България вече е на 63 място в света по износ на стоки, с 2 места по-нагоре спрямо 2012. През последните 5 години българските фирми постигат средногодишен ръст на износа от 15%. През същия период, световният внос расте с 10% средногодишно, т.е. изместваме други доставчици на глобалните пазари. Както и досега, България е лидер в износа на някои нишови продукти, показва анализ на Българска стопанска камара (БСК).
През последните 5 години българските фирми постигат средногодишен ръст на износа от 15%. През същия период, световният внос расте с 10% средногодишно, т.е. изместваме други доставчици на глобалните пазари.
Както и досега, България е лидер в износа на някои нишови продукти. Такава трябва да бъде и по-нататъшната специализация – продуктова, а не секторна. Икономиката няма 2 или 3 водещи и структуроопределящи отрасли и не може да се очаква България да е експортен лидер в цял сектор.
Както и в предишни години, водещите експортни групи стоки на България са горива и мед, следвани от електрически и електронни изделия и машини. През последните десетина години експортният ръст при горива и мед изпреварва ръста на световния внос, но и при двете групи стоки ръстът през 2013 се забавя. Износът на електроника и електротехника през последните 5 години (2009-2013 г.) бележи средно годишен ръст 15%, докато световният внос расте с 9% за същия период, т.е. страната ни печели пазарен дял.
През 2012 тази група стоки отбеляза спад с 12%, но 2013 бе с растеж 25%, което компенсира изоставането предишната година. Износът на машините и части за 5 години отбелязва среден ръст 17% при средногодишен ръст на световния внос 8%. Много силен ръст има при житните растения – средно 31% за 5 години при ръст на световния внос от 13%, а само 2013 ръстът е 50%.
Следващите групи продукти са облекла, различни от трикотажните, маслодайни семена, фармацевтични продукти, желязо и стомана. При облеклата има известно раздвижване през 2013. Ако към това се добави и ръстът от 14% за 2013 при трикотажните изделия, може би виждаме знаци за край на дълго продължилата криза в сектора. През последните 5 години традиционно добре се представя износът на маслодайни семена – средно 17% ръст на нашия износ. Износът на фармацията също бележи рекорди – съответно 20% срещу 4% световен внос. Изостават желязо и стомана –регистрира се не само спад от 12% през 2013, но и загуба на пазарен дял в периода 2009-2013. Малко по-добре се представят изделията от желязо и стомана. Сравнително бедната на природни ресурси България регистрира впечатляващи 55% ръст в износа на руди, шлаки и пепели. Наистина, по-голямата част от ръста се дължи на нараснали цени. Добре се представят износителите на пластмасови изделия, автомобилната промишленост, велосипеди, мебели и тютюн.
Повечето от останалите групи стоки също бележат ръст. Сред по-важните експортни групи спад за 2013 имаме при оптична и медицинска апаратура, неорганична химия, торове и някои месни продукти.
По отношение мястото ни в света, на най-предни позиции вече са следните групи стоки: олово и изделия от олово, където заемаме 14 място сред износителите, следват житните растения – 15, маслодайни семена – 16, и оръжия и муниции – 18 място.
През последните 5 години (2009-2013) при всички стоки с износ над 200 млн.щ.д., с изключение на електроенергия, комплекти проводници за автомобили и тютюни на листа, ръстът в стойност изпреварва ръста в количество. Това означава, че част от ръста на износа се дължи на повишени цени, а не на повече произведена и изнесена продукция. При средни и тежки нефтени деривати и при маслодаен слънчоглед ¾ от ръста се дължи на ценови нараствания. В стойностно изражение през 2013, България има най-голям износ на средни и тежки нефтени деривати, но за периода 2009-2013 средногодишният ръст е 24% при ръст на световния внос от 20%.
Следващи в експортната ранглиста са леки нефтени деривати със средногодишен ръст за периода 2009-2013 от 25 %, от които над половината се дължат на по-високи цени. При рафинирана катодна мед има 16% средногодишен ръст. Износът на пшеница продължава да чупи рекорди и бележи стабилен ръст от 33% за 2009-2013, увеличава експортни цени и заема нови пазари. България се изкачи едно място нагоре и е на 11 място в света по износ на пшеница, като всички държави преди нас имат поне 3-4 пъти по-голяма територия.
Традиционно за последните години, въпреки негативните данни за 2012, слънчогледовите семена заемат все повече пазарни ниши, ръстът 2013 спрямо 2012 е 46%, а усреднено за 2009-2013 – 21%. Износът на медикаменти продължава да расте, 2013 спрямо 2012 – 31%, средно за 5 години – 23, при ръст на световния внос за същия период – 3%. В този преглед непременно трябва да споменем нов продукт сред водачите – царевица; 2013 спрямо 2012 – 125% ръст, средно за 5 години – 42%, при ръст на световния внос за същия период – 17%. По износ на царевица вече сме на 11 място в света.
