Предпазлив оптимизъм и по-добро управление на личния бюджет, в комбинация с увеличение на разходите за храна и свободно време - това са само част от резултатите от ежегодното проучване на Ferratum, проведено в 13 европейски държави, включително България.
Изследването Ferratum Insights се провежда за втора поредна година сред над 14,7 хил. респондента от държави с различна социо-икономическа среда..
Увеличение на разходите за храна, но и за забавления
В сравнение с изминалата 2023 г., тазгодишното издание на Ferratum Insights разкрива увеличаване на разходите за основни нужди, като храна. Растат обаче и изразходваните за забавления средства.
През 2024 г. в България 53% от анкетираните съобщават, че биха намалили разходите си за забавление, което бележи спад от 12 пр.п. спрямо миналогодишните резултати, при които 65% от запитаните са били склонни да ограничат това перо.
Делът на анкетираните, които намаляват разходите си за храна, също спада значително от 35% през 2023 г. на 11% през 2024 г., което предполага значителна промяна в навиците и подобряване на финансовите условия. Резултатите показват ясен фокус върху - от една страна, основните житейски нужди и тяхното приоритизиране през 2024 г., а - от друга страна, върху необходимост от оползотворяване на свободното време.
Жилищните разходи - по-малка част от бюджета
Данните показват, че 66% от българите харчат по-малко от 20% от доходите си за жилищни нужди (наем, ипотека и други). За сравнение, на останалите пазари средният дял на респондентите с разход под 20% за жилищни нужди (от 13-те държави участнички) е 47%. Представителната извадка ясно показва сравнително по-достъпни жилищни разходи в България.
Повече спестявания
Проучването показва, че средно за Европа над 80% от анкетираните успяват да заделят до 19% от дохода си. Общо 24% от анкетираните в България споделят, че успяват да спестят над 20% от месечния си доход, което е повече 20-те процента средно за другите държави. Тук трябва да обърнем внимание на факта, че сред страните, включили се в изследването, са Германия, Дания, Нидералндия, Швеция, в които структурата на доходите, народопсихологията и стандарта на живот са различни.
Разходите за комунални услуги - по-достъпни за повечето хора
За 52% от респондентите в България разходите за комунални услуги са по-малко от 20% от общите доходи, което показва, че голяма част от потребителите имат контрол над този вид сметки. Средният процент обаче за държави като Хърватия и Дания е по-висок - в тези две държави например повече от 35% от запитаните харчат до 40% от месечния си доход за комунални услуги.
Проучването сочи, че средният процент на запитаните в 13-те европейски държави, които отделят до 20% от това перо, е над 60%, което показва по-достъпни комунални услуги за повечето хора.
Погасяването на заеми - по-голяма част от бюджета
Разходите за изплащане на заеми, с изключение на ипотечните, варират в широк диапазон. Средно за Европа 30% от анкетираните харчат до 40% от дохода си, а 26% от тях - до цели 59%, което води до значително натоварване на месечните бюджети за мнозина.
Увеличаването на заплатите (при 50,82% от запитаните) и способността за по-добро управление на финансите (при 31,15% от респондентите) са основните фактори, които определят повишеното финансово благосъстояние на анкетираните българи. Сред най-честите причини за парични затруднения те изтъкват допълнителните разходи и изплащането на заеми.
Финансов оптимизъм
Финансовите перспективи пред българите остават умерено оптимистични със средна оценка 3,55 от 5, малко под средните 3,6 за държавите участнички в изследването. Въпреки динамичната финансова ситуация в България и Европа, анкетираните успяват да извлекат и ползи, включително от фактори като ръста в цените например. Тези последствия, които респондентите възприемат като положителни, се изразяват в сближаване с близките и по-ясно изразена самооценка и осъзнаване на личната позиция и цели.
