Приемането на бюджет 2017 нажежи страстите в българския парламент. И не само в него, но дори и в ГЕРБ. След оставката на кабинета Борисов, в ГЕРБ се разделиха на два лагера. Ядрото около финансовия министър Владислав Горанов и шефа на бюджетната комисия Менда Стоянова настояваше бюджетът да бъде оттеглен от НС и евентуалното бъдещо правителство да го изготви. Техните притеснения бяха свързани с това, че между първо и второ четене на настоящия бюджет ще влязат популистки предложения, които да го провалят. В крайна сметка надделя позицията на групата около Цветан Цветанов, според която държавата не може да остане без бюджет през следващите няколко месеца на политическа криза.

За и против приемането на бюджета

Правителство, което е в оставка, не би трябвало да се бори да налага политиките за следващата година. Тези, които защитаваха тази теза, обаче бяха малцинство, каза Менда Стоянова. Тя допълни, че не е редно правителството, което подаде оставка, да прави бюджета за следващата година.

Според Стоянова обаче бюджетът за следващата година е доста добър.

На същата позиция бе първоначално и самият Горанов. Часове по-късно обаче от МФ обявиха, че това няма да се случи и бюджетът ще влезе в пленарна зала.

Според Горанов тъй като сме в предизборна обстановка, вече има популистки предложения, които ще влязат между първо и второ четене на бюджета и може да бъдат гласувани.

По закон при неприет бюджет се изпълнява този от предходната година месец за месец, като правителството има право да ползва 1/12 за месец до приемането на новия бюджет.

Какво предвижда бюджет 2017

Проектобюджетът за 2017 г. предвижда приходите, помощите и даренията да са в размер на 21 932 005 400 лева.

От тях данъчните приходи са 19 221 600 000 лв., а неданъчните - 2 710 400 000 лева.

Предвижда се разходите да са в размер на 11 092 124 100 лв. От тях за текущи разходи са предвидени 8 910 500 000 лв., за капиталови разходи - 2 076 900 000 лв., за прираст на държавния резерв /нето/ 19.2 млн. лв., за предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина – 14.4 млн. лв. и за резерв за непредвидени или неотложни разходи – 71.1 млн. лева.

Разходите за образование са изведени като приоритет в Бюджет 2017. Предвижда се те да са в размер на 3 350 000 000 лв., което е 3.6 на сто от БВП.

Разходите за икономически дейности и услуги се предвижда да са в размер на 5 717 800 000 лв. – 6.2 на сто от БВП.

Предвижда се разходите за жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда да са в размер на 2 373 500 000 лв. – 2.6 на сто от БВП.

Предвидените разходи за отбрана и сигурност са в размер на 4 167 700 000 лв., вкл. резерв, което е 4.5 на сто от БВП.

Разходите за култура, почивно дело и религиозните дейности се предвижда да са в размер на 620.6 млн. лв. – 0.7 на сто от БВП.

Законопроектът предлага вноската в общия бюджет на Европейския съюз да е 992.6 млн. лева.

Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде дефицит в размер на 864.2 млн. лева.

В държавния бюджет за 2017 г. е планирано увеличение в размера на бюджетните взаимоотношения между общините и централния бюджет с 219.2 млн. лева.

Предвижда се през 2017 г. растежът на БВП слабо да се забави до 2.5 на сто.

Очаква се забавяне и в темпа на нарастване на заетите до 0.6 на сто.

Същевременно нивото на безработица се очаква да забави темпа си на намаление и да достигне средна стойност от 7.3 на сто.

В проектобюджета е записано, че за 2017 г. се предвижда инфлация в размер 1.5 на сто.

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 и 2019 година.

Бюджетът на НОИ

Над 10 милиарда и 375 милиона лева са предвидени за пенсии, обезщетения за болест, майчинство и безработица, според проектобюджета на НОИ.

Надзорният съвет на Националния осигурителен институт утвърди проектобюджета за следващата година.

В него са заложени по-високи осигуровки за пенсии, по-голяма възраст за пенсиониране и по-дълъг трудов стаж.

Запазват се нивата на обезщетенията за безработица и майчинство, а пенсиите ще бъдат индексирани с 2.4 на сто от 1 юли.

Държавата ще покрие 4 милиарда и 400 милиона лева дефицит на НОИ.

Увеличението с 1% на вноската за пенсия и продължаващата пенсионна реформа ще донесат рекорден ръст за последните 8 години в приходите на НОИ.

Дефицитът в държавното обществено осигуряване ще намалее с над 300 млн. лв., а заради по-трудното пенсиониране разходите за пенсии ще се увеличат само с 200 млн. лв.

Стажът и възрастта за пенсия се увеличават с по два месеца. Мъжете ще се пенсионират на 64 г. с 38 г. и 4 м. стаж, а жените - на 61 г. с 35 г. и 4 м. стаж.

Запазва се максималният осигурителен доход на 2600 лв. Таванът на пенсиите остава 910 лв. Променя се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се - от 420 лв. на 460 лв., колкото трябва да стане и минималната заплата. Бизнес организациите обаче са против този размер, който не е обсъждан със социалните партньори.

От НОИ планират повече разходи за майчинство и за болничните. За тях ще бъдат платени близо 1 млрд. лв., с над 100 млн. лв. повече от тази година. За обезщетенията за безработица са планирани 360 млн. лв. или с около 35 млн. лв. повече от плана за тази година.

Спорните моменти около бюджета

Минималната пенсия

Депутати предложиха минималната пенсия да бъде или 300 лв., или 200 лв. с преизчисляване на всички стари пенсии.

Преизчисляването ще позволи пенсиите да се вдигнат с около 23 процента и ще се гарантира по-високо ниво на социална защита с минимална пенсия 200 лв. при 161 лв. сега.

Двете предложения се правят с намерението да се повишат доходите на най-бедните пенсионери.

От тези 800 млн. около 201 млн. лв. ще се върнат в държавния бюджет под формата на данъци. Около 20 процента ще се върнат като ДДС, а 5% ще се влеят под формата на други данъци като корпоративния.

От 2008 до 2015 г. средния осигурителен доход е нараснал с 82 процента, а в същото време пенсиите са нараснали едва с 25 на сто. Това означава, че има чувствително изоставане на доходите на възрастните хора и над 1 700 млн. пенсии трябва да се осъвременят.

Плоския данък

Беше отхвърлено предложението на БСП за отмяна на плоския данък и въвеждане на скала на прогресивно данъчно облагане.

Какво предлага БСП

Данъкът при доход над минималната заплата до 1000 лева да бъде 10% за горницата.

17% данък за горницата за доходи от 1000 до 2000 лева,

22% за горницата за тези между 2000 и 5000 лева,

25% за горницата за доходите от 5000 до 10 000 лева и

27% за горницата за доходи над 10 000 лева.

Данъчната ставка се смята върху разликата от минималната заплата до определените стойности.

Автор: Анна Брандийска