Темпът на растеж в ЕС и еврозоната през 2017 г. надмина очакванията, отбелязвайки рекордната за последните 10 години стойност от 2,4 %. Очаква се растежът да остане силен през 2018 и леко да се забави през 2019 г., като в ЕС и еврозоната бъдат достигнати стойности от съответно 2,3 % и 2,0 %, съобщават от Европейската комисия. 

Частното потребление остава стабилно, а износът и инвестициите се увеличават. Безработицата продължава да намалява и понастоящем е около нивата отпреди кризата. Икономиката обаче е изложена в по-голяма степен на външни рискови фактори, които имат все по-силно и отрицателно въздействие.

Стабилният растеж спомага за допълнително намаляване на държавния дефицит и на на дълга, както и за подобряване на условията на пазара на труда. Съвкупният дефицит в еврозоната вече е под 1 % от БВП и се очаква през тази година да спадне до под 3 % във всички държави от еврозоната.

Растежът се запазва силен, но темповете леко се забавят

През 2017 г. в ЕС и еврозоната ръстът на реалния БВП достигна 2,4 %, а икономиката премина на по-висока предавка. Ръстът беше подпомогнат от повишеното доверие на потребителите и предприятията, по-силният растеж в световен план, ниските разходи за финансиране, по-добрите счетоводни баланси в частния сектор и благоприятните условия на пазара на труда. Въпреки че краткосрочните показатели свидетелстват за забавяне на темповете в началото на 2018 г., това вероятно е отчасти временно явление.

Очаква се темпът на растеж да остане стабилен благодарение на устойчивото потребление и силните инвестиции и износ. Прогнозата е както ЕС, така и еврозоната да отбележат ръст от 2,3 % през настоящата година. Растежът и за двете се очаква да спадне до 2,0 % през 2019 г., когато пречките в някои държави и отрасли станат по-осезаеми, паричната политика бъде съобразена с реалната обстановка, а темповете на растеж в световната търговия се забавят.

По-голям брой незаети работни места на някои пазари на труда поради рекордно високото равнище на заетостта

Безработицата продължава да намалява и в момента е около нивата отпреди кризата. В ЕС се очаква безработицата да продължи да се понижава — от 7,6 % през 2017 г., до 7,1 % през 2018 г. и 6,7 % през 2019 г. Очаква се безработицата в еврозоната да се понижи от 9,1 % през 2017 г., до 8,4 % през 2018 г. и 7,9 % през 2019 г.

В момента броят на заетите лица в еврозоната е най-висок от въвеждането на еврото насам, но все още има пазари на труда, които не използват пълноценно работната сила. Докато в някои държави членки безработицата продължава да е висока, други все по-трудно запълват свободните си работни места.

Инфлацията бавно нараства на фона на все по-силен натиск

Инфлацията на потребителските цени намаля през първото тримесечие на тази година, но се очаква да нарасне леко през следващите тримесечия, което отчасти се дължи на неотдавнашното увеличение на цените на петрола. Ценовият натиск също така се засилва вследствие на незаетите места на пазара на труда и по-бързия растеж на заплатите в много държави членки. Очаква се като цяло инфлацията в еврозоната през 2018 г. да се запази на равнището от 1,5 %, отбелязано през 2017 г., след което да се увеличи до 1,6 % през 2019 г. За ЕС се очаква да се запази същата тенденция, като инфлацията остане на равнището от 1,7 % през тази година, преди да се повиши до 1,8 % през 2019 г.

Подобряване на състоянието на публичните финанси, липса на дефицити над 3 % от БВП

През 2017 г. съвкупният дефицит по консолидирания държавен бюджет, както и държавният дълг в еврозоната намаляха като процент от БВП, подпомогнати от силния икономически растеж и ниските лихвени проценти. Благодарение на положителния ефект от по-добрите условия на пазара на труда върху бюджетите на държавите членки, включително намаляването на осигурителните плащания, 2018 г. се очаква да бъде първата година от началото на Икономическия и паричен съюз, през която всички правителства ще имат бюджетни дефицити под 3 % от БВП, както е посочено в Договора.

Съвкупният дефицит на сектор „Държавно управление“ в еврозоната се очаква да спадне до 0,7 % от БВП през 2018 г. и 0,6 % през 2019 г. В ЕС съвкупният дефицит се очаква да бъде в размер на 0,8 % през 2018 и 2019 г. Очаква се съотношението на дълга към БВП в еврозоната да спадне до 84,1 % през 2019 г., като се прогнозира спад в почти всички държави членки.

В перспектива — все повече рискове с все по-силно отрицателно въздействие

Като цяло рисковете, оказващи въздействие върху прогнозите, се увеличаваха, а сега тенденцията е по-скоро низходяща. Според най-скорошните данни намалява вероятността в близко бъдеще растежът в Европа да се окаже по-голям от очакваното. Във външен план Изглежда, че нестабилността на финансовите пазари през последните месеци ще придобие по-траен характер, което ще увеличи несигурността. Очаква се процикличните фискални стимули в САЩ да насърчат растежа в краткосрочен план, но същевременно да увеличат риска от „прегряване“ и повишаване на лихвените проценти в САЩ, което е по-бързо от очакваното. Също така по-големият търговски протекционизъм без съмнение представлява риск с отрицателни последици за перспективите пред световната икономика. Тези рискове са взаимосвързани. Поради своята откритост еврозоната ще бъде особено уязвима, ако те се реализират.

Обединеното кралство — чисто техническо допускане за 2019 г.

В прогнозата за ЕС за 2019 г. с цел сравнение в различните моменти са включени очаквани стойности за всички 28 държави членки, включително Обединеното кралство.

Предвид текущите преговори относно условията, при които Обединеното кралство ще напусне ЕС, прогнозите на Комисията за периода след Брексит се основават на чисто техническо допускане за състоянието на търговските отношения между ЕС-27 и Обединеното кралство. Това се прави само за целите на прогнозирането и няма връзка с водените в момента преговори в рамките на процедурата по член 50.

Настоящата прогноза се основава на набор от технически допускания относно обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките, актуални към 23 април. По отношение на всички други входящи данни, включително предположения относно държавните политики, в прогнозата е взета под внимание информацията, налична до 23 април включително. Ако политиките са обявени по правдоподобен начин и за тях е предоставена достатъчно информация, в прогнозата се предполага, че в тях няма да има промени.

От тази година Европейската комисия преминава към ежегодно публикуване на две подробни прогнози (пролетна и есенна) и две междинни прогнози (зимна и лятна), вместо три подробни прогнози през зимата, пролетта и есента, както правеше всяка година от 2012 г. насам. Междинните прогнози обхващат годишния и тримесечния БВП и инфлацията за текущата и следващите години за всички държави членки и еврозоната, както и съвкупни данни за ЕС. С тази промяна се връща предишният модел на прогнозите на Комисията, а графикът на нейните прогнози се привежда отново в съответствие с този на други институции (като Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие).

Следващата прогноза на Европейската комисия ще бъде Лятната междинна икономическа прогноза за 2018 г., която ще бъде публикувана през юли.