Аника Патберг е родена в Хамбург. Завършва икономика и политически науки в Кьолн. Живяла е в САЩ, Литва, Русия и Сърбия. В момента работи като анализатор за България, Румъния и Молдова към Германската агенция за търговия и инвестиции. От 2008 г. живее в Букурещ, като посещава България почти всеки месец. За инвестиционната среда в България, тенденциите при германските инвестиции у нас и добрите бизнес практики „немско производство“ с г-жа Патберг разговаря Мария Черешева.
Г-жо Патберг, според актуално проучване на Германо-българската индустриално-търговска камара, 78% от германските инвеститори у нас отново биха инвестирали в страната. Кои са основните фактори, които привличат германските компании в България?
Факторите за вземане на инвестиционно решение зависят от типа бизнес. Разбира се, ако говорим за призводствения сектор, България е интересна заради ниските производствени разходи, включително и тези за труд. Според цитираното проучване, 61% от немските компании са удовлетворени и дори силно удовлетворени именно от ниските инвестиционни разходи за работна ръка. В областта на софтуерните разработки и центровете за отдалечени услуги, германският бизнес оценява високо отличните ИТ умения на младите българи, както и добрите им познания по англисйки и немски език.
Прави впечатление, че германските компании в България са основни инвеститори в „реалната икономика“, докато други чужди фирми залагат на сектори като финанси, аутсорсинг и др. По Ваши наблюдения, които отрасли на българската икономика представляват най-сериозен интерес за германските инвеститори?
Факт е, че сме силно представени в производството и преработващата промишленост. Например, наши компании произвеждат части за коли, хладилници, облекла в България. Втората най-голяма компания в България, хамбургската Аурубис, добива мед в Пирдоп. Но ако се вгледате по-задълбочено, ще откриете и няколко германски фирми, които развиват аутсорсинг услуги, или както те го наричат, „nearshoring” (тип аутсорсинг, при който бизнес процесите се изнасят в близка страна с цел оптимизация на разходите – бел.авт.), заради вече споменатите ниски разходи за труд, добри ИТ и езикови умения. Не трябва да забравяме, че немският бизнес е отлично представен и в сектора на търговията. Тук не говорим само за търговските вериги и дискаунтърите, където българите пазаруват ежедневно. В България работят и няколко немски вериги от типа „направи си сам“, както и такива за облекла, обувки и козметика. В София има дори и германска верига за бързо хранене, рибната Nordsee. Вярно е, че в България няма да намерите много немски банки. Може би това се дължи на тяхната по-голяма предпазливост в сравнение с други чужди банки, което, по мое мнение, изобщо не е нещо лошо.
Какви са тенденциите при немските инвестиции в България през последните години?
Вече дълги години Германия е един от основните чужди инвеститори в България. Според статистиката на БНБ, тя се нарежда сред четирите най-големи инвеститори за 2012 г. Що се отнася до тенденциите, през последните години наблюдаваме нарастващ интерес на германските производители на автомобилни части към изнасяне на производствени обекти в България. Това от една страна се дължи на условията, които България предлага, но от друга и на влошаващата се ситуация и нестабилността в други страни, например тези в Северна Африка. Същевременно, германските производители от автомобилния сектор са изненадващо малко, особено ако направим сравнение с Румъния, където немските компании от бранша са основен работодател в цялата страна от години.
Възможно ли да се направи профил на германския инвеститор у нас?
Типичен германски инвеститор не съществува. В България има няколко големи предприятия, най-вече в областта на производството и ритейла. И в двата отрасъла обаче откриваме много повече средни германски компании, известни като “Mittelstand”. Също така, в страната има и малки фирми с по няколко служители, най-вече в областта на консултантските услуги.
По Ваши данни, кои са най-големите германски компании, представени в България?
Освен „Аурибис“ в Пирдоп, това са „Либхер“ в Пловдив и „Луфтханза техник“ на Летище София. Нараства и броят на компаниите от автомобилната индустрия. Мрежата на германските търговски вериги също расте с бързи темпове. Всички тези компании инвестират сериозни средства и осигуряват работа на множество българи.
Въпреки че отношението на немския бизнес към България е по-скоро положително, в повечето страни от Централна и Източна Европа (ЦЕЕ) нивото на доверие на германските инвеситори е по-високо – средно 84%. Кои области на българската бизнес среда се нуждаят от подобрение?
Според споменатото по-горе проучване, 84% от немските компании, инвестирали в региона, биха го направили отново, в сравнение със 78% за България. Резултатите от това изследване показват ясно, че има какво да се подобри. Мнозинството от германските инвеститори, 71%, са недоволни, дори много недоволни от българската правна система. Около 70% от тях са на мнение, че не се вземат достатъчни мерки срещу корупцията, а 75% са неудовлетворени от липсата на прозрачност при провеждането на търгове и обществени поръчки. Един много интересен извод от изследването е, че недоволството от съдебната система, ширещата се корупция и обществените поръчки е много по-голямо от това от често споменаваната инфраструктура. Тя е посочена като проблем от едва 50% от анкетираните германски компании.
Друга сериозна пречка за немските инвеститори, най-вече за тези от производствения сектор, е липсата на добре подготвена и квалифицирана работна ръка. Доколкото ми е известно, това до голяма степен се дължи на факта, че голяма част от младите българи предпочитат да продължат с университетско образование след завършване на средното. В Германия, множество младежи влизат в училища за професионално обучение, на немски “Berufsschule”, вместо да се записват в университет. В рамките на образователната програма, младите учат по няколко дни в седмицата, а през останалите работят в различни компании. В замяна на това, фирмите им осигуряват заплащане, независимо, че все още са в етап на обучение. При положение, че е България е изправена пред сериозен проблем с безработицата, особено сред младите хора, този модел би могъл да предложи решение.
Германия не само е основен инвеститор Европа, но и атрактивна дестинация за чужди капитали. Бихте ли сподели някои от добрите практики за насърчаване на чуждите инвеститори в страната?
На първо място: знаете ли, че в България има над 100 български компании? Но да се върнем на въпроса – ние осигуряваме много солидна среда за инвестиционни проекти, включваща правна база и сигурност, както и защита от корупция. Това наистина удовлетворява инвеститорите. Освен това, работната ни сила е много добре подготвена, което е една от причините да можем да се похвалим с едно от най-високите нива на продуктивност в Европа.
