С настъпването на 2014 година светът навлезе в нова и вероятно заключителната фаза на процеса на така нареченото възстановяване на глобалната икономика от опустошителните последици на голямата рецесия. За пръв път от 2007 година анализаторите на редица международни организации залагат на синхронизиран икономически подем в ключови за света региони - САЩ, Япония и Европа. Казано по-иначе – развиващите се държави изиграха своята важна роля в първата фаза на стабилизиране на глобалната икономика и сега е време парите да се върнат в развития свят. Това едва ли е новина за някого, като се има предвид, че водещите борсови индекси в световните капиталови центрове се върнаха на рекордно високите си нива отпреди кризата, а ключовите индикатори на Wall Street - S&P 500 и Dow Jones, покориха нови върхове. Същото стори и DAX във Франкфурт.
На фона на добрите перспективи за развитие, ФЕД на САЩ направи първата крачка за изтеглянето си от намесата на пазарите. В две последователни заседания Комитетът за операции на отворения пазар реши да намали месечните икономически стимули с 20 милиарда долара и така програмата за изкупуване на облигации бе сведена до 65 милиарда долара месечно. Представителите на ФЕД обаче разграничиха ясно изтеглянето на Количествени улеснения от промяната в лихвената си политика. Това ще рече, че цената на парите в САЩ ще остане ниска поне и през 2014 година.
Разбира се изтеглянето на ФЕД от пазарите предизвика трусове на развитите капиталови пазари, но голямата цена платиха развиващите се икономики с пресъхване на капиталовите потоци към тях и рязка обезценка на националните им валути. Борсите във водещи и не само развиващи се икономики бяха подложени на масирани разпродажби и рязко изтегляне на капитали.
Промяната при капиталовите потоци засегна и до скоро считания за икономически локомотив на Балканите – Турция. Новата реалност принуди Централната банка на Югоизточната ни съседка да прибегне до рязко покачване на лихвите в страната, като последна мярка срещу срива на лирата. А и турската централна банка не бе единствената, която бе принудена да предприеме подобен ход, с който да защити финансовата стабилност на страната.
Приятно изключение
На фона на всичко това, България и нейният капиталов пазар останаха незасегнати от тези сътресения. Нещо повече. Първо – кабинетът заложи на икономически растеж от 1.8% тази година, а съживяването на Запад се очаква да раздвижи активността в експортно ориентираните компании. И второ - водещият индекс на Българска фондова борса – SOFIX, продължи с победния си ход от 2013 година и до първата половина на февруари пазарът ни е вторият най-силно представящ се в света. От началото на годината пред нас е само борсата в Дубай с повишение от почти 19.5%. За SOFIX ръстът от януари до средата на февруари е от внушителните 17%, след като скочи с 42% през 2013 година.
Може би е редно да отворим една скоба и да припомним, че българската борса попада в категорията на периферните пазари, тоест в групата на страните с развиваща се икономика, но поради степента си на развитие или поради мащаба си не са в групата и съответно в индексите на основните развиващи се държави. Освен страни от Европа и Латинска Америка, за периферни пазари се считат още някои от Близкия Изток, Персийския залив и Африканския континент. Правим това уточнение, защото водещи световни инвеститори промениха своите стратегии и след като започнаха да се изтеглят от пазарите на ключови развиващи се държави, те пренасочиха парите си именно към периферните пазари.
Разбира се всеки рязък завой в посоката на движение, на която и да е борса, крие и риск от също толкова рязкото му обезценяване. Особено когато говорим за нисколиквиден пазар, какъвто е българският.
Рязко нагоре
С подобно притеснение потърсихме за коментар изпълнителния директор на Булброкърс Радослав Рачев. Ето как отговори той на въпроса дали тенденцията на повишение на капиталовия ни пазар е устойчива: „Трудно е да се прогнозира със сигурност. Факт е изоставането на българския фондов пазар от глобалните тенденции, които през последните години възстановиха една значителна част от кризисните нива. При равни други условия обаче, българския пазар има още потенциал за догонване“.
А пътят пред SOFIX не е никак кратък. Историческият връх при българския индекс на сините чипове бе в подножието на 2000 пункта. Стойността му в средата на февруари 2014 година доближава 579 пункта. Факт е, че пазарът ни расте с ускорени темпове, вероятно като ефект от пет годишния натиск, но в ръста му наблюдателите отчитат един успокоителна тенденция – с ръста на котировките се повишиха и обемите, и активността на инвеститорите, което говори само за едно – на БФБ-София влизат свежи пари. Но ако пред пазара ни има още потенциал за растеж, то каква стратегия да изберем – да следваме общата посока на пазара, с неговите индекси или да бъдем по-активни в управлението на портфейла си?
