Автор: Милен Великов, HR консултант

Опитът на Милен Великов през последните 10 г. обхваща почти всички позиции от HR-а в няколко различни индустрии. Той е автор на 100 + професионални статии и различен тип изследвания с хиляди анкетирани. Най-мащабното му такова е през 2018 г. с над 2580 участника на тема "Професионалните ценности в България", както и "Какво се случва с работещите след 13-ти март 2020 г.?" с 1918 анкетирани.

Милен Великов е още кариерен консултант, ментор, лектор, гост-преподавател и ентусиаст, отдаден на развитието на хората.

Милен Великов притежава 3 магистърски степени - ,,Управление на човешките ресурси"" в УНСС, ,,Организационно поведение и консултиране"" от СУ ,,Св. Климент Охридски"", както и ,,Социална и организационна психология"" в Нов български университет. Бакалавър е по ,,Икономика и организация на труда"" от УНСС. Има завършена степен по Human Resource Management в Chartered Institute of Personnel and Development в UK и е сертифициран кариерен консултант - Global Career Development Facilitator. През 2019 г. се сертифицира като Coach към ERICKSON. В момента работи върху своята докторска дисертация на тема "Динамика и взаимовръзки на пазара на труда в България за периода 1992-2021г. - количествени и качествени изменения".

В последните три години изследвам различни неща. Част от тях са свързани с това какво мотивира хората по време на работа, дали са щастливи и кое би ги направило по-щастливи там, където се трудят. Щастливите служители са мотивирани, докато мотивираните не винаги са щастливи. Последното има различни елементи, а тяхното субективно възприятие и индивидуална тежест определя дали и доколко сме такива.

Но какво означава "щастие"?

Щастието е състояние на ума, което предполага удовлетворение. Този, който е щастлив, се чувства спокоен, радостен и доволен от себе си и направеното. Във всеки случай понятието за щастие е субективно и относително за всеки един от нас. Според Алфред Хичкок, щастието е ясен хоризонт...без тревоги на главата, само неща, които са съзидателни, а не разрушителни. Вътре в самия теб. За д-р Мартин Селигман, освен разбирането на щастието като приятен, смислен и отдаден живот, той включва и идеите, че щастието се поддържа и от качествените взаимоотношения, които човек има, както и от техните успехи и постижения. Сигурно си го представихте, спомнихте си за него? Кое го породи, как се чувствахте?

Щастие се усеща, но не може да се нарисува. Общите му черти са удовлетворение, положителни емоции, мотивация, смисъл и желание за още и повече. Да бъдеш, да помагаш, да се радваш и правиш. Ефектът от щастието има съзидателна сила. Но то не е гарантирано, нито е постоянна величина. Преминава през постигане на малките цели, трупане на опит, вдъхновение и любопитство, фокус и ясна посока къде отиваме и къде искаме да отидем. План също.

Щастието е винаги осъзнато и никога случайно постигнато. То се различава от мотивацията, удовлетворението, радостта - те са компоненти на щастието, но еднократното им присъствие не носят непременно щастие. Ако някой ви го обещае - бъдете предпазливи. Ако някой ви каже, че ще бъде бързо, лесно и без усилия или компромиси - имайте едно наум. Ако някой ви учи на щастие, без да дефинира ясно какво го кара да бъде щастлив и защо - знайте, че ще са поредните готови решения. Валидни за някой друг, но не и за вас.

Усещането за щастие е индивидуален процес, не еднократно действие. Определени твърдения биха могли да донесат субективно благополучие, тъй като ценности са по-близки до широк кръг от хора. Тези вярвания, че всеки един от нас може да бъде по-добре, по-удовлетворен, ценен, доказан и реализиран са същите онези твърдения, които се преплитат в нашата мотивация и предопределят ангажираността ни. Осмислят дните ни в дадена компания и изпълват със съдържание професионалното ни битие.

За да променим нещо, то първо трябва да го измерим.

През 2018 г. участваха 800 човека в първото ми допитване в края на декември. Близо 50% от тях определяха себе си като щастливи на своята работа. Останалите 50% са хора, които или не могат да дефинират това състояние, или по-скоро не определят себе си като такива. Означава ли това, че всеки втори е по-скоро нещастен там, където работи? Ако е така, кое може да промени тези нагласи?

