До края на 2013 г. сивата икономика в България се очаква да достигне 12.9 млрд. евро, или 31.2% от прогнозния БВП на страната. Това нарежда страната на първо място сред 31 европейски държави, включени в проучването „Сивата икономика в Европа 2013 – електронните плащания като средство за справяне със сивата икономика” на Visa Европа. Докладът, изготвен от проф. Фридрих Шнайдер от Факултета по икономика на Johannes Kepler University, Линц, Австрия и международната консултантска компания A. T. Kearney, обхваща 27-те държави членки на ЕС, както и Турция, Хърватия, Норвегия и Швейцария.
На европейско равнище, скритата икономика е на стойност 2,1 трлн. евро или 18,5% от икономиката на континента, с което се наблюдава намаление на сенчестия сектор за десета поредна година. Като основни причини за съществуването на сива икономика проучването идентифицира недекларираните плащания в брой за работни заплати, заемащи две трети от сивия сектор, и непълната отчетност на приходи от страна на бизнеса, на която се пада другата една трета. Браншовете, които в най-голяма степен допринасят за високите нива на сенчестия сектор, са строителство, търговия, производство, туризъм и транспорт.
В сравнение с предишния доклад по темата от 2011 г., нивата на сива икономика в България намаляват от отчетените тогава 33% от БВП на страната. През 2011 г. сенчестият сектор в Европа се равнява на 19,5% от икономиката на континента. Подобно на 2011 г., през 2013 г. сивата икономика в Швейцария, Австрия, Холандия и Великобритания е в диапазона 8-10% от БВП и достига до и над 30% от БВП в България, Хърватия, Литва и Естония.
„Във времена на криза, нарастваща безработица, ниски доходи и несигурност за бъдещето все повече хора са склонни да не декларират извършваните от тях дейносити. До преди 2009 г. борбата със сивата икономика постигаше добри резултати в цяла Европа. Днес постиженията варират според това дали се намираме в Западна, Южна или Източна Европа. Някои характеристики на сенчестия сектор обаче са общи за всички – скритата икономика, тясно свързана с парите в брой, се задвижва от недекларирания труд и непълната отчетност”, коментира Стив Пери, търговски директор на Visa Европа.
Докладът посочва популяризирането на електронните плащания като възможна мярка в противодействие на сивата икономика. Проучването сочи, че ако електронните разплащания се увеличават със средно 10% в продължение на 5 последователни години, сивата икономика може да спадне с до 5%. Фокусиране върху секторите, които в най-голяма степен не отчитат приходите си от продажби (напр. таксиметрови услуги, ресторанти, барове, автосервизи и др.), може да доведе до 1/10 спад на сенчестия сектор в Европа (над 200 млрд. евро), показва анализът.
Според експертите, съществува ясна взаимовръзка между размера на сивата икономика и популярността на електронните плащания. В страни, където електронните плащания са широко използвани (напр. Великобритания), размерът на сивата икономика е значително по-малък, отколкото в държави като България, където електронните плащания не са така разпространени. Във Великобритания, където сивата икономика се равнява на около 10% от БВП, 1 на всеки 3 паунда се харчи с карта Visa спрямо 1 от всеки 33 лв. в България. Подчертана е и връзката между броя на пазаруващите онлайн и размера на сивата икономика. По данни на Евростат едва 9% от българите са пазарували онлайн през 2012 г. спрямо 73% от жителите на Великобритания.
