Безпрецедентен банков ураган разлюля България през последният месец. Призракът на банковата криза от 1996 г. се появи отново на хоризонта. Политици, банкери, журналисти, общественици и всякакви пишман анализатори се впуснаха да обясняват за извънредната ситуация в банковата ни система. Какви са обаче причините за банковия колапс едва ли ще разберем скоро. След бурните консултации при президента Росен Плевнелиев стана ясно, че поставената под надзор „Корпоративна търговска банка” АД (КТБ) няма да отвори врати на 21 юли, както обещаваха от БНБ. Гарантирани са единствено депозитите до 100 хил. евро или равностойнсттна им в друга валута, включително и лева.
ПРЕДИСТОРИЯ НА БАНКОВАТА КРИЗА
На 20 юни БНБ постави под особен надзор КТБ. Центраналните банкери отнеха правото на собствениците и мениджмънта да се разпореждат с активите на КТБ. Спрени бяха и всякакви тегления и разплащания на банката. Дни преди това в медии, контролирани от депутата от ДПС Делян Пеевски, започна да излиза информация, че фирми, близки до собственика на КТБ Цветан Василев, са теглили необезпечени кредити . Цветан Василев чрез фирмата си Бромак ООД притежава 50.659% от КТБ. Два дни по-късно под надзор бе поставена и дъщерната банка на КТБ – „Креди Агрикол България”. Финализирането на нейната покупка приключи само седмица преди запора на КТБ.
Целият този хаос, обаче, не свърши дотук. Още на следващата седмица започна масирана атака срещу друга банка – „Първа инвестиционна банка” АД (ПИБ). Само за ден от трезора бяха изтеглени над 800 млн. лв. Между другото това не е първата атака срещу ПИБ – подобен натиск срещу нея имаше и през 2009 г.
Едва след тези банкови катаклизми, държавата се принуди с цялата си сила да се обяви в подкрепа на банковата систеа. За КТБ бе обявено, че ще бъде национализирана от държавата чрез „Българска банка за развитие” и Фонда за гарантиране на влоговете. Преди това, обаче, щеше да се даде възможност на старите акционери да капитализират баката, ако успеят. За ПИБ държавата действа още по-мощно, като емитира дълг вразмер на 1.5 млрд. лв. и я вкара като депозит в банката, за да запълни дупката от изтеклите пари.
Няколко дни след това, обаче, позицията на БНБ се обърна на 180 градуса, като не бе позволено на собствениците на КТБ да участват в увеличението на капитала. След приключването на одиторската проверка, от централната банка алармираха за липса на кредитни досиета за кредити в размер на 3.5 млрд. лв. От БНБ също изнесоха резултати за масови тегления в дните, преди банката да бъде поставена под специален надзор. Лично Иван Искров обяви за изтеглена сума в брой от 206 млн. лв. на 19 юни и то само срещу разписка. Последва незабавна реакция на Прокуратурата, МВР и ДАНС. Арестувани бяха управител, счетоводители и касиер на банката. Ден след това, обаче, от БНБ и Прокуратурата отново обърнаха палачинката и опровергаха информацията за изнесени милиарди левове от банката. Те обявиха, че банката е източвана постепенно, като процесът е започнал още през 2011 г. и е продърлжил до сега. От Централната банка предложиха спецзакон, чрез който всички депозити и здрави кредити на КТБ да бъдат прехвърлени в здравата „Креди Агрикол България”, като по този начин да се спасят спестяванията на граждани и фирми до пълния им размер. За целта обаче държавата трябва да емитира над 2 млрд. лв. дълг, които заедно с 1.5 млрд. лв. от Фонда за гарантиране на депозитите да подкрепят капиталово „Креди Агрикол България”.
На консултации при президента, обаче, от ГЕРБ и БСП отхвърлиха предложението на централната банка.
КОЙ И КАК РЕАГИРА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗАТА
Противоречиви са мненията на банковите анализатори за реакцията на БНБ. Според някои от тях, централните банкери още в зародиш е трябвало да пресекат атаките срещу КТБ. По думите им писанията в някои медии срещу банката са били достатъчен повод за намесата на БНБ и специализираните органи. И в сегашното законодателство има текстове, които да санкционират подобни журналистически материали. Именно тази банкова криза, обаче, даде повод на някои политици да инициират промени в Наказателния кодекс, които сурово да наказват по-своеволни интерпретации за състоянието на българските банки. Според други анализатори, обаче, БНБ се е намесила в абсолютно точния момент и както е предотвратила евентуална криза, така и не е дала повод за нейното разрастване.
