Месеци преди местните избори резонно се постави въпроса за местните данъци и такси. Учудващо, обаче, този път идеите излязоха не от опозиционните партии, а от Министерството на финансите (МФ). Целта на предложенията беше общините да имат по-голяма самостоятелност и да разполагат с повече средства, с които да участват чрез съфинансиране, в европейските програми. Не е учудващо, обаче, че управляващите партии в парламента бламираха тези идеи и ги отложиха за в бъдеще.
Освен местните данъци и такси, от опозицията предложиха диференциран ДДС за някои видове стоки като лекарства, детски стоки и храни от първа необходимост.
Предложението на Министерство на финансите
Министерство на финансите предложи общините да могат да облагат жителите си с допълнителен данък върху доходите. Ставката трябваше да бъде от 0% до 2% и да е горница над събираните от държавата 10%.
При предишната идея се предвиждаше държавата да свали данъчната тежест на 9%, а всеки Общински съвет да има право да наложи над това от 1% до 3%, които да остават в общините. В най-лошия случай данъчната тежест щеше да нарасне до максимум 12%.
От сдружението на общините също така бяха предложили те да получават по 1 лв. на всеки декар земеделска земя в общината.
Всяка година до 31 октомври общинските съвети трябваше да определят размера на данъка за следващата година, а при липса на решение да се прилага нулева ставка.
Предложението беше постъпленията от налога да влизат в общинските бюджети, като разширяването на приходната база на общините трябваше да създаде възможност за повишаване на ефективността, по-пълно съобразяване с местните потребности и предоставяне на повече и по-качествени услуги на населението. Това твърдеше финансовото министерство.
Според неговите експерти новият източник на приходи трябваше да повиши отговорността на местните власти за по-ефективно и ефикасно изразходване на средствата при спазване на засилена финансова дисциплина.
Изпълнителният директор на Сдружението на общините Гинка Чавдарова тогава коментира следното: “Законопроектът е положителна крачка, въпреки че нашата идея беше държавата да намали събираната от нея ставка, за да не се увеличава данъчното бреме”. По думите й сега местните власти не получават никакви приходи от развитието на икономиката и създаването на работни места, като общинските съвети трябваше да преценяват размера й в съответствие с доходите на хората.
“Винаги съм подкрепяла реалната децентрализация и възможността част от данъците, които се плащат на териториите на общините, макар и малка, да бъде връщана в общините. Какъв ще бъде методът тепърва предстои много да се обсъжда”. Това от своя страна коментира столичният кмет Йорданка Фандъкова.
Варненският градоначалник Иван Портних пък обяви, че промяната дава възможност за гъвкавост на общините, но подчерта, че е поел ангажимент да не повишава данъците през 2016 г. Според него всичко е въпрос на разчети и на това как се харчат средствата, като е очевидно, че има резерви.
Реакцията на политиците и бизнеса
Разбира се, управляващите сили в парламента бламираха идеите на Министерство на финансите. Целта на политиците винаги е била да държат под контрол местната власт чрез субсидиите, които дават на общините.
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обаче каза, че общините няма да събират до 2% данък от доходите ни.
Той благодари на Министерство на финансите, че преди да бъде внесен проектозакона за разглеждане в Министерски съвет, той е бил качен на сайта на ведомството и са се провели съответните консултации и дебати.
„Това, което имаме като разговори през последните няколко дни, е, че имаме леки различния с Министерство на финансите и смятам, че Владислав Горанов проявява абсолютно пълна конструктивност”, каза Цветанов, като уточни, че след разговори с кметове са стигнали до извода, че ПГ на ГЕРБ няма да подкрепи внесеното предложение.
По този начин то няма да фигурира в проектозакона, който ще се разглежда от Министерски съвет.
ПГ на Реформаторския блок се отнасе без симпатии към тази идея, като имаше надежда предложението да не влезе в пленарната зала. Съпредседателят на групата Радан Кънев обясни, че в момента предложението е в рамките на обществено обсъждане като подчерта, че хубавото в случая е, че това става на един по-ранен етап, а не когато влезе в деловодството на Народното събрание.
От бизнеса и водещи български икономисти също се противопоставиха на това предложение. Техните мотиви бяха, че то би довело до повишаване на данъчната тежест, което от своя страна може да стагнира икономиката в регионите. Друг мотив бе, че при сегашната нереформирана съдебна система и висока корупция, това предложение ще доведе до засилени парични потоци към местни феодали.
Предложения за диференциран ДДС
През юли БСП поиска намаляване на ставката на ДДС от 20% на 5% за бебешки храни, памперси и пособия за отглеждане на деца, както и за социални услуги за възрастни хора.
Законопроектът беше внесен в деловодството на Народното събрание. Това съобщи тогава председателят на партията Михаил Миков.
Според Миков този законопроект е изключително необходим, когато раждаемостта рязко пада като последица от икономическото развитие в страната и от свитото потребление, и ниските доходи.
Според изчисленията на левицата в момента приходът от ДДС върху детски пелени е в рамките на 22.3 млн. лв., а след намалението на ставката на 5%, приходите би трябвало да бъдат 5.56 млн. лв. Приходът от ДДС върху детските храни при 20% ДДС е 42.8 млн. лв., а след намалението той би трябвало да стане 10.7 млн. лв.
Бившият премиер от БСП Пламен Орешарски пък беше твърд привърженик на единен ДДС за всички стоки, като според него отстъпки в един сектор биха довели до масови искания за намаляване на ДДС и при други стоки. Освен това диференциран ДДС би утежнил и работата на НАП.
Сегашният финансов министър, както и голяма част от депутатите от ГЕРБ, също са противници на диференциран ДДС. На другия полюс са малките коалиционни партньори от ПФ и АБВ.
Други данъчни промени
Според председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова трябва да се вдигне прагът за стоки за служебно ползване, за които компаниите, регистрирани по ДДС, ще бъдат задължени да информират НАП, ако те могат да се ползват и за лични нужди.
Предложението на МФ е прагът да бъда 700 лв.
Съвсем редовна практика напоследък е на името на фирмата, купувайки автомобили с над 5 места, да се ползват данъчни кредити и след това да се ползват данъчните кредити и за поддръжката на колата - бензин, ремонти, обясни Стоянова.
Естествено е, добави тя, през част от времето автомобилите да се ползват и за частни нужди. Съвсем нормално, по думите й, в тези случаи, каквато е и европейската практика, държавата да поиска част от ДДС да не е във връзка с облагаемата дейност на фирмата.
Друг е въпросът дали този праг трябва да е 700 лв., като тя смята, че той трябва да се вдигне сериозно, за да има необходимия за бюджета ефект. Трябва да се съсредоточим върху по-едрите неща за двойно ползване, може би над няколко хиляди лева, уточни Менда Стоянова.
От Министерство на финансите предлагат още прагът за разплащания в брой да падне до 5 000 лв. Към момента той е 15 000 лв.
Темите за местните данъци и такси, както и за диференциран ДДС неизменно ще участват в предизборната кампаия за местните избори, които са насрочени за 25 октомври. От една страна общините ще искат все по-силна самостоятелност на местната власт, а от друга страна политиците ще се стремят да парират тези техни намерения. Друга данъчна тема, която винаги идва преди избори, е за таксите за събиране на боклука. Политици от почти всички партии предлагат те да бъдат обързани, но до момета официално подобно предложение няма.
Автор: Анна Брандийска
