подкрепяща правителството – ДПС, беше за ревизия на бюджета с тази сума. Опозицията от ГЕРБ поиска актуализация на бюджета с нови цели 7 млрд. лв. Основанията им бяха, че освен парите за по-малкото приходи и НЗОК, са нужни и средства за разплащания с бизнеса, пари за рестартиране на КТБ и плащания за вътрешни емисии на Министерство на финансите. Както стана ясно, бюджетът не бе актуализиране и сегашното правителство е поставено под сериозен натиск от бизнес и кредитори.
Още в първите си дни новото правителство направи опити за промени, особено в приходните агенции. Начело на митниците отново бе назначен бившият им шеф ген. Ваньо Танов, познат още като "Ало, Ваньо" вследствие от скандалния му разговор от 2011 г. с тогавашния премиер Борисов, който му нареди а спре митническа проверка в пивоварната "Леденика". Точно митниците се оказаха най-проблемната част за приходите в бюджета. Там дупката възлиза на над 1 млрд. лв., несъбрани от акцизи и ДДС. За периода на правителството на Пламен Орешарски в агенцията се смениха трима шефове, но нямаше подобрение на приходите. Според Танов за период от една година в агенцията са се случвали безобразия, включително и през последните месеци. Голяма част за гаранциите за плащания по акцизите са били предоставени от поставената под надзор КТБ и са били приемани безусловно от държавата при положение, че е било ясно, че никога няма да бъдат получени. Старото правителство пък се оправдаваше с по-малките приходи от Нефтохим, който през първото тримесечие беше в планов ремонт.
Новото правителство с оглед на това, че е служебно, е поставено в по-особена ситуация. То няма право да емитира дългове, освен краткосрочни в рамките на сегашния бюджет. Това го прави в невъзможност да се разплати с бизнеса, който очаква между 1 и 3 млрд. лв. Всичките тези пари са по неразплатени европрограми или вътрешни държавни поръчки. Само преди дни президентът Росен Плевнелиев в интервю пред Ройтерс обяви, че българските облигации са прекалено зависими от държавните пари, което ги прави силно зависими.
Проблем за служебното правителство са и силните обществени очаквания за развръзкака около ситуацията в КТБ. През последните дни хиляди български граждани протестираха пред банката с искане да получат парите си веднага. Според българските закони, обаче, решението на проблема е в БНБ, но в същото време правителството ще трябва да осигури 1.5 млрд. лв., тъй като парите във Фонда за гарантиране на влоговете не достигат.
Не на последно място, се очакват нови стачки на лекарите. Въпреки увеличения бюджет с 225 млн. лв. на здравната каса, там не достигат поне още 100 млн. лв. През есента се възможни протести и в някои държавни енергийни фирми и военно-промишления комплекс. Голяма част от парите им са задържани в КТБ и те нямат възможност да правят разплащания със своите контрагенти, а от там и да се сдобиват със суровини и материали, необходими за тяхната дейност.
Проблеми се очаква да възникнат и в системата на правоохранителните органи. Последните дни парламентът прие нов Закон за МВР, според който в системата трябваше да се влеят допълнителни 50 млн. лв. Тези пари, обаче, не са осигурени. За липсата на пари алармираха и от правосъдната система. Съдилища и прокуратури в страната се оплакаха, че нямат средства да си платят дори тока и водата.
Всички тези допълнителни разходи няма как да бъдат финансирани от сегашния бюджет, тъй като буферите вече са изчерпани. На всичкото отгоре заради актуализацията на бюджета на НЗОК, на министерствата бе наредено да свият разходите си с най-малко 5%. Сегашното правителство е в състояние без полезен ход. Основната му задача явно ще бъде да подготви не изброи, а нова актуализация на бюджета, която да бъде приета от следващия парламент, избран след вота на 5 октомври.
Автор: Анна Брандийска
