На 14 март България изненадващо изтегли близо 2 млрд. евро нов дълг от международните пазари, като бяха емитирани 7- и 12- годишни облигации съответно при доходност 2.156% и 3.179%. Четирите банки, които осъществиха аукциона бяха BNP Paribas, Citigroup, JP Morgan и UniCredit.

Транзакцията беше най-мащабната сделка в евро за региона на Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка от началото на тази година до момента, както и първата емисия на държавен дълг в евро от обявяването на новия пакет от стимулиращи мерки на ЕЦБ от преди седмица.

Преди около месец финансовият министър Владислав Горанов обяви, че се чакат добри новини от пазара, за да се вземе решението за новия дълг, като по-конкретно посочи заседанията на ЕЦБ и Федералния резерв (ФЕД) на САЩ.

Новият дълг ще бъде използван за покриване на бюджетен дефицит, рефинансиране на стари дългове и като буфер във фискалния резерв.

В случай, че не бъдат използвани през тази година и не се изхарчат за друго, както се случи с 2 млрд. лв. в края на миналата година, парите ще могат да се ползват за погасяване на падежиращите догодина облигации за 950 млн. евро.

Параметри на сделката

7- годишната емисия е в размер на 1.144 млрд. евро и има лихвен купон от 1.875%, а 12- годишната емисия е за 850 млн. евро с купон 3%.

Окончателните поръчки достигнаха 2.1 млрд. евро, като бяха заявени от 195 инвеститора за 7- годишните облигации и 1.5 млрд. евро от 155 инвеститора за 12- годишните облигации.

Български инвеститори от своя страна са закупили 33% от 7- годишната емисия и 25% от 12- годишната.

При 7- годишните книжа голямо участие са взели финансови институции от Лондонското сити, като са купили 25%. Компании от офшорни зони в Европа и Америка са закупили 26%. Германски финансови институции са взели 9%, а фирми от Бенелюкс - 7% от еврооблигациите.

При 12- годишните книжа голямо участие също са взели финансови институции от Лондонското сити, които са купили 21% от тях. Компании от офшорни зони в Европа и Америка са закупили общо 38%. Германски финансови институции са взели 13%, а фирми от Бенелюкс - 3% от еврооблигациите.

И за двете емисии беше регистрирано търсене от територията на цяла Европа, като водеща позиция имаха инвестиционни фондове и банките.

При 7- годишната емисия банките са закупили общо 42% от облигациите, фондовете купиха 45%, а застрахователите - 13%.

При 12- годишната емисия банките са закупили общо по-малко - 32% от облигациите, фондовете са с 46%, а застрахователите - 22%.

Развитие на сделката

По принцип от 15 март трябваше да се проведе роуд шоу пред инвеститори в големите финансови в центрове, а в петък – 18 март да бъде проведена емисията. Банките посредници обаче решиха да избързат и да проведат операцията още в началото на миналата седмица. Причината за това бяха новините след решението на ЕЦБ да намали още лихвите и да увеличи покупките на облигации от пазарите. Като причина може да се изтъкне и това, че решението беше взето непосредствено преди заседанието на ФЕД, от което също се очакваха важни за инвеститорите новини.

Новите облигации предизвикаха засилен инвеститорски интерес, като комбинираният обем надвиши 2.6 млрд. евро.

В резултат на това първоначалните цени бяха ревизирани надолу, като ориентировъчните цени бяха в размер на 195-200 базисни пункта над осреднените лихвени суапове за 7-годишните облигации и 240 базисни пункта над осреднените лихвени суапове за 12-годишните облигации.

При 7-годишните облигации България регистрира най-ниския лихвен купон, постиган от държавата на международните капиталови пазари.

Решенията на ЕЦБ и ФЕД

Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи водещите си лихви, като основната лихва стана нула за първи път в нейната история.

От септември насам основната лихва на ЕЦБ беше 0.05%.