Критиците на Централната банка, обаче, продължават да питат каква е била ролята на банковия надзор и защо БНБ не е реагирала, след като КТБ е била източвана още от 2011 г. Те недоумяват и как големи суми в брой са били изнасяни от банката, без за това да бъдат алармирани специализцираните органи. Шефът на БНБ Иван Искров се оправда, че по закон функциите на надзора, упражняван от Централната банка, са в протекциите единствено на подуправителя, назначен за тази цел. Той предложи промени в Закона за БНБ, така че целият управителен съвет, включително и управителя на банката, да може да разглежда ревизиите на банковия надзор и да взема решения за евентуални ситуации.
Остава обаче отворен въпросъ т имало ли е натиск държавни фирми, които са имали депозити в КТБ, да прехвърлят парите си. Според икономическото министерство, което е принципал на тези фирми, подобни нареждания не е имало.
Между другото в централната банка бяха проведени няколко срещи с участието на банкери и политици, на които бе разискан проблема. Една от тези срещи взриви финансовата общност, тъй като на нея е било предложено въвеждането на банкова ваканция (затваряне на банки за определен период от време). Предложението е дошло от шефа на бюджетната комисия в НС и депутат от ДПС Йордан Цонев, разказа дерутатът от БСП Румен Гечев пред медиите. От ГЕРБ декларирали, че биха подкрепили подобна стъпка, ако няма друг изход, допълни той. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, обаче, отрече партията му да е подкрепяла подобна стъпка. Според запознати, присъствали на срещата, изказване на банкера Светослав Гаврийски е обърнало мнението против банковата ваканция. Румен Гечев, обаче, приписа позитивите на собствената си партия за взетото решение. Все още неясна остана позицията на БНБ на въпросната среща. Според Гечев централната банка по-скоро била склонна за въвеждането на банкова ваканция. Но според банкери, присъствали на срещата, от там са били твърдо против. Други участници в срещата обявиха, че не е имало предложение за банкова ваканция, а са разглеждани модели на банкови кризи в Европа и САЩ.
Друг интересен щрих от тази среща е бил шумен скандал между шефа на БНБ Иван Искров и премиерът Пламен Орешарски. Според банкери, присъствали на срещата, те са си разменили остри реплики по въпроса кой как е трябвало да реагира на банковата криза.
Банкерите, както винаги, реагираха консервативно и солидарно на създалата се ситуация. Те гарантираха, че няма да се възползват от нея, за да привличат клиенти от изпадналите в тежка ситуация свои конкуренти. Българските банки дори участваха твърде солидарно в аукциона на БНБ, който имаше за цел да подкрепи ПИБ.
От създалата се ситуация, обаче, се възползва една финансова компания с не дотам добра репутация – Global Markets. Инвестиционният посредник успя да разпространи съобщение по e-mail и SMS, с които да привлече клиенти за търговия на външните пазари, обяснявайки, че страната се намира в тежка финансова и банкова криза.
Последва адекватна реакция на ДАНС и някои служители на последните бяха арестувани. Учудващо, обаче, никъде в съобщенията, изпратени от Global Markets, не се споменаваше конкретно име на банка. В същото вревме опашки от клиенти имаше пред един конкретен трезор – ПИБ. Това дава основание да се смята, че атаката срещу банката е била възможно да бъде и от съвсем други източници. Само дни преди това в медиите излезе информация, че един от атакуващите КТБ – кръгът около Делян Пеевски, цели да закупи нов трезор, който да запълни опразнената ниша.
БФБ също реагира на драмите в банките, макар и със закъснение. Търговията с акциите на КТБ беше спряна временно. Реакцията обаче закъсня с повече от ден и цените на акциие както на КТБ, така и на ПИБ, се понижиха значително. За щастие на втората банка, веднага след решенията на БНБ и държавните институции, цените на акциите се възстановиха, дори и на по-високи нива.
Най-неадекватни в създалата се ситуация се оказаха политиците. Тон даде депутатът от БСП Антон Кутев, който пред една от телевизиите обяви, че и втора банка ще бъде засегната от кризата. За думите си той получи сигнал от неправителствени организации в прокуратурата, които настояват да бъде разследван. Още по-неадекватна бе реакцията на Бойко Борисов, който с повод и без повод тръбеше по медиите, че страната е във финансов колапс и трябва да искаме помощ от МВФ, за да се стабилизира банковата система.
Специализираните органи – МВР, ДАНС, Прокуратура и Съд също се включиха мощно в разразилия се банков колапс . След излезлия одит на БНБ последваха шумни арести на управителя на банката, Орлин Русев, двама главни счетоводители и главният касиер на банката. Те бяха обвинени в изнасяне на чували с пари от трезора само срещу разписка, което по-късно бе отречено. Съдът пусна под гаранция управителя на КТБ Орлин Русев. За европейско издирване беше обявен собствеикът на КТБ Цветан Василев, който междувременно даде интервю по телефона на една от телевизиите. Той обеща до няколко дни да се върне в България, но малцина очакват това да се случи. Василев обвини БНБ и Прокуратурата за случващото се в КТБ и отрече да е източвал собствената си банка. Той смята, че зад атаките срещу него стои депутатът от ДПС Делян Пеевски.
