Независимо от задълбочаващия се проблем с междуфирмената задлъжнялост в България, едва около 3% от компаниите застраховат вземанията си. В същото време, междуфирмената задлъжнялост у нас е към 200 млрд. лв., като най-засегнатият сектор е строителният. Фирмите в хранително-вкусовата промишленост, като бързооборотен сектор, най-бързо се разплащат помежду си, но при тях най-често се наблюдават застрахователни измами. Това показват данните на компанията за вземания и кредитни застраховки Coface България.

„Напоследък в България се наблюдава тенденция към увеличаване на производствата по несъстоятелност. До 30.06.2012 г. общо 158 са новооткритите производства, а обявените в несъстоятелност фирми са 117. Като цяло обаче процедурата е бавна и тромава , като средно едно такова дело продължава около и над година.

„В  момента, в който вече има обявена несъстоятелност, за кредиторите не остава нищо. Затова е добре фирмите да осъществяват проучвания и превенция още на етап сключване на договори със своите клиенти”, обясни новият управител на Coface Милена Виденова на среща с журналисти.

„Фирмите обаче решават да се застраховат, когато вече имат просрочени вземания, а всъщност тогава те вече имат нужда от услуга по събиране на вземания”, допълни тя.

В случаите на събиране на вземания, успеваемостта е най-висока при просрочията до 60 дни, 80%, до 90 дни пада до 50-70%, а след 120-тия ден шансовете стават минимални.

Според Милена Виденова , у нас на застраховането срещу кредитен риск все още се гледа като на непознат и иновативен продукт. „Компаниите, които използват тази услуга, в най-общия случай се развиват добре, иновативни са, имат добри позиции на българския пазар и гледат към чуждите пазари, ако вече не са се наложили на тях”, уточни тя.

Проучванията на компанията, оперираща в 66 страни, показват още, че в резултат от световната икономическа криза и последвалата я дългова криза в еврозоната, пикът на инцидентите с неплащания на междуфирмени вземания е много голям. От своя страна, България е много податлива на външните шокове, тъй като 60% от износа на местните компании е за европейския пазар. Това важи в пълна сила за търговските потоци, които реагират първи на икономическата нестабилност.