Промишлеността на ЕС притежава редица конкурентни предимства, които трябва да се използват за стимулиране на икономическия растеж въпреки трудните икономически условия в момента. Това е заключението в двата доклада за конкурентоспособността на промишлеността, публикувани от Комисията. Същевременно, за да се гарантира, че растежът няма да спре, ЕС и страните-членки спешно трябва да обърнат внимание на редица будещи опасения области: инвестиции, достъп до финансиране, публична администрация, достъп до чуждестранни пазари, иновации и цени на енергията.
В зависимост от това какви са резултатите на страните-членки и дали те се подобряват, се оформят четири групи:
- страни-членки с висока и повишаваща се конкурентоспособност: Нидерландия, Германия, Дания и Ирландия;
- страни-членки с висока, но стагнираща или спадаща конкурентоспособност: Белгия, Обединеното кралство, Австрия, Франция, Италия, Люксембург, Швеция и Финландия;
- страни-членки с не особено висока, но повишаваща се конкурентоспособност: Естония, Литва, Испания, Латвия, Чешка република, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Гърция;
- страни-членки с не особено висока и стагнираща или спадаща конкурентоспособност: Словения, България, Хърватия, Малта и Кипър.
Като цяло конкурентните предимства на ЕС в сферата на промишлеността се запазват: висококвалифицирани работници, високо съдържание с местен произход на експортните стоки и сравнителни предимства, свързани със сложни и висококачествени продукти. Страните от ЕС също така прилагат редица политики за повишаване на конкурентоспособността през периода от началото на кризата през 2008 г.
Анализът на данните в двата доклада показва, че трябва да се обмислят евентуални политически действия в следните области:
- Необходими са допълнителни инвестиции във всички сектори, за да се гарантира, че европейската промишленост може да поддържа своята конкурентоспособност;
- За малките и новите фирми е по-трудно да получат банков кредит в сравнение с други фирми, дори ако финансовите им резултати са едни и същи;
- Конкурентоспособността се поддържа от по-ефективни иновации и пазарна реализация на резултатите от научни изследвания, както и от достъпа до висококвалифицирана работна ръка;
Конкурентоспособността изисква намаляване на разходите и на несигурността за предприятията при взаимодействие с публичната администрация. Повишаването на ефективността на публичната администрация води до увеличаване на броя на бързо растящите фирми, най-вече чрез повишаване на финансовия им оборот. Отнемащите твърде много време и свързаните с големи разходи данъчни правила, корупцията и неефективните правосъдни системи са най-вредни за растежа на фирмите. Повечето страни-членки също така трябва да вземат в по-голяма степен предвид въздействието на правилата и законодателството в други области върху конкурентоспособността;
Нужна е помощ за интернационализацията на МСП. В момента вероятността по-малките и по-новите фирми да излязат на чуждестранните пазари и да се възползват от свързаните с това облаги е по-малка. Политики, насочени към бизнес средата по отношение на достъпа до капитал, подкрепа на уменията за иновации и действия за повишаване на производителността са важни, за да се помогне на малките фирми да увеличат износа си;
Отрицателно въздействие върху конкурентоспособността оказват цените на електроенергията и газа, които в ЕС са по-високи, отколкото в редица други икономики. Повишаването на енергийната ефективност не успява напълно да компенсира отрицателния ефект от растящите цени. Затова са необходими ефективно функциониращи пазари за електроенергия и диверсифициране на енергийните източници, за да се гарантира наличието на енергия на конкурентна цена.
Резултатите от докладите ще послужат за основано на факти създаване на политики на равнище ЕС и на национално равнище. Те ще бъдат използвани при дискусията на Съвета по конкурентоспособност на 25-26 септември 2014 г. и при изготвянето на препоръките на Комисията относно политиките на страните-членки за фискални и структурни реформи в рамките на европейския семестър.
