Износът ще бъде основен двигател на растежа, но размерът на икономиката продължава да бъде под нивото си от преди кризата.

Началото на всяка година почти винаги е изпълнено с оптимизъм. Първите месеци на 2014 г. също не правят изключение, като положителните данни за развитието на американската икономика вече дадоха основание на Федералния резерв (Фед) да намали за втори път програмата си за осигуряване на ликвидност в икономиката чрез покупка на облигации и тя вече е 65 млрд. долара месечно. Оптимизъм има и за икономиката на ЕС, която се очаква да отчете първи ръст за последните три години. Въобще прогнозите са 2014 г. да бъде първата година след 2010 г., в която и трите най-големи развити икономики (ЕС, САЩ и Япония) да отчетат положителен растеж. Резултатът от това ще бъде разширяване на базата на световната търговия, а за страни като България – допълнително повишаване на износа.

Сянка върху този оптимизъм може да хвърли единствено очакваното продължаване на процеса на свиване на монетарните стимули от страна на Фед и евентуално вдигането на лихвите. Второто обаче е малко вероятно да се случи през тази година. Огромните капитали, които централната банка на САЩ наля в икономиката (около 4 трлн. долара), допринесоха до това, част от инвестициите в развиващите се пазари да имат чисто спекулативен характер. През последните години България беше встрани от тези процеси, поради което евентуалното изходящо движение на спекулативни капиталови потоци не би засегнало пряко страната.

Положителен европейски полъх...

Според последната прогноза на Европейската комисия от 2013 г. (в края на февруари ще бъде публикувана нова такава, но промените по-скоро ще са в положителна посока) ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) в 22 от общо 28 страни в ЕС ще се ускори през тази година. Сред тях са и основните ни търговски партньори. Това ще се отрази положително и на ръста на БВП на България, който се очаква да бъде около 1.5% за цялата година. Нарастването на износа ще продължи да бъде основен двигател на растежа, какъвто беше и през 2013 г., а темпът му на повишение ще остане по-висок от този на вноса. Течащите процеси на подобрение при основните ни търговски партньори вече доведоха до ръст на годишна база при изнесените инвестиционни стоки – както като обем (+15%), така и като дял от общия износ (до 17.7%). Въпреки това износът на суровини и материали ще продължи да има най-голяма тежест (над 40% от общия обем на експорта), основно поради големия дял на цветните метали и суровините за производство на храни (над 20% от общия износ).

Благодарение на вече договорени проекти, доброто усвояване на средства от ЕС ще продължи. За периода януари – ноември в страната са влезли по тази линия над 1.2 млрд. евро, което е с близо 50% повече от същия период на 2012 г. Стабилните постъпления от парични трансфери от българи, живеещи постоянно в чужбина (около 800 млн. евро годишно), също ще помогнат отчасти да бъде компенсиран по-ниският размер на чуждестранните инвестиции през последните години. За периода 2009 – 2013 г. те са средно около 1.5 млрд. евро, като приблизително такъв ще бъде и размерът им през 2014 г. За сравнение, между 2004 г. и 2008 г. в страната са влизали средно по 5.5 млрд. евро годишно.

...но без изменение у дома

Не се очаква съществено повишение на нивото на инфлацията. След отчетената дефлация от 1.6% за 2013 г., основно поради политически мотивираното понижение на цената на електрическата енергия за домакинствата, за 2014 г. очакванията са да видим лек ръст на потребителските цени в границата около 1.5% - 2%. В подкрепа на тези очаквания са вече започналите в края на миналата година плавни движения на цените нагоре, както и изразеното от регулатора становище, че не се предвижда ново понижение на цените на електроенергията през настоящата година.

На пазара на труда също няма да има осезаемо подобрение. След като през 2013 г. безработицата нарасна до най-високото си ниво за последните осем години (средно 11.3% по данни на Агенцията по заетостта), очакванията са през 2014 г. тя да задържи равнището си или да отчете лек спад. Основанието за крехкия оптимизъм идва от данните за заетостта, които показват признаци за стабилизиране (за последните четири тримесечия годишното изменение е близо до 0%). Продължава да се подобрява и коефициентът на икономическа активност, който измерва дела на населението, което работи или търси активно работа (за третото тримесечие на 2013 г. показателят нараства до 54.8% - най-високото ниво за последните 10 години).