[divider] [/divider]
ПРЕДЛАГАНИ РЕШЕНИЯ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ БАНКОВАТА КРИЗА
СПЕЦ ЗАКОНЪТ НА БНБ
БНБ предложи специален закон, чрез който всички депозити, с изключение на тези на собствениците на банката и здравите кредити да бъдат прехвърлени от КТБ в „Креди Агрикол България”, която според одита е в добро финансово състояние. Законът е необходим, за да се избегне сега действащия, според който гарантирани са единствено депозити до 100 хил. евро.
За да обезпечи здравите кредити и депозити на КТБ, МС ще трябва да емитира 2.2 млрд. лв. Останалите пари до 3.5 млрд. лв. ще дойдат от Фонда за гарантиране на влоговете.
С парите държавата ще увеличи собствения капитал на "Креди Агрикол България", а здравите кредити и депозитите ще бъдат прехвърлени от КТБ в дъщерната й банка.
Емисията от ценни книжа може да са без насрещно плащане, т.е. банки, фондове, застрахователи и др., които са купили от ДЦК, ще платят когато има нужда от пари. Причината е, че не се знае колко от депозитите ще бъдат изтеглени.
Държавата ще изкупи "Креди Агрокол" за 1.5 млн. лв.
Впоследствие държавата ще намали капитала на КТБ с размера на натрупаната печалба. Ако се получи така, че капиталът е по-малък от загубите, банката ще бъде обявена във фалит.Всички действия по закона трябва да се извършат до 3 дни след неговото приемане от Народното събрание.
ДПС напъло подкрепя закона на БНБ.
ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ГЕРБ
От ГЕРБ предлагат да се действа по сегашния закон, като одиторите продължат да управляват банката и се гарантират депозитите до 100 хил. евро. Те настояват специализираните органи да търсят, ако има изчезнали пари и да се преструктурират кредитите. От партията на Борисов са твърдо против държавата да спасява депозитите в пълния им размер, тъй като това ще увеличи държавния дълг.
ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА БСП
От БСП биха подкрепили Закона на БНБ, но след преразглеждане и обстоен анализ на всички раздадени кредити. Депутатътот БСП Румен Гечев предложи също вложителите в банката да получат акции или облигации от нея срещу своите депозити и по този начин тя да бъде спасена.
[divider] [/divider]
МНЕНИЯ
Гено Тонев, Инвестиционен консултант, УД Юг Маркет Фонд Мениджмънт АД
Нямам никаква представа доколко първата и единствена истинска жертва на мини кризата, КТБ, е имала обективна нужда от назначаването на квестори от БНБ. Все пак, самата финансова институция поиска това, така че вероятно всички други мерки не са дали резултат за толкова кратък период от време. Случката с "Първа инвестиционна банка” пък повече прилича на случайна комбинация от събития, традиционно циркулиращи легенди и непремерени действия и изказвания, включително от страна на мениджмънта на банката, които в друга ситуация не биха направили впечатление на никого.
В същото време съм далеч от мисълта, че всичко във въпросните банки цъфти. Много банки, по света и у нас, крият скелети в гардероба си, някои повече, други по-малко. Когато, обаче, процесът по изнасянето на токсичния отпадък не бива прекъсван от съществени сътресения и/или гардероба не се окаже прекалено тесен, вредите успяват да се разтеглят дотолкова във времето, че трудно могат да се забележат с просто око. И тук опираме до ключовата роля на доверието. То се изгражда с години, но се губи за една нощ. Във финансовата система без доверие (в насрещната страна, в регулатора и в системата като цяло) нищо не би могло да съществува дълго.
В последните дни на юни за кратко бе разклатено доверието само в насрещната страна, при това само при двама играчи от сектора. Доверието в регулатора видимо не пострада, особено след координираната вече реакция на БНБ, правителството и Европейската комисия. Системата също изглежда непокътната, тъй като ресурса предимно сменяше своето местоположение, без да я напуска. Денят бе спасен, битката бе спечелена.
Иначе, клишето, че банковата ни система като цяло е добре капитализирана и с висока ликвидност си е самата истина - данните, които периодично публикуват банките и БНБ го доказват.
Тихомир Каунджиев, финансов анализатор и инвестиционен консултант от ИП Бета корп
Лично моето виждане за банковия бизнес е това, че банкирането е сфера, в която финансовите институции играят ролята на мениджър на финансови рискове. Проследявайки развитието на българския банков сектор следва да имаме предвид, че моделът който бе изграден през последните 15 години, е изключително консервативен. Именно поради това през най-тежките години на финансовата криза, банковата система остана стабилна на фона на случващото се в САЩ и западна Европа. През последните години банковата система показва подобряващи се финансови показатели и стабилност.
Автор: Анна Брандийска
