На 1 август в Стопански факултет се проведе конференция, озаглавена "Наука и иновации в подкрепа на климата, устойчивостта и гражданите - от местни към национални и глобални перспективи и научени уроци за по-добри политики, практики и за по-добро качество на живот". Темата събра учени, представители на бизнеса и изпълнителна власт за експертен разговор, който се проведе в четири панела и при огромен интерес от страна на гости и слушатели.
В откриващата част се включиха проф. Георги Ангелов, заместник-министър на иновациите и растежа; Ива Петрова, заместник-министър на енергетиката; доц. Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет; проф. Христо Пимпирев, директор на Националния център заполярни изследвания и председател на Български антарктически институт. Бяха прочетени и поздравителни адреси от Министерството на образованието и науката. Събитието беше посетено и от инж. Петър Димитров - министър на околната среда и водите.
"През последните няколко години факултетът създава специфични формати, свързани с климатичните предизвикателства, енергийните пазари и индустриалната конкуретоспособност като Nет-Zero Lab и ESG-Lab. Екипът и ръководството ни се включват и в работата по проекти, финансирани от националните фондове и Европейския съюз, сред които Twin4ECO" - това каза доц. Атанас Георгиев и добави: "Макар да се занимаваме с икономика и бизнес, и на пръв поглед нашият факултет да няма общо с климата, през последните 20 години, започвайки от теми, свързани с енергийните пазари и преминавайки плавно към енергетика, климат и индустриална политика, Стопанският факултет се превърна в едно естествено средище на професионални общности, които на първо място искат да научат повече именно по тези теми, да решат приложни проблеми и да изведат пътя към по-устойчиво бъдеще".
В своите откриващи думи проф. Христо Пимпирев изтъкна, че въпросът пред обществото и цялото човечество днес е не да намира начин да избяга от климатичните промени, защото те вече са сред нас, а как да се приспособи да живее с тях и добави, че бизнесът и политическите среди трябва да се включат активно в предотвратяването на рисковете от климатичните изменения, като се стремят да спомогнат намаляването на вредните емисии, застрашаващи бъдещето на Земята. Той допълни, че природата е много по-силна от всички човешки стремежи и изобретения, и е необходимо силна и осъзната мисъл за бъдещето.
В актуализацията на Интегрирания национален план "Енергетика и климат" е заложен акцент върху политиките и мерките в подкрепа на науката и иновациите - това каза зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова. Тя изтъкна, че Министерството на енергетиката утвърждава като основна политика максималното оползотворяване на възобновяемите енергийни източници при продължаващо използване на ядрената енергия и постепенното извеждане от употреба на лигнитните въглища.
Заместник-министърът на иновациите и растежа Георги Ангелов подчерта, че темата за климатичните въздействия е актуална и трябва да има регулярни събития по въпроса. Той напомни, че Министерството на иновациите и растежа е изготвило водородна карта за България и заяви продължаваща ангажираност по темата.
В откриващите си думи модераторът но конференцията доц. д-р Марина Стефанова, зам. декан по устойчиво развитие на Стопанския факултет коментира: "Време е българските учени да застанат рамо до рамо с политическия и бизнес елит на нашето общество и да поемат отговорност за създаването и комуникацията на наука в полза на гражданите и икономиката. Да представим фактите, емпиричните резултати и научно обоснованите сценарии за бъдещото ни и възможно устойчиво развитие е част от ежедневната ни работа като активен участник при изграждането на споделена обществена визия и стратегия постигането й".
В първия панел на събитието бяха представени резултатите от изследване на нивата на осъзнатост при ежедневното вземане на решения и предприемане на действия в посока развитие на устойчиво гражданство. Резултатите бяха представени от гл. ас. д-р Илия Атанасов и коментирани след това в дискусия между проф. д-р Ваня Иванова; д-р Владимир Шопов, Европейски съвет за външна политика; Димитър Дилов, член на УС и изпълнителен директор на Банка ДСК АД; Рени Ананиева, бранд маркетинг мениджър, DEVIN; Йоан Георгиев, координатор на игровизираната дигитална платформа за стимулиране на устойчиво поведение - EthiCitizen.
Дискусията беше модерирана от доц. Марина Стефанова, която също участва в изследването и коментира резултатите, според които 73 на 100 от български граждани смятат, че намаляването на потреблението на ресурси е необходимо за устойчивото развитие. Проф. Ваня Иванова, икономист от СУ изтъкна, че България е на последни места в класациите, базирани върху факторите норма на рециклиране, генериране на отпадъци на човек от населението и норма на кръговост - показател за това колко от използваните материали са вторични.