Така, въпреки подобряващата се перспектива пред световната икономика и положителното отражение, което това има върху България (основно за експортните сектори), възстановяването на инвестициите и индивидуалното потребление ще продължат да изостават. За това ще допринася и усещането за политическа нестабилност, което се проявява като увеличено време за изчакване и размисъл, преди започването на нов бизнес проект, наемането на нови служители или просто покупката на предмет за дълготрайна употреба. А по-осезаемо и устойчиво ускоряване на растежа без участието на бизнеса и сектора на домакинствата (индивидуално потребление) е невъзможно. Което се вижда и от данните на статистиката – след четири години скромен икономически растеж, размерът на икономиката, измерен по съпоставими цени от 2005 г., продължава да бъде под нивото си от преди кризата.

[divider] [/divider]

Статията е част от новия брой на списание ENTERPRISE, който можете да намерите на пазара. В броя ще откриете още:

·         Какво ще се финансира с 1.2 млрд. евро по новата ОП Конкурентоспособност

·         Добра, лоша или неутрална инвестиционна година ни чака? Съвети от експерти за борсите, лева, златото, придобиванията и други важни

·         Кой са компаниите, които ще инвестират в България през следващата година

·         Защо местните банки изкупуват представителствата на чуждестранни такива и какво следва от това

·         Защо няма „добра“ или „лоша“ бонусна система, а тя трябва да се възприема като „справедлива“ от служителите и как да създадем бонусна система за мотивиране на търговците, която да послужи най-добре в нашия случай

·         Кои са новите мениджъри в няколко от ключовите български ИТ компании в сферата на системите за управление на бизнеса

·         Защо бизнесът иска да види приложения, които могат да подпомогнат създаването и подобряването на продукти

·         Възможности и проблеми със CRM, базиран като услуга

·         Как „мрежата“ измества „йерархията“ в бизнеса на бъдещето

·         Фрагментирането на услугите и извеждането им от пакетните предложения

·         Платформи, в които създавате  мобилни приложения без програмиране

·         Повече за най-новата регионална бизнесасоциация

·         Най-новите луксозни автомобили

Износът ще бъде основен двигател на растежа, но размерът на икономиката продължава да бъде под нивото си от преди кризата.

Началото на всяка година почти винаги е изпълнено с оптимизъм. Първите месеци на 2014 г. също не правят изключение, като положителните данни за развитието на американската икономика вече дадоха основание на Федералния резерв (Фед) да намали за втори път програмата си за осигуряване на ликвидност в икономиката чрез покупка на облигации и тя вече е 65 млрд. долара месечно. Оптимизъм има и за икономиката на ЕС, която се очаква да отчете първи ръст за последните три години. Въобще прогнозите са 2014 г. да бъде първата година след 2010 г., в която и трите най-големи развити икономики (ЕС, САЩ и Япония) да отчетат положителен растеж. Резултатът от това ще бъде разширяване на базата на световната търговия, а за страни като България – допълнително повишаване на износа.

Сянка върху този оптимизъм може да хвърли единствено очакваното продължаване на процеса на свиване на монетарните стимули от страна на Фед и евентуално вдигането на лихвите. Второто обаче е малко вероятно да се случи през тази година. Огромните капитали, които централната банка на САЩ наля в икономиката (около 4 трлн. долара), допринесоха до това, част от инвестициите в развиващите се пазари да имат чисто спекулативен характер. През последните години България беше встрани от тези процеси, поради което евентуалното изходящо движение на спекулативни капиталови потоци не би засегнало пряко страната.

Положителен европейски полъх...

Според последната прогноза на Европейската комисия от 2013 г. (в края на февруари ще бъде публикувана нова такава, но промените по-скоро ще са в положителна посока) ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) в 22 от общо 28 страни в ЕС ще се ускори през тази година. Сред тях са и основните ни търговски партньори. Това ще се отрази положително и на ръста на БВП на България, който се очаква да бъде около 1.5% за цялата година. Нарастването на износа ще продължи да бъде основен двигател на растежа, какъвто беше и през 2013 г., а темпът му на повишение ще остане по-висок от този на вноса. Течащите процеси на подобрение при основните ни търговски партньори вече доведоха до ръст на годишна база при изнесените инвестиционни стоки – както като обем (+15%), така и като дял от общия износ (до 17.7%). Въпреки това износът на суровини и материали ще продължи да има най-голяма тежест (над 40% от общия обем на експорта), основно поради големия дял на цветните метали и суровините за производство на храни (над 20% от общия износ).

