България, макар и с малко закъснение, въведе в националното си законодателство европейската директива за устойчивостта. През юли 2024 г. Народното събрание гласува промени в Закона за счетоводството, с което нефинансовите отчети станаха задължителни за бизнеса.

Задължение да изготвят отчет за устойчивостта първоначално големите предприятия и публичните компании, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса (БФБ).

Нефинансовите отчети трябва да бъдат изготвени през 2025 г. за 2024 г., т.е. обхванатите предприятия трябва да са започнали да събират информация за въздействието си върху околната среда и обществото.

Каква е готовността на предприятията да изготвят нефинансови отчети и какви са предизвикателствата - коментират за сп. Enterprise Евгения Кючукова-Троанска и Георги Стоянов от Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС).

Обхват на законодателните промени

Обнародваните промени в Закона за счетоводството са в сила от 06.07.2024 г., но реално задълженията са в сила от 01.01.2024 г., коментира Георги Стоянов.

За финансовата 2024 г. трябва да докладват всички предприятие от обществен интерес (ПОИ), които изпълняват критериите на NSFD - т.е. са големи предприятия по Закона за счетоводството и са с персонал над 500 души. Разбира се законодателят е предвидил и изключения за дъщерните дружества (чл. 50 от ЗСч), които не са емитенти на ценни книжа. За тези предприятия процесът по подготовка трябва вече да е започнал и те да са събрали значителен обем информация, който да могат да обработват и анализират, допълва Георги Стоянов.

От 2025 в задължени да докладват лица се включват всички големи предприятия, и предприятия майки на голяма група (основно за консолидираните си финансови отчети), а през 2026 г. докладването става задължително и за малките и средни предприятия, които са емитенти на ценни книжа.

Според Георги Стоянов в закона не е предвидена промяна на дефиницията за ПОИ, която е посочена в т. 22 на § 1 от Допълнителните разпоредби. Проблем възниква за предприятията, които попадат в обхвата на дефиницията за публични предприятия (държавни и общински), тъй като изискването за тяхното докладване е записано в Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия. Това изискване не е изменено и не отразява размера на предприятията, което ще създаде затруднения за много дружества.

Евгерия Кючукова-Троанска допълва, че публичните МСП, които попадат в обхвата на докладване, имат опция за отлагане на изготвянето на първите си отчети с 2 години, от 2026 на 2028 г. Компаниите трябва също така внимателно да анализират опциите за така нареченото "поетапно прилагане" на част от изискванията на Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта (ЕСОУ), които биха могли да облекчат работата по докладването през първите години.

Какви са предизвикателствата?

Евгения Кючукова-Троанска посочва, че по отношение на подготовката на предприятията за новите изисквания за отчетност тя би ги разделила на три групи. В първата попадат големите предприятия, които са част от международни корпорации. По нейни думи подготовката за нефинансовите отчети при тях е започнала отдавна, тъй като много от международните корпорации исторически изготвят отчети, свързани с устойчивостта, за които събират информация от дъщерните си дружества.

Във втората група попадат големи предприятия, които не са част от международни корпорации. В общия случай те са по-назад в подготовката, въпреки че има и много впечатляващи отчети и анализи, изготвени и от такива компании. Много от тях вече имат и опит с докладването по регламента за таксономията. Като цяло обаче повечето компании от тази група не са изготвяли до момента пълни отчети във връзка с устойчивостта, т.е. са изправени пред известни трудности.

В третата група попадат предприятия, които все още са в началото на процеса и би следвало в рамките на следващите 2-3 години да достигнат до ниво на зрялост, което би им позволило да изготвят опростени отчети за устойчивост и да отговорят на изискванията на големите си контрагенти по веригата на стойността, което е основно предизвикателство за МСП към момента.

Големите предприятия със сигурност имат преднина и повечето от тях са напреднали в подготовката си, но са много малко дружествата, които са напълно готови, или са минали тестово докладване в съответствие с изискванията на Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта, добавя Георги Стоянов.

Като цяло компаниите трябва да направят сериозни инвестиции, за да отговорят на новите изисквания. Основната инвестиция е в знание, посочва Евгения Кючукова-Троанска.

По-големите компании започнаха и процес на набиране на нови кадри, специалисти по устойчивост, което също е инвестиция както на финансови ресурси, така и на време. Самото изготвяне на отчетите, особено в първите години, както и одитът на тези отчети, също изисква подобна инвестиция. Но преди да стигнем до докладването, основните ресурси, разбира се, би трябвало да бъдат инвестирани в подобрение на представянето на компаниите от екологична и социална гледна точка, както и подобряване на процесите на корпоративно управление, добавя тя.

Обхват на отчетите

Информацията в нефинансовите отчети трябва да се оповестява в съответствие с изискванията на Европейските стандарти за отчитане на устойчивостта (ЕСОУ).

В основата на рамката на ЕСОУ са двата хоризонтални стандарта, които установяват основните изисквания за съответствие с ЕСОУ - ЕСОУ 1 и ЕСОУ 2, обяснява Георги Стоянов. Те очертават основни принципи и изисквания за оповестяване, които са универсално приложими, независимо от конкретния предмет на устойчивостта.

Рамката на ЕСОУ включва десет тематични стандарта, които разглеждат конкретни теми, свързани с ESG.

Макар и да не са задължителни, тези стандарти са от съществено значение за даване на възможност на дружествата да оценяват и отчитат своите резултати в областта на устойчивото развитие в конкретни области на ESG, като по този начин повишават детайлността и релевантността на своите оповестявания, добавя той.

Тематичните стандарти са разработени така, че да покрият основните ESG въпроси, коментира и Евгения Кючукова-Троанска. В допълнение на вече приетите стандарти, в процес на одобрение са опростените стандарти за публични МСП и доброволен стандарт за непублични МСП. Също така в рамките на 2 години се очаква да се приемат допълнителни стандарти по индустрии, както и стандарти за неевропейски компании, опериращи в ЕС.