БНБ очаква през 2023 растежът на реалния БВП да се забави съществено - до 1% спрямо 3,4% през 2022, което ще се определя най-вече от прехода от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката.

Други фактори, които ще ограничават нарастването на икономическата активност в страната през 2023 г., са прогнозираното понижение на правителственото потребление в реално изражение, както и очакваното съществено забавяне на растежа на износа на стоки. Това е записано в Макроикономическа прогноза на БНБ, цитирана от онлайн медията economy.bg.

За по-бавния растеж на износа на стоки ще допринася както по-ниският растеж на външното търсене, така и специфични за България фактори. Фактор, който ще продължи да подкрепя в най-голяма степен икономическата активност през 2023 г., е очакваното нарастване на частното потребление въпреки все още високата инфлация.

Инвестициите в основен капитал също се предвижда да допринасят положително за растежа на реалния БВП в съответствие със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на усвояване на средства от ЕС.

От БНБ очакват растежа на реалния БВП да се ускори до 3,2% през 2024 г., най-вече под влиянето на по-слабо отрицателните приноси на изменението на запасите и нетния износ, и до 4,1% през 2025 г. поради очаквано ускоряване на растежа на инвестициите.

Годишната инфлация се очаква да следва тенденция към плавно забавяне и да възлезе на 5,6% в края на 2023 г. (в сравнение с 14,3% в края на 2022 г.), а средногодишната инфлация да бъде 8,8%.

Забавянето на инфлацията се предвижда да бъде в резултат главно от поевтиняването на енергийните продукти и от формирането на базов ефект при другите основни групи стоки и услуги, при които в условията на запазващо се силно потребителско търсене се очаква фирмите да продължат да проявяват ниска склонност за пренасяне на понижението на международни цени на основни селскостопански и енергийни суровини (петрол, природен газ и електроенергия) върху крайните потребителски цени.

Нарастването на разходите за труд на единица продукция се предвижда да продължи да бъде силен проинфлационен фактор. В резултат на това прогнозата за средногодишната базисна инфлация през текущата година е тя да се ускори спрямо 2022 г., като групата се очаква да има най-висок положителен принос за общата инфлация в края на 2023 г., следвана от групите на храните и стоките и услугите с административно определяни цени.

В съответствие с техническите допускания за динамиката на цените на петрола и храните на международните пазари от БНБ очакват темпът на растеж на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да се забави до 3,4% в края на 2024 г. и да възлезе на 3% в края на 2025 г. В средносрочен план се очаква положителният принос на базисните компоненти за общата инфлация да остане значителен.

През 2023 г. се очаква повишението на заетостта да бъде ограничено от забавянето на икономическия растеж в страната и броят на заетите лица да остане близо до отчетения през 2022 г.

Прогнозираното забавяне на инфлацията се очаква да доведе до по-слаб растеж на компенсацията на един нает през прогнозния период спрямо отчетения през 2022. В същото време затегнатите условия на пазара на труда ще продължат да оказват натиск за по-висок реален растеж на заплатите спрямо повишението на производителността на труда, като по този начин ще допринасят за нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата, но и на разходите за труд на единица продукция на фирмите. Очаква се номиналните разходи за труд на единица продукция да се повишат с 11,6% през 2023 г., след което растежът им да се забави до 5,6% през 2024 г. и 5,2% през 2025 г. в резултат на по-високата производителност при по-умерено нарастване на заплатите.

От БНБ очакват започналата постепенна тенденция към покачване на лихвените проценти по кредитите и депозитите да се засили и те да достигнат най-високите си стойности в средата на 2024 г., след което да се стабилизират на