Благодарение на вече договорени проекти, доброто усвояване на средства от ЕС ще продължи. За периода януари – ноември в страната са влезли по тази линия над 1.2 млрд. евро, което е с близо 50% повече от същия период на 2012 г. Стабилните постъпления от парични трансфери от българи, живеещи постоянно в чужбина (около 800 млн. евро годишно), също ще помогнат отчасти да бъде компенсиран по-ниският размер на чуждестранните инвестиции през последните години. За периода 2009 – 2013 г. те са средно около 1.5 млрд. евро, като приблизително такъв ще бъде и размерът им през 2014 г. За сравнение, между 2004 г. и 2008 г. в страната са влизали средно по 5.5 млрд. евро годишно.

...но без изменение у дома

Не се очаква съществено повишение на нивото на инфлацията. След отчетената дефлация от 1.6% за 2013 г., основно поради политически мотивираното понижение на цената на електрическата енергия за домакинствата, за 2014 г. очакванията са да видим лек ръст на потребителските цени в границата около 1.5% - 2%. В подкрепа на тези очаквания са вече започналите в края на миналата година плавни движения на цените нагоре, както и изразеното от регулатора становище, че не се предвижда ново понижение на цените на електроенергията през настоящата година.

На пазара на труда също няма да има осезаемо подобрение. След като през 2013 г. безработицата нарасна до най-високото си ниво за последните осем години (средно 11.3% по данни на Агенцията по заетостта), очакванията са през 2014 г. тя да задържи равнището си или да отчете лек спад. Основанието за крехкия оптимизъм идва от данните за заетостта, които показват признаци за стабилизиране (за последните четири тримесечия годишното изменение е близо до 0%). Продължава да се подобрява и коефициентът на икономическа активност, който измерва дела на населението, което работи или търси активно работа (за третото тримесечие на 2013 г. показателят нараства до 54.8% - най-високото ниво за последните 10 години).

Така, въпреки подобряващата се перспектива пред световната икономика и положителното отражение, което това има върху България (основно за експортните сектори), възстановяването на инвестициите и индивидуалното потребление ще продължат да изостават. За това ще допринася и усещането за политическа нестабилност, което се проявява като увеличено време за изчакване и размисъл, преди започването на нов бизнес проект, наемането на нови служители или просто покупката на предмет за дълготрайна употреба. А по-осезаемо и устойчиво ускоряване на растежа без участието на бизнеса и сектора на домакинствата (индивидуално потребление) е невъзможно. Което се вижда и от данните на статистиката – след четири години скромен икономически растеж, размерът на икономиката, измерен по съпоставими цени от 2005 г., продължава да бъде под нивото си от преди кризата.

[divider] [/divider]

Износът ще бъде основен двигател на растежа, но размерът на икономиката продължава да бъде под нивото си от преди кризата.

Началото на всяка година почти винаги е изпълнено с оптимизъм. Първите месеци на 2014 г. също не правят изключение, като положителните данни за развитието на американската икономика вече дадоха основание на Федералния резерв (Фед) да намали за втори път програмата си за осигуряване на ликвидност в икономиката чрез покупка на облигации и тя вече е 65 млрд. долара месечно. Оптимизъм има и за икономиката на ЕС, която се очаква да отчете първи ръст за последните три години. Въобще прогнозите са 2014 г. да бъде първата година след 2010 г., в която и трите най-големи развити икономики (ЕС, САЩ и Япония) да отчетат положителен растеж. Резултатът от това ще бъде разширяване на базата на световната търговия, а за страни като България – допълнително повишаване на износа.

Сянка върху този оптимизъм може да хвърли единствено очакваното продължаване на процеса на свиване на монетарните стимули от страна на Фед и евентуално вдигането на лихвите. Второто обаче е малко вероятно да се случи през тази година. Огромните капитали, които централната банка на САЩ наля в икономиката (около 4 трлн. долара), допринесоха до това, част от инвестициите в развиващите се пазари да имат чисто спекулативен характер. През последните години България беше встрани от тези процеси, поради което евентуалното изходящо движение на спекулативни капиталови потоци не би засегнало пряко страната.