За тази цел определих 16 твърдения, които всеки един анкетиран да сподели кои 7 най-пълно се отнасят до него. Всяка една година йерархично се определят ТОП 5-те, в зависимост от отговорите на анкетираните.

Кои фактори биха Ви накарали да се чувствате по-щастлив/а в професионален аспект през 2019 г.?

1. Да развивам своите способности и умения - 76.6%
2. Да вдъхновявам околните - 59.8%
3. Да имам разнообразен и интересен живот - 59.4%
4. Да имам гъвкаво работно време - 54.4%
5. Да имам свободно време за интересите си - 54.4% ....

    16. Да бъда известен - 3.1%

Всяко едно от тези твърдения валидира професионална ценност. По-щастливите аспекти на 2019 г. са ценностите развитие, лидерство, разнообразие, гъвкавост, баланс между работа и личен живот. На последното място е ценността популярност. Знаейки това, много лесно един работодател може да адаптира своите планове за развитие на всеки един служител, ежедневните задачи и целите, които всеки трябва да постига. Знаейки това, всеки един служител дефинира кое би го направило по-щастлив и фокусирано ще преследва постигането на това чувство.

Ролята на втория е значително по-важна, отколкото на първия. Служителят преследва своето професионално благополучие, а работодателят би имал ролята на осигури предпоставките за неговото реализиране.

През 2019 г. анкетираните бяха 502-ма. Въпреки по-малката извадка, разпределението на отговорите се припокрива с предходната година. Малко под 50% са били щастливи на своята работа, докато около 50% са и тези, които или трудно дефинират дали изпитват това чувство, или нещастието е тяхната норма. Представете си с какво усилия тези хора ходят ежедневно на работа. Познаваме ли наши близки, които са в тази ситуация?

Кое са дефинирали анкетираните като фактори, които биха ги накарали да се почувстват по-щастливи, а с това и по-удовлетворени и радостни на своето работно място?

Кои фактори биха Ви накарали да се чувствате по-щастлив/а в професионален аспект през 2020 г.?

1. Да развивам своите способности и умения - 73.3%
2. Да имам гъвкаво работно време - 59.2%
3. Да вдъхновявам околните - 58%
4. Да имам свободно време за интересите си - 51.4%
5. Да имам разнообразен и интересен живот - 48.4%

      ....

      16. Да бъда известен 4%

На първо място отново е развитието. Останалите аспекти на по-щастливото професионално битие са същите, но с разменени места.

През 2020 г. близо 60% от анкетираните споделят, че се чувстват щастливи, което е ръст с почти 10% от 2018 и 2019 г. И това в най-предизвикателната година, изпълнена с изпитания, страхове и тревоги. Или може би това е ревизирало категорията "щастие" за анкетираните и критериите са били малко по-различни за тях? Това е и годината в която са по-малко отговорите - нито съм щастлив, нито съм нещастен. Обстоятелствата през 2020 г. са накарали избралите тази опция за отговор да нямат водещо мнение. Яснотата в това как се чувстваме е отправна точка и за яснотата към какво да се стремим. Въпреки това, все още немалко хора изпитват затруднения да са наясно със своето професионално щастие.

Изследвайки ТОП 5-те фактори за увеличаване на щастието, почти няма изненада кой е на първо място и кои са останалите в тази категория. По-различно е разпределението им.

Кои фактори биха Ви накарали да се чувствате по-щастлив/а в професионален аспект през 2021 г.?

1. Да развивам своите способности и умения - 68.8%
2. Да имам разнообразен и интересен живот - 58.7%
3. Да вдъхновявам околните - 57.1%
4. Да имам свободно време за интересите си - 56%
5. Да имам гъвкаво работно време - 50.8

     ....

      16. Да бъда известен - 4.5%

Ако за три години факторите са едни и същи при над 1700 анкетирани, вероятността те да са такива за повечето хора е голяма. Какво можем да направим с тази информация от ролята на работодател, мениджър и служител?