Водещи пазари за износа на средни и тежки нефтени деривати продължават да са Гибралтар, Турция и Сингапур; общо 2/3 от износа ни е за тях. Украйна, Италия и Сърбия формират още почти 16% от пазарите ни. За Турция сме пети доставчик, като безспорен пазарен лидер там е Русия. За отбелязване е, че България постига на турския пазар с няколко процента по-добри цени отколкото постига Русия.
Леки нефтени деривати изнасяме най-много за Украйна, Турция и Тунис, формиращи почти 40% от пазарите ни. Големи пазари за нас са също Република Южна Африка, Ливан, ОАЕ, Грузия. През последната година най-бързо расте износът ни на леки нефтени деривати за Ливан и Тунис. За Ливан сме трети по важност доставчик след лидерите Италия и Франция, но постигаме малко по-ниски експортни цени от тях.
Катодната мед се изнася за Китай 37%, Турция 28% и Италия 22%. Печелим пазарни позиции и в трите страни. Китай е най-големия вносител на продукта с цели 38% от световния внос. Анодната мед отива само за Германия и Белгия.
Водещи пазари за пшеницата са Испания 23%, Румъния 11%, Либия, Италия, Гърция, Сирия. Най-добри цени, обаче, постигаме в ОАЕ, Ливан и Египет – средно около 320 - 330 щ.д./тон.
България е на първо място в света по износ на слънчогледови семена. Най-голяма част от износа е за Холандия, Турция, Франция, Португалия, а най-добри цени постигаме в Германия и Великобритания. С изключение на тях двете, експортните ни цени са около 530-580 щ.д./тон, което е близо до средните цени на конкурентите ни - 600 щ.д./тон пазарите. Печелим пазарни позиции в почти всички страни, губим в Турция и Румъния.
Износът на медикаменти бележи 23% средногодишен ръст за 2009-2013 при ръст на световния внос 3%. Русия и Германия формират 40% от износа ни, следвани от Румъния, Украйна, Полша, Холандия. В Русия губим пазарни позиции, но в Германия, Полша и Холандия – печелим.
До тази година сред водещите експортни стоки не е попадала царевицата. Ръстът на износа 2013 спрямо 2012 е 125%, а средно за 2009-2013 – 42%. По износ на царевица вече сме на 11-то място в света. Пазарите ни са диверсифицирани – повечето страни от ЕС и Средиземно Море.
Износът на електроенергия продължава да е значим за българската икономика. За периода 2009-2013 г. средният ръст е 5%, колкото и на световния внос, но при спадащи цени. Износът на електроенергия е основно за Турция, Гърция, Чехия, Словения, Македония, Сърбия, Румъния. Най-добрите цени постигаме в Турция и Сърбия.
Износът на медни руди и на руди на благородните метали и техни концентрати продължава да е значителен – общо за двете стоки над 700 мил. щ.д. Медните руди се изнасят за Намибия и Китай. Рудите на благородните метали – за Белгия, Германия, Корея и Канада при експортна цена е около 230 хил.щ.д./тон.
Нито една от четирите държави не отчита внос от България, а и по принцип общият им внос от целия свят на тази стока и десетки пъти по-малко, отколкото България отчита като износ за тях.
По български данни, цигари изнасяме основно за ОАЕ и Ирак, бележим много голям ръст на продажбите през последните години, макар през 2013 да има известно пренасочване от Ирак към ОАЕ.
В резултат на няколко чуждестранни инвестиции, България зае важни пазарни позиции при износа на комплекти проводници за автомобили. Изнасяме за Турция 38%, Словакия 14%, Румъния, Испания, Франция, Полша, Германия. Сравнително голям пробив правим на румънския пазар, докато в Испания, Франция, Полша и Германия имаме спад. Това води до известно отстъпление на пазарни позиции в световен мащаб.
Калцинираната сода е традиционен продукт и с традиционни пазари. Постепенно се печелят пазарни позиции. Делът ни в световния износ достигна 8.9%.
С изключение на 2013, износът на тютюни на листа постепенно намалява. Основните пазари са Гърция и Белгия, формиращи 50%, но важни пазари са САЩ, Холандия и др. при износа за Белгия, САЩ и Холандия, постигнатите цени са 6-7 хил. щ.д. на тон, докато за Гърция – с около ¼ по-ниски.
Също нов продукт сред водещите са електрическите табла ниско напрежение. Световният внос нараства средно с 18% през последните години и българските производители са се възползвали от тази 4 ниша. За периода 2009-2013 средногодишният ръст е бил 33%, а само за 2013/2012 – 58%. Износът е основно за Германия, Франция, Китай и Полша.
