Повечето хора навлизат на трудовия пазар с амбицията да са отлични в това, което правят, и натоварват кариерата си с очаквания за цел. За съжаление, когато започнат да търсят работа, това се превръща в спънка.

Мнозина бързо отхвърлят работа, която не отговаря на целите, които искат да постигнат. Колкото по-дълго продължава тяхното търсене обаче, толкова по-разтревожени стават и смятат, че няма да могат никога да постигнат това, което други хора от обкръжението им са постигнали, според Harvard Business Review.

Особено наскоро завършилите, които за първи път се сблъскват с пазара на труда, са най-нахъсани, че ако намерят призванието си, всичко ще си дойде на мястото. Въпреки че това може и да е вярно за някои, това очакване е нереалистично и често носи повече вреди, отколкото ползи.

В началото на кариерата позициите, които хората поемат, обикновено не са грандиозни или пропити с дълбоко значение и в това няма нищо лошо. Въпросът е работата да е смислена, да се превърне в част от пътя ви в израстването ви като личност, без да очаквате да изпълни съществуването ви. Ето това е трудна задача.

Как ни влияе натискът да постигнем конкретна цел

През 50-те години на миналия век психологът Леон Фестингер твърди, че ние, хората, имаме заложена нужда да съдим себе си. Често правим това, като се сравняваме с другите. Много хора признават, че преследването на целите им се ръководи от очакванията на техните връстници и семейства или пък от идолите им в социалните медии.

Акцентът върху целенасочената кариера се подкрепя и от бизнеса. През последните години идеята за целево ориентираната организация рязко стана много популярна. Можем да го видим отразено в усърдието на новите лидери, които в опит да мотивират служителите си се стремят да дефинират целта им и да накарат хората да вървят към нея.

Проблемът е, че когато целта е оформена като "основната причина за нашето съществуване", е лесно да се види как определена кариера може да се разглежда като основно решение, което се взема веднъж в живота. Може би това е причината, поради която голяма част от хората виждат кариерата "призвание или водена от страст" като единствения начин да се подходи към намирането на добра работа.

Резултатът - сериозно безпокойство по време на търсенето на работа и след започването на някаква позиция.

В собственото пътуване на всеки твърдото преследване на цел може да има отрицателно въздействие върху психическото и физическо здраве, което да доведе до изчерпване на мотивацията и други проблеми, произтичащи от сравненията. Може да се стигне и до сериозно намаляване на самочувствието и разочарование, а оттам - дори до злоупотреба с вещества.

Има по-добри начини за създаване на смислена кариера

Да помислим как романтичните връзки и отношенията ни с приятели и семейство се развиват, когато навлезем в зряла възраст. С напредване на възрастта нашите нужди и цели започват да се променят - и те продължават да се променят, почти непредвидимо, през целия ни живот. Например партньорите, които сме харесвали, когато сме били на 18 години, са различни от тези, които бихме потърсили на 35 или на 60 години.

Ние се развиваме, трупаме опит и мъдрост, опознаваме света по-добре и опознаваме себе си по-добре. По същия начин това, което търсим от работата и кариерата си, също се променя. Възможно е предварително определената ни цел в кариерата (ако изобщо имаме такава) да се промени и това не е лошо.

Извън популярните анекдоти и историите в социалните медии, има малко доказателства, че една единствена, дефинирана "цел" е необходима за възнаграждаваща кариера. Всъщност може да е точно обратното.

Изненадващо обичайно е да преследваме това, което смятаме за наша "цел", само за да открием, че го мразим. Доказателствата свързват удовлетворението от кариерата (или щастието от кариерата) с по-малко възвишени неща като да правиш "това, което харесваш, предпочиташ, което ти харесва" и "в което си добър". Растежът от изследване, любопитство и учене през целия живот също е свързан с удовлетворението от кариерата.

Ако някой чувства, че кариерата му няма цел, притесненията са излишни. Изследванията показват, че правенето на това, в което сте добри и използването на развиващите се силни страни на работа е свързано с по-голяма значимост. Концепцията за целта се фокусира върху идентифицирането на житейска цел, а смисълът е да знаете, че естеството на вашата работа има значение за вас или другите по някакъв начин.

Ето някои въпроси, които всеки може да си зададе, за да пренасочи фокуса си от "цел" към "смисъл":

- Какво харесвам, предпочитам или обичам да правя?

- В какво съм добър?

- Ще ми осигури ли тази позиция растеж и обучение, които мога да използвам по-късно?

Изследванията - както и нашият предишен житейски опит - показват, че развитието на способностите носи със себе си по-голямо щастие, удовлетворение и смисъл. Възможностите за учене и израстване помагат за създаване на смисъл в много контексти, включително работата.