Всичко е въпрос на хоризонта на инвестициите и целите на отделния инвеститор, смята Радослав Рачев. „В по-дългосрочен план индексите са доказано по-добрия избор, докато за търсещите по-краткосрочни спекулации отделно, специфичното портфолио може да е по-печелившо“, посочи още той.
Но освен, че пазарът ни е изключително плитък, той притежава и една друга не толкова приятна характеристика. Фондовата ни борса не е отражение на местната икономика, тоест икономическите сектори не са силно застъпени на пазара ни и поради тази причина, Радослав Рачев не се ангажира с конкретен отговор на въпроса кои сектори са с потенциал да бият пазара и от кои е по-добре да страним. И след като стана дума за избягване на компании, логично бе да попитаме експерта какво може да обърка плановете за ръст на SOFIX в края на годината. Неговото предупреждение: „Две основни групи рискове трябва да се следят в момента, колкото и да са малко вероятни. В момента глобалните пазари са фокусирани в намеренията за постепенно забавяне на антикризисните мерки от страна на централните банки. Засега това се случва контролирано. Но ако процесът излезе от контрол, то може да се стигне до изтегляне на инвеститорите, а това е риск и за нашия пазар. Друг риск е винаги съществуващата вероятност за радикализиране на политическата ситуация в България.“
Преди всички
Ако се позовем на постулата, че на пазарите се търгуват очаквания, поради което са и предвестникът на това, което предстои да се случи в икономиката на дадена страна, то като че ли бихме могли да заключим следното: предвид случващото се на БФБ-София, засега сякаш инвеститорите дават своя вот на доверие. А както вече споменахме, перспективите пред икономиката ни са в положителния сектор, а експортът се очаква да играе отново съществена роля в процеса на икономическо стабилизиране на България. Но заговаряйки за износ, някакси логично достигаме до вечно актуалния въпрос, откакто бордът бе въведен у нас: подценен или надценен е българският лев?
Всъщност този проблем бе повдигнат отново на февруарската среща на правителството с бизнеса. Финансовият министър Петър Чобанов увери недвусмислено аудиторията, че бордът у нас ще остане в сила до влизането на България във валутно курсовия механизъм, а сетне и в еврозоната при сега фиксирания курс от 1.95583 лева една евро. Това е важно за отбелязване, защото публичното поемане на подобен важен ангажимент определено успокоява духовете в бизнес и инвестиционните среди. Стабилността на борда, като цел на управляващите, освен че връзва ръцете на Централната банка да влияе активно върху стойността на лева и ограничава валутния риск при еврови операции, превръща представянето на лева на валутните пазари във функция на еврото.
И като си говорим за инвестиционни възможности, потърсихме финансиста и валутен спекулант Александър Николов за коментар по темата – да заложим ли на поскъпване на лева спрямо водещите световни валути – щатски долар, британски паунд и швейцарски франк, в условията на ниска инфлация, а в някои месеци и при сигнали за дефлация у нас? Александър Николов е дългогодишен участник в международни FX състезания, където заема престижни позиции.
Да заложим ли на лева
„Преди да кажа, каквото и да било, трябва да изходим от презумпцията, че бордът у нас ще остане стабилен. Оттам насетне всичко, което може да се каже за представянето на лева следва да се гледа през призмата на силата или слабостта на еврото на валутните пазари. Предвид, че еврото поскъпна спрямо щатския долар през 2013 година, то това ще рече, че и българският лев не е загубил стойност“, посочи Николов.
Еврото поскъпна с 4.2% спрямо долара през 2013 година, а спрямо паундът е нагоре с 2.3 на сто. Но това беше през миналата година. Какви са перспективите за 2014-а?