Д-р Владимир Шопов отбеляза, че качественото проучване предлага по-различен поглед към нагласите на хората и че системните промени са за сметка на личностни поведенчески промени. Димитър Дилов представи практиките свързани със стимулиране на устойчиво поведение в ДСК, а Рени Ананиева акцентира върху програма на Девин, насочена към ученици, която има за цел информиране и ангажиране на подрастващите с проблемите на околната среда. Йоан Георгиев разказа как платформата EthiCitizen спомага създаването на трайни навици при изграждане на устойчиво поведение у младежите.
В рамките на втория панел бяха очертани редица институционални предизвикателства, но и недостатъчна координация и сътрудничество между академия, индустрия и държавна администрация. Участниците в дискусията - Теодор Кузов, проектен мениджър "Енергийни изследвания и иновации в ЕС", Съвместен изследователски център на Европейската комисия и Капучин Вануренберг, ETIPWind, представиха новата рамка, която поставя Планът за стратегически енергийни технологии (SET Plan) и създадените в неговото изпълнение формални и неформални платформи за взаимодействие между държавите членки. Към момента участието на България в тях е спорадично, изцяло в резултат на единични инициативи на отделни изследователи и със собствено финансиране от страна на изследователските институти.
Net-Zero Lab към Стопански факултет си поставя като свой приоритет ежегодния мониторинг на изпълнението на SET-Plana в България и публикуването на годишен доклад за българския принос към Европейската платформа за стратегически енергийни изследвания. Д-р Трифонова заяви готовността на лабораторията чрез членството на Стопански факултет в Европейския алианс на организациите, активни в областта на енергийните изследвания (EERA), да поеме неформална координационна функция за активизиране на участието на български учени във всички експерти работни групи и технологични платформи към SET плана, като осигури публикуването на информация относно статуса на работа в тях, очертаните стратегически приоритети и национален ppl.
В трети и четвърти панел бяха поставени акценти върху научната дипломация и изследванията, свързани с промените в околната среда на Антарктида и Южния океан.
Третият панел беше посветен на естествена експериментална среда за климатични промени и наблюдения на околната среда в Антарктида и Южния океан и ролята на българските учени в глобалната общност на изследователите, работещи по въпроси, свързани с климата. Панелът беше модериран от Карина Ангелиева, Български антарктически институт (БАИ) и в дискусията свои научни резултати представиха д-р Росица Янева, Българска антарктическа научна програма, НЦПИ и Институт за гората, БАН; доц. Весела Евтимова, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН; доц. Иван Богданов, Клиника "Дерматология и Венерология", УМБАЛ Токуда, Acibadem City Clinic; доц. Гергана Георгиева, катедра Метеорология и Геофизика, Физически факултет, СУ.
Участниците представиха целите, резултатите и начина, по който е извървян пътя за осъществяване на научните им проекти, както и какви са практическите ползи от реализирането им. Представените резултати потвърдиха активността на българските учени и значението на изследванията им за развитието на науката в световен мащаб.
Четвъртата панелна дискусия на тема "Първият български презокеански изследователски кораб - научени уроци и перспективи за повишено международно сътрудничество за съвместни морски и полярни изследвания", се проведе с участието на флотилен адмирал проф. Боян Медникаров, Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров"; доц. Райна Христова, Институт по океанология, БАН; проф. Христо Пимпирев, директор на Националния център за полярни изследвания, СУ и председател на УС на БАИ; Драгомир Матеев, заместник директор на Националния център за полярни изследвания, СУ.
Проф. Христо Пимпирев отбеляза, че в момента се подготвя 33-а антарктическа експедиция, а Българската антарктическа база се разраства, благодарение на това, че вече имаме научноизследователски кораб. Флотилен адмирал проф. Боян Медникаров от своя страна отбеляза, че по време на последните две антарктически експедиции всички задачи са били изпълнени успешно. Доц. Райна Христова от Института по океанология към БАН разказа за работата на морските геолози на Антарктида. Те изследват дънните утайки, чиито начин на образуване, е свързан с климатичните условия. "Философията на Антарктида се изгражда върху Антарктическия договор, като една от неговите клаузи се базира върху международното сътрудничество", каза Драгомир Матеев, зам.-директор на Националния център за полярни изследвания.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че международно сътрудничество в областта на морските полярни изследвания е от изключително значение и отличиха конференцията като възможност за разширяване на българското участие и популяризиране на резултатите, които постигат учените в страната ни.
Зелените технологии и кръговата икономика са в основата на зеления преход, възприет от Европейския съюз като стратегия за трансформиране на икономиката в отговор на климатичните промени и като инструмент за подобряване на ресурсната ефективност. На конференцията "Зелена трансформация: Кръгова икономика и устойчиво развитие - хора, материали бизнес модели" ще научите повече за добрите практики за внедряване на устойчивост в бизнеса и администрацията. Повече за събитието можете да научите на сайта му!
