Трима младежи са на път да преобърнат традиционния модел на дистрибуция на храна, свързвайки крайните клиенти в градовете направо със собствениците на ферми. И планират да наложат този модел в целия свят.
Ако попитате основателите на нова технологична компания, защо са стартирали бизнес и какво планират да постигнат, най-вероятния отговор, който ще получите е: „Искаме да променим света!“. Затова е доста странно, че огромен брой стартъпи от сектора заливат пазара с нови и нови никому ненужни мобилни приложения или пускат поредната социална мрежа, която се очаква да подобри комуникацията между потребителите. Проекти като Facebook, Skype, Dropbox или YouTube действително променят живота ни, но същото трудно може да се каже за поне 50% от технологичните стартъпи, създавани всяка година. Все още липсват сериозни проекти, които могат да променят например начина по който управляваме дома си, по който пазаруваме или се лекуваме.
На този фон една българска новосъздадена компания наистина впечатлява с плановете си да създаде глобална мрежа за директен достъп на крайните клиенти до земеделска продукция. Компанията се нарича farmhopping, а нейни основатели са Роси Митова, Михаил Станчев и Руслан Вакрилов. Името на проекта нашумя преди около година, когато той беше включен сред първите стартъпи, получили финансиране от инвестиционния фонд и акселератор Eleven. Фондът разпределя средства по програма JEREMIE, с които финансира стартиращи компании от България и региона срещу дялово участие в тях. farmhopping е сред малкото стартъпи подкрепени от него, които не са пряко свързани с информационните технологии.
Бизнес, базиран на споделена отговорност
Проектът представлява глобална пазарна мрежа за устойчиви ферми. „Вече имаме около двадесет ферми из цяла България и продължаваме да се развиваме по план, като клиентите ни от месец на месец нарастват значително“ - разказва пред сп. Enterprise Роси Митова. Екипът обаче не смята да се ограничава с България, а планира да се превърне в алтернатива за фермите от целия свят. Дейността на фирмата е особено актуална през последните месеци, когато огромен брой фермери протестират срещу ниските цени за изкупуване на стоката им и се стига до демонстративно унищожаване на земеделска продукция. За тях моделът на farmhopping е реална алтернатива, която може да ги свърже направо с крайните клиенти.
„На нашата платформа фермерите получават собствен пазар, където сами предлагат продуктите си и определят цените им. Можеш да намериш всичко от храна и уникални места за почивка до курсове по пермакултура, уроци по езда и ръчно изработени предмети“ - посочват от фирмата. Според нейния екип, farmhopping е дом за малки ферми, които искат да се свържат с обикновените хора и се нуждаят от тяхната подкрепа, за да продължат развитието си. Платформата на практика не участва в развитието на самите ферми. Всички дейности по директните покупки се движат от участващите в мрежата фермери, а средствата се превеждат на тях. По този начин се елиминират прекупвачите от веригата на доставка и двете страни са много по-доволни от крайната цена.
Това обаче не е всичко – философията на farmhopping не се ограничава единствено до закупуването на продукти, а включва цялостна подкрепа за фермите и много по-тесни взаимоотношения между техните собственици и клиентите. Идеята е хората от градовете да се докоснат до селския живот, да се запознаят с неговите особености и да им стане интересно. В крайна сметка резултатът е подкрепяне на т.нар. „устойчиво земеделие“, което позволява на малките ферми по света да се развиват в конкуренция с големите компании от сектора. Във философията на проекта по уникален начин се преплитат ценности като екологичното мислене, здравословното хранене и подкрепата за малкия бизнес. В резултат клиентът получава и някои „бонуси“ като възможност за изработване на продуктите според неговите специфични изисквания или усвояване на нови знания. Понякога доставката се забавя, но повечето фермери споделят, че клиентите най-често проявяват разбиране за това.
Включването във farmhopping
става безплатно както за крайните потребители, така и за фермерите и се осъществява чрез лесна регистрация в уебсайта на мрежата. Самата фирма печели по 6% от извършените през нея продажби. Платформата е отворена за всяка ферма по света, следваща принципите на устойчивото развитие. Компанията следи дали данните, предоставяни от фермите, са верни и дали последните наистина развиват устойчиви практики. За целта е създадена и своеобразна гаранция „Одобрено от farmhopping”, която се дава на ферми, лично посетени от екипа или за които има друго официално потвърждение. „Винаги ще направим абсолютно всичко по силите си, за да се уверим в честността на всяка ферма, която поиска помощта ни, но farmhopper-ите носят сами отговорност при финансиране на ферма, която няма нашата гаранция“ - посочват от екипа на мрежата.
Идеята на farmhopping не е уникална и е взаимствана от десетките общности за директно закупуване на земеделска продукция по света. Българската фирма обаче има сериозни шансове да развие този модел като устойчив бизнес и да се превърне в своеобразен „Google” при търсенето на хранителни продукти или аналог на Facebook в комуникацията между фермерите и техните клиенти.
Автор: Александър Александров
