Реализацията на програмата „Енергийна ефективност и възобновяема енергия" ще доведе до намаляване на парниковите емисии с 35 хил. т СО2 чрез иновативни технологии за оползотворяване на енергийния потенциал на ВЕИ и въвеждане на енергоефективни решения в сградите. Това съобщи служебният зам.-министър на икономиката и енергетиката Антон Павлов на пресконференция за обявяване на покани за подаване на проектни предложения по инициативата.
Зам.-министър Павлов съобщи, че общият бюджет на програмата е близо 16 млн. евро, от които 85% са безвъзмездна финансова помощ в размер на 13.3 млн. евро, и с период на действие до април 2017 г. Инициативата се подкрепя от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство въз основа на меморандум за разбирателство между България и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, а Министерството на икономиката и енергетиката е програмен оператор. Партньор на МИЕ от страна на донора е Дирекцията за водни ресурси и енергия към Министерството на петрола и енергетиката на Норвегия.
Програмата включва четири грантови схеми, насочени към оползотворяване на хидроенергийния потенциал, насърчаване на мерки за повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяеми източници на енергия в сгради, които са държавна и общинска собственост, поясни Павлов. Дaваме начало на две от процедурите за подбор на проектни предложения. Първата грантова схема е „Повишаване на енергийната ефективност и използване на възобновяема енергия в общински и държавни сгради и локални отоплителни системи". В програмата са предвидени 7 647 059 евро за реализирането на проекти в тази област.
Втората грантова схема е за производство на горива от биомаса. По нея ще бъдат финансирани проекти за производство на пелети, дървесен чипс, екобрикети, биогаз от ферми и др. Бенефициенти са малки и средни предприятия. Бюджетът на процедурата е 1 764 705 евро. Размерът на безвъзмездната финансова помощ е до 60% и в рамките от 30 000 до 200 000 евро. Предвидени са мерки за повишаване на енергийната ефективност и оползотворяване енергийния потенциал на биомасата за постигане на общоевропейските цели за намаляване емисиите парникови газове. Това е съществен елемент от прехода към конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, подчерта зам.-министърът и допълни, че в това отношение страната ни разчита на ползотворно сътрудничество с Норвегия.
Целият грант безвъзмездна финансова помощ по тази програма е около 13 млн. евро - един от най-големите, отпуснати за България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, допълни посланикът на Норвегия в София Н. Пр. Гюру Катарина Викьор. Тя поясни, че опитът на норвежката държава и на бизнеса в нейната страна в енергийната ефективност биха могли да бъдат много полезни на България. Г-жа Викьор съобщи, че представители на 9 водещи норвежки компании вече са провели срещи с български партньори за бъдещи съвместни проекти.
Зам.-министър Павлов заяви, че една от основните задачи на служебното правителство е ускоряването на реализацията на програмата. Той припомни, че благодарение на работата на служебния кабинет са напреднали и предпроектните проучвания за интерконекторните връзки на България със съседните й държави. По турската газова връзка вече има готовност от наша страна и в най-скоро време предстои среща в Истанбул на работните групи за подписване на нови документи. По газопровода със Сърбия се работи също активно, в момента са достигнати археологически обекти. За гръцката връзка вече има одобрен подробен устройствен план за района на Кърджали и се действа активно, защото интерконекторът е от общоевропейски интерес.