Положителен европейски полъх...

Според последната прогноза на Европейската комисия от 2013 г. (в края на февруари ще бъде публикувана нова такава, но промените по-скоро ще са в положителна посока) ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) в 22 от общо 28 страни в ЕС ще се ускори през тази година. Сред тях са и основните ни търговски партньори. Това ще се отрази положително и на ръста на БВП на България, който се очаква да бъде около 1.5% за цялата година. Нарастването на износа ще продължи да бъде основен двигател на растежа, какъвто беше и през 2013 г., а темпът му на повишение ще остане по-висок от този на вноса. Течащите процеси на подобрение при основните ни търговски партньори вече доведоха до ръст на годишна база при изнесените инвестиционни стоки – както като обем (+15%), така и като дял от общия износ (до 17.7%). Въпреки това износът на суровини и материали ще продължи да има най-голяма тежест (над 40% от общия обем на експорта), основно поради големия дял на цветните метали и суровините за производство на храни (над 20% от общия износ).

Благодарение на вече договорени проекти, доброто усвояване на средства от ЕС ще продължи. За периода януари – ноември в страната са влезли по тази линия над 1.2 млрд. евро, което е с близо 50% повече от същия период на 2012 г. Стабилните постъпления от парични трансфери от българи, живеещи постоянно в чужбина (около 800 млн. евро годишно), също ще помогнат отчасти да бъде компенсиран по-ниският размер на чуждестранните инвестиции през последните години. За периода 2009 – 2013 г. те са средно около 1.5 млрд. евро, като приблизително такъв ще бъде и размерът им през 2014 г. За сравнение, между 2004 г. и 2008 г. в страната са влизали средно по 5.5 млрд. евро годишно.

...но без изменение у дома

Не се очаква съществено повишение на нивото на инфлацията. След отчетената дефлация от 1.6% за 2013 г., основно поради политически мотивираното понижение на цената на електрическата енергия за домакинствата, за 2014 г. очакванията са да видим лек ръст на потребителските цени в границата около 1.5% - 2%. В подкрепа на тези очаквания са вече започналите в края на миналата година плавни движения на цените нагоре, както и изразеното от регулатора становище, че не се предвижда ново понижение на цените на електроенергията през настоящата година.

На пазара на труда също няма да има осезаемо подобрение. След като през 2013 г. безработицата нарасна до най-високото си ниво за последните осем години (средно 11.3% по данни на Агенцията по заетостта), очакванията са през 2014 г. тя да задържи равнището си или да отчете лек спад. Основанието за крехкия оптимизъм идва от данните за заетостта, които показват признаци за стабилизиране (за последните четири тримесечия годишното изменение е близо до 0%). Продължава да се подобрява и коефициентът на икономическа активност, който измерва дела на населението, което работи или търси активно работа (за третото тримесечие на 2013 г. показателят нараства до 54.8% - най-високото ниво за последните 10 години).

Така, въпреки подобряващата се перспектива пред световната икономика и положителното отражение, което това има върху България (основно за експортните сектори), възстановяването на инвестициите и индивидуалното потребление ще продължат да изостават. За това ще допринася и усещането за политическа нестабилност, което се проявява като увеличено време за изчакване и размисъл, преди започването на нов бизнес проект, наемането на нови служители или просто покупката на предмет за дълготрайна употреба. А по-осезаемо и устойчиво ускоряване на растежа без участието на бизнеса и сектора на домакинствата (индивидуално потребление) е невъзможно. Което се вижда и от данните на статистиката – след четири години скромен икономически растеж, размерът на икономиката, измерен по съпоставими цени от 2005 г., продължава да бъде под нивото си от преди кризата.