Работодател - уеднаквяване на ценностите и поведенията в компанията с това, което би направило хората по-щастливи. Ясни дефиниции и еднакво разбиране кое какво е, какво не е и защо е важно да бъде такова, каквото работодателят очаква. Самият работодател, управител или главен изпълнителен директор е препоръчително да изповядва тези или сходни принципи за професионално щастие. Да го показва, да го споделя, да го изисква и толерира.

Културата в компанията е важен аспект от това как ще се позиционира дадена организация като работодател - дали ще твърди, че прави нещо, или наистина ще го вярва и прави. Работодателят също е човек и като такъв трябва да въплъщава всичко това, което останалите би ги направило щастливи. Да го вярва, че е важно. Да вижда смисъл в него. Да се стреми да бъде лидер - да го следват, не да следва.

Мениджър - Ако всичко това, което би направило хората по-щастливи, се припознае от работодателя, то неговите убеждения, вярвания и посока ще бъдат прегърнати и от мениджърите. Това е най-оптимистичният сценарий. Нека имаме предвид, че те често са ангажирани да проповядват неща, в които самите те не вярват, не споделят подобен начин на мислене или не са съгласни с посоката. В тези проучвания участват и немалко ръководители, а резултатите са отнасят и за тях. Още повече, че самият мениджър е служител. Като такъв, той също има стремежи, нагласи, очаквания. Нека се има предвид, че това ниво служители са хората, чийто пример се копира най-бързо от техните подчинени. Те също са ролеви модел. Ако те чакат - тези под тях ще чакат също. Ако те имат малки изисквания към самите себе си, вероятността служители им да не са особено амбициозни също е налице. Но, ако за мениджърите ценности като развитие, лидерство, разнообразие, гъвкавост, баланс между работа и личен живот са онези вкоренени вярвания, които са въплътени в професионалното им поведение, вероятността да бъдат припознати надолу е голяма. Ако е така, начини ще се намерят.

Служител - Повечето от нас сме такива. Като най-многобройната страна в професионалните отношения очакванията ни за по-добро професионално щастие зависят изцяло от нас. Минавайки през осъзнаването за дадена липса, плана за прогрес, чак до самото изпълнение. Ще попитате къде е работодателят в тази ситуация? Там, където му е мястото - на кормилото на кораба. Много от тях, както и от мениджърите не знаят какво е в главите на служителите. Кое и защо им тежи, кое и защо им е важно, кое и защо може да ги направи по-щастливи на работата на която са.

От друга страна са очакванията на самите служители - някой да ни развие, даде по-високи или различни позиции, да намали изискванията си към нас, да прави едностранчиви компромиси, все да ни разбира, да бъде толерантен към хилядите ситуации, които ни карат да закъсняваме, да не се справяме според очакванията или да допускаме еднородни грешки. Всеки един от тези пет фактора за по-голямо щастие в професионален аспект може да се задоволи като търсене по време на работа, може да бъде развит и извън нея. Това е свързано с допълнителни усилия, които да създават възможности. Нови знания и умения, които да ускорят шансовете. Аргументирани идеи и предложения, ако нещо ще ни направи по-щастливи, то как това ще се отрази на нас, екипа, компанията. Настина ли искаме да сме по-щастливи и готови ли сме за екстра усилия за това? Това ли са нашите компоненти на професионалното щастие и знаем ли как да ги постигнем? Имам ли план, цели, срок, посока за това как да бъдем по-щастливи през 2021-ва? Кое зависи от нас, кое от някой друг? Още ли вярваме в късмета, ако нивото ни на подготовка не се доближава до търсеното такова?

Всеки един от нас е изпитвал професионално щастие. И нито един от нас не е абониран за него. Въпреки усилията, резултатът и емоциите от това си заслужават. Особено, когато идват от нас, за самите нас. Тогава е най-лесно, но и най-трудно. Лесното идва от осъзнаването, че всичко е в нашата глава, а трудното идва от следващата мисъл, че няма кого да обвиним, ако се провалим в амбициите си да бъдем по-щастливи. Затова е ключово да знаем какво е щастие, кои са неговите компоненти и да потърсим смисъла от него за самите нас.

Щастливите хора си личат. Те носят смисъл за всички останали.