„Еврото поскъпна през последното тримесечие на 2013-а и това контрастира напълно на фундамента на Стария континент и е възможно да видим отслабване на единната валута спрямо основния си конкурент – щатския долар,“ смята финансистът и посочи няколко причини защото това може да се случи. „Европа и САЩ се намират в различни бизнес цикли, като определено САЩ се готвят за експанзия, а при подобно стечение на обстоятелствата можем да очакваме успокоение на пазара на дългови ценни книжа на американското правителство. Би следвало да допуснем, че доларът ще генерира повече сила и с оттеглянето на количествените улеснения и последващото покачване на лихвите отвъд океана. В подобна ситуация еврото ще остане под натиск, защото ЕЦБ изостава от процесите, които протичат в САЩ и във Великобритания, а това на свой ред ще определи и представянето на еврото спрямо долара и паунда. По отношение на швейцарския франк, Централната банка там наложи преди време ограничения пред поскъпването на франка спрямо еврото, така че в един по-дългосрочен план едва ли можем да очакваме някакво съществено изменение при тази валутна двойка,“ предположи още Николов.
Златен стандарт
Инфлацията и дефлацията са определящи фактори за интереса или бягството от златото. Металът, който се счита за едно от активите убежища за запазване на стойност при големи инфлационни очаквания или при сериозни сътресения на капиталовите пазари, попадна в немилост през 2013 година. Определено златото беше хитът на пазара, веднага щом ФЕД започна с програмите си за количествени улеснения, надули баланса на резерва до безпрецедентните 4 трилиона долара. Именно тази проинфлационна политика на ФЕД и очакванията за рязка обезценка на парите тласна цената на този актив до рекордните почти 2 000 долара за тройунция. Когато обаче инфлационните страхове не се сбъднаха и пред инвеститорите се разкриха добри възможности за капиталови печалби на развитите фондови борси по света, пазарните участници напуснаха убежището си в злато и така се стигна до почти 30 процентният годишен срив в цената на метала през 2013 година – рекорден спад за последните над 30 години. Именно поради разкриването на новите инвестиционни хоризонти и увеличаването на риск апетита, мнозина анализатори побързаха да отпишат жълтия метал от инвестиционната карта и през 2014 година. Но напрежението около развиващите се пазари през януари и февруари, и последвалите разпродажби на пазара на акции по целия свят отново приковаха вниманието на пазарните участници към златото, за да се стигне до скок в цената му от над 7% при 1 293 долара за тройунция – изменението е към първата половина на февруари. Факт е, че сме едва в началото на годината, но резките колебания в настроенията при златото и прогноза за развитието на ситуацията тази година бяха коментирани от главния дилър на Булброкърс – Кирил Гарчев.
Добра, лоша или неутрална?
„Към момента ние считам, че ключовият фактор, определящ динамиката при златото е QE (количествени улеснения – бел. Авт.) програмата на Федералния резерв или по конкретно т.н. свиване на стимулите“, посочи експертът, като допълни, че еволюцията в темповете на оттегляне на монетарните стимули и изкупуването на активи ще внася неяснота и напрежение при котировките.
„От една страна, статутът на златото на инвестиционно убежище потиска цените, тъй като фондовите пазари, кредит спредовете и икономическата активност са все фактори, които сочат слабо търсене на активи убежища. От друга страна ролята на инфлационен хедж все още не генерира достатъчно търсене поради отсъствието на непосредствена опасност от навлизане на устойчив инфлационен натиск в големите икономики като САЩ, особено еврозоната и Япония“, обясни Кирил Гарчев.
Той е на мнение, че фундаменталната обстановка изглежда добре отразена в спот цените, където наблюдаваме висока волатилност, търговия без посока, но все пак с изразен низходящ натиск.
„Възстановяването на икономиката в САЩ върви макар и не особено уверено в правилна посока, ФЕД под ръководството на Джанет Йелън вероятно ще продължи с изтеглянето на стимулите в обозримо бъдеще и на фона на относително колебливо възстановяване на пазара на труда“, допуска Гарчев. „Това предполага ограничен инфлационен риск и липса на фундаментална подкрепа за златото“. Все пак винаги са налице рискове, които биха могли да наклонят везните в другата посока и според финансиста източник на търсене би могъл да се появи при всеки опит за агресивно понижение на фондовите индекси, който от една страна да стимулира търсенето на активи убежища, а от друга да принуди ФЕД на агресивна реакция и връщане към QE.