[divider] [/divider]

Статията е част от новия брой на списание ENTERPRISE, който можете да намерите на пазара. В броя ще откриете още:

·         Какво ще се финансира с 1.2 млрд. евро по новата ОП Конкурентоспособност

·         Добра, лоша или неутрална инвестиционна година ни чака? Съвети от експерти за борсите, лева, златото, придобиванията и други важни

·         Кой са компаниите, които ще инвестират в България през следващата година

·         Защо местните банки изкупуват представителствата на чуждестранни такива и какво следва от това

·         Защо няма „добра“ или „лоша“ бонусна система, а тя трябва да се възприема като „справедлива“ от служителите и как да създадем бонусна система за мотивиране на търговците, която да послужи най-добре в нашия случай

·         Кои са новите мениджъри в няколко от ключовите български ИТ компании в сферата на системите за управление на бизнеса

·         Защо бизнесът иска да види приложения, които могат да подпомогнат създаването и подобряването на продукти

·         Възможности и проблеми със CRM, базиран като услуга

·         Как „мрежата“ измества „йерархията“ в бизнеса на бъдещето

·         Фрагментирането на услугите и извеждането им от пакетните предложения

·         Платформи, в които създавате  мобилни приложения без програмиране

·         Повече за най-новата регионална бизнесасоциация

·         Най-новите луксозни автомобили

Статията е част от новия брой на списание ENTERPRISE, който можете да намерите на пазара. В броя ще откриете още:

·         Какво ще се финансира с 1.2 млрд. евро по новата ОП Конкурентоспособност

·         Добра, лоша или неутрална инвестиционна година ни чака? Съвети от експерти за борсите, лева, златото, придобиванията и други важни

·         Кой са компаниите, които ще инвестират в България през следващата година

·         Защо местните банки изкупуват представителствата на чуждестранни такива и какво следва от това

·         Защо няма „добра“ или „лоша“ бонусна система, а тя трябва да се възприема като „справедлива“ от служителите и как да създадем бонусна система за мотивиране на търговците, която да послужи най-добре в нашия случай

·         Кои са новите мениджъри в няколко от ключовите български ИТ компании в сферата на системите за управление на бизнеса

·         Защо бизнесът иска да види приложения, които могат да подпомогнат създаването и подобряването на продукти

·         Възможности и проблеми със CRM, базиран като услуга

·         Как „мрежата“ измества „йерархията“ в бизнеса на бъдещето

·         Фрагментирането на услугите и извеждането им от пакетните предложения

·         Платформи, в които създавате  мобилни приложения без програмиране

·         Повече за най-новата регионална бизнесасоциация

·         Най-новите луксозни автомобили

Износът ще бъде основен двигател на растежа, но размерът на икономиката продължава да бъде под нивото си от преди кризата.

Началото на всяка година почти винаги е изпълнено с оптимизъм. Първите месеци на 2014 г. също не правят изключение, като положителните данни за развитието на американската икономика вече дадоха основание на Федералния резерв (Фед) да намали за втори път програмата си за осигуряване на ликвидност в икономиката чрез покупка на облигации и тя вече е 65 млрд. долара месечно. Оптимизъм има и за икономиката на ЕС, която се очаква да отчете първи ръст за последните три години. Въобще прогнозите са 2014 г. да бъде първата година след 2010 г., в която и трите най-големи развити икономики (ЕС, САЩ и Япония) да отчетат положителен растеж. Резултатът от това ще бъде разширяване на базата на световната търговия, а за страни като България – допълнително повишаване на износа.

Сянка върху този оптимизъм може да хвърли единствено очакваното продължаване на процеса на свиване на монетарните стимули от страна на Фед и евентуално вдигането на лихвите. Второто обаче е малко вероятно да се случи през тази година. Огромните капитали, които централната банка на САЩ наля в икономиката (около 4 трлн. долара), допринесоха до това, част от инвестициите в развиващите се пазари да имат чисто спекулативен характер. През последните години България беше встрани от тези процеси, поради което евентуалното изходящо движение на спекулативни капиталови потоци не би засегнало пряко страната.

Положителен европейски полъх...

Според последната прогноза на Европейската комисия от 2013 г. (в края на февруари ще бъде публикувана нова такава, но промените по-скоро ще са в положителна посока) ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) в 22 от общо 28 страни в ЕС ще се ускори през тази година. Сред тях са и основните ни търговски партньори. Това ще се отрази положително и на ръста на БВП на България, който се очаква да бъде около 1.5% за цялата година. Нарастването на износа ще продължи да бъде основен двигател на растежа, какъвто беше и през 2013 г., а темпът му на повишение ще остане по-висок от този на вноса. Течащите процеси на подобрение при основните ни търговски партньори вече доведоха до ръст на годишна база при изнесените инвестиционни стоки – както като обем (+15%), така и като дял от общия износ (до 17.7%). Въпреки това износът на суровини и материали ще продължи да има най-голяма тежест (над 40% от общия обем на експорта), основно поради големия дял на цветните метали и суровините за производство на храни (над 20% от общия износ).