Лихвата по депозитите, прилагана за депозираните ликвидности на банките в ЕЦБ за един ден, стана минус 0.40% спрямо въведените през декември -0.30%.

Маргиналната лихва по кредитите, прилагана по отношение на овърнайт заемите, които банките взимат от ЕЦБ, падна до 0.25% спрямо 0.3%.

В края на заседанието си ЕЦБ съобщи също, че увеличава програмата си за изкупуване на облигации до 80 милиарда евро спрямо 60 милиарда евро досега.

Програмата е известна още като "Голямата базука"

Банката прибави корпоративни облигации към активите, които може да купува, което уголемява обхвата на програмата за изкупуване на активи. Освен това през юни ЕЦБ ще предостави нов дългосрочен гигантски заем за банките.

ЕЦБ предприе тези неочаквано агресивни стъпки с намерението да повиши инфлацията и да съживи икономическия растеж в еврозоната.

Решенията на банката в голяма степен надхвърлиха очакванията на анализаторите, което сочи, че финансовата институция е решена да окаже въздействие и да избегне разочарованието на пазарите, както се случи на заседанието на 3 декември. Тогава обявените мерки бяха възприети като недостатъчни.

ФЕД на САЩ остави без промяна лихвените проценти между 0.25 и 0.50% в края на двудневното си заседание по паричната политика.

Реакции след емисията еврооблигации

Новият държавен заем ще послужи за рефинансиране на дълга, финансиране на дефицита и поддържане адекватно ниво на фискалния резерв, каза финансовият ни министър Владислав Горанов в писмен отговор, обяснявайки причината управляващите да емитират през 2016 г. нов дълг в размер на 2 млрд. евро.

Той отрече емитирането на дълга да е предизвикано от предстоящите стрес тестове на банките.

Горанов уточни и, че максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през текущата година, е 5.3 млрд.лв.

Според него в рамките на този лимит може да бъде поет държавен дълг на международните пазари по създадената през 2015 г. Средносрочна програма в размер до 3.9 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута.

Зам. финансовият министър Карина Караиванова уточни от своя страна, че с реализирането на тази транзакция България реализира необходимото си външно финансиране и няма да излиза отново на международните капиталови пазари до края на тази година. Тя заяви това по повод успешното пласиране на двойния транш еврооблигации на стойност 1.994 млрд. евро на 14.03.2016 г. Караиванова допълни, че нуждата от външно финансиране за 2017 г. ще бъде дефинирана в хода на бюджетната процедура през есента на тази година и че на този етап страната ни няма да търси диверсификация на валутата при емитиране на външен дълг. Карина Караиванова е категорична, че към момента министерството е удовлетворено от интереса към него като емитент в евро на пазара. Тя не мисли, че е необходима валутна диверсификация.

От ОББ коментираха, че това е може би най-евтиният дълг, който Министерството на финансите емитира, като миналогодишния дълг е бил около 3.05% за 10 години. Прави обаче впечатление, че премиите, които инвеститорите са искали, за да купят български книжа, се разширява.

Западни анализатори пък изтъкнаха, че сделка като тази се радва на солидно търсене заради високата ликвидност на пазарите.

Предишни емисии

След тази транзакция броят на емисиите облигации на международните капиталови пазари достигна седем, като точно преди година (на 19.03.2015 г.) властите емитираха нов външен дълг, продавайки 7-, 12- и 20-годишни еврооблигации, възползвайки се от старта по това време на програмата на ЕЦБ за „количествени улеснения“. Това доведе до драматичен спад на доходността на държавните дългови книжа в еврозоната към рекордни исторически дъна и респективно до по-евтино от обичайното външно финансиране на България.

Тогава бяха пласирани 7-годишни книжа с падеж на 26.03.2022 г. за 1.25 млрд. евро при доходност от 2.179% и годишен лихвен купон от 2%, а така също и 12-годишни книжа с падеж на 26.03.2027 г. за 1 млрд. евро при доходност от 2.732% и годишен лихвен купон от 2.625%.

Автор: Анна Брандийска