Реален бизнес
Дотук стана дума основно за някои инвестиционни възможности и свързаните с тях рискове. Да обърнем внимание обаче на реалната икономика и възможностите за инвестиране във функциониращ бизнес в България. Разбира се, става дума за състоянието и перспективите пред пазара на сливания и придобивания (M&A) в страната ни. Истината е, че и тук пазарът не е особено активен, но пък 2013 година предложи не една интересни сделки, които дават добра отправна точка за събитията, които биха се случили през тази година. Достатъчно е само да посочим, че сделките в България миналата година наброяваха 73 на обща стойност 1.49 милиарда евро. Те продължиха да бъдат движени от масирано преструктуриране и пренасочване на капитали. За пореден път, повечето от тях бяха провокирани от продавачи, които искат да излязат от българския пазар. Така започва частта за България, поместена в актуалния доклад на CMS Cameron McKenna и анализаторската компания DealWatch за пазара на сливания и придобивания в Централна и Източна Европа през 2013 година. Водещите причини за излизане от нашия пазар е била ниската възвръщаемост на инвестицията през последните години или пък желанието да се привлекат средства, с които да се финансират други операции, се посочва още в доклада. Интересно е да се посочи, че мястото на напускащите външни инвеститори е запълнено от предимно местни компании, а желанието за консолидиране на пазарни позиции е довело до истинска конкурентна надпревара на пазара, отчитат експертите.
Завръщането на местните
„Тенденцията през 2013 беше местните играчи да изкупуват големи чуждестранни стратегически или финансови инвеститори, който напускат страната. България е периферен пазар и причините чуждестранните компании да си тръгнат може да са много - от ниския растеж на страната до стратегическо решение на компанията-майка. От тези възможности се възползваха основно местните играчи, които познават обстановката и могат бързо да се ориентират в нея. Разбира се имаше и изключения, като такова беше и знаковата сделка за 2013 - покупката на Globul от Telenor”, сподели в коментар за ENTERPRISE относно отличчно запознат специалист, който е достатъчно навътре в този бизнес, но който също така пожела да остане анонимен. Лично той очаква 2014-а да бъде сходна на 2013-а, може би малко по-добра от гледна точка на обем и стойност на сделките с 1-2 знакови такива.
„Ако световната икономика и еврозоната останат стабилни, то може да има малко по-сериозно активизиране на западните компании не само в България, но и в региона“, прогнозира още той.
Традиционно инвеститорите предпочитат експортно ориентирани сектори, също така компании от хранително-вкусовата промишленост и технологиите, обясни експертът, добавяйки че пазарът на земя също е атрактивен, но не е ясно как политиката на правителството ще се отрази на сделките в този сектор. Тук той направи допускане, че ако някои чуждестранни играчи решат да напуснат страната, местните със сигурно ще се възползват (както през 2013 и 2012), но при ръст на западните пазари нищо чудно и броят на новите инвеститори, влизащи в страната, да се увеличи, макар и с малко.
Изкупуване на големи и затруднени
И като заговорихме за интереса на чуждите компании към навлизане в българския пазар, то по негови наблюдения интересът им е основно към по-големи компании, с приход над 10 млн. евро, такива които са утвърдени на пазара, със стабилни приходи от износ. По-малките нишови играчи могат също да са интересни, основно за стратегически инвеститори. И ако един голям чуждестранен инвеститор търси основно добър, работещ бизнес, местните играчи търсят закъсали компании, от които могат да извлекат ползи по един или друг начин.
В последно време обаче, България се превърна във важен регионален център за стартиране на нов бизнес в сферата на високите технологии и комуникациите. Тласъкът бе даден с предоставените по JEREMIE средства на двата фонда за рисков капитал – LAUNCHub и Eleven. Съществува ли обаче вероятност стартъпите да дадат тласък на M&A-сделките у нас?
„Стартъпите са нещо много положително. България е водеща страна на Балканите в това отношение. Привличат се стартъп компании от целия регион, което е много положителна тенденция. Има някои много сполучливи проекти и в близките няколко години смятам, че от стартъпите ще излязат поне 2-3 сериозни компании, които да са обект на сделка от голям стратегически или финансов инвеститор“, бе коментарът на експерта в сферата на сливанията и придобиванията.
И вместо заключение ще се позовем на думите на последния ни събеседник: „М&A пазарът е развит дотолкова, доколкото е развита икономиката ни като цяло. България е малка, периферна страна с почти никакъв ръст на БНП през последните години, така че това което се случва тук не е кой знае каква изненада. Факт е обаче, че когато говорим за нашия сектор, много от предприемачите действително искат да продадат бизнеса си и да завъртят парите в нещо друго. Голяма част от тях обаче имат нереалистични очаквания, не са наясно с процеса и изискванията на инвеститора/купувача, особено ако е чуждестранен такъв“.