Благодарение на вече договорени проекти, доброто усвояване на средства от ЕС ще продължи. За периода януари – ноември в страната са влезли по тази линия над 1.2 млрд. евро, което е с близо 50% повече от същия период на 2012 г. Стабилните постъпления от парични трансфери от българи, живеещи постоянно в чужбина (около 800 млн. евро годишно), също ще помогнат отчасти да бъде компенсиран по-ниският размер на чуждестранните инвестиции през последните години. За периода 2009 – 2013 г. те са средно около 1.5 млрд. евро, като приблизително такъв ще бъде и размерът им през 2014 г. За сравнение, между 2004 г. и 2008 г. в страната са влизали средно по 5.5 млрд. евро годишно.

...но без изменение у дома

Не се очаква съществено повишение на нивото на инфлацията. След отчетената дефлация от 1.6% за 2013 г., основно поради политически мотивираното понижение на цената на електрическата енергия за домакинствата, за 2014 г. очакванията са да видим лек ръст на потребителските цени в границата около 1.5% - 2%. В подкрепа на тези очаквания са вече започналите в края на миналата година плавни движения на цените нагоре, както и изразеното от регулатора становище, че не се предвижда ново понижение на цените на електроенергията през настоящата година.

На пазара на труда също няма да има осезаемо подобрение. След като през 2013 г. безработицата нарасна до най-високото си ниво за последните осем години (средно 11.3% по данни на Агенцията по заетостта), очакванията са през 2014 г. тя да задържи равнището си или да отчете лек спад. Основанието за крехкия оптимизъм идва от данните за заетостта, които показват признаци за стабилизиране (за последните четири тримесечия годишното изменение е близо до 0%). Продължава да се подобрява и коефициентът на икономическа активност, който измерва дела на населението, което работи или търси активно работа (за третото тримесечие на 2013 г. показателят нараства до 54.8% - най-високото ниво за последните 10 години).

Така, въпреки подобряващата се перспектива пред световната икономика и положителното отражение, което това има върху България (основно за експортните сектори), възстановяването на инвестициите и индивидуалното потребление ще продължат да изостават. За това ще допринася и усещането за политическа нестабилност, което се проявява като увеличено време за изчакване и размисъл, преди започването на нов бизнес проект, наемането на нови служители или просто покупката на предмет за дълготрайна употреба. А по-осезаемо и устойчиво ускоряване на растежа без участието на бизнеса и сектора на домакинствата (индивидуално потребление) е невъзможно. Което се вижда и от данните на статистиката – след четири години скромен икономически растеж, размерът на икономиката, измерен по съпоставими цени от 2005 г., продължава да бъде под нивото си от преди кризата.

[divider] [/divider]

Статията е част от новия брой на списание ENTERPRISE, който можете да намерите на пазара. В броя ще откриете още:

·         Какво ще се финансира с 1.2 млрд. евро по новата ОП Конкурентоспособност

·         Добра, лоша или неутрална инвестиционна година ни чака? Съвети от експерти за борсите, лева, златото, придобиванията и други важни

·         Кой са компаниите, които ще инвестират в България през следващата година

·         Защо местните банки изкупуват представителствата на чуждестранни такива и какво следва от това

·         Защо няма „добра“ или „лоша“ бонусна система, а тя трябва да се възприема като „справедлива“ от служителите и как да създадем бонусна система за мотивиране на търговците, която да послужи най-добре в нашия случай

·         Кои са новите мениджъри в няколко от ключовите български ИТ компании в сферата на системите за управление на бизнеса

·         Защо бизнесът иска да види приложения, които могат да подпомогнат създаването и подобряването на продукти

·         Възможности и проблеми със CRM, базиран като услуга

·         Как „мрежата“ измества „йерархията“ в бизнеса на бъдещето

·         Фрагментирането на услугите и извеждането им от пакетните предложения

·         Платформи, в които създавате  мобилни приложения без програмиране

·         Повече за най-новата регионална бизнесасоциация

·         Най-новите луксозни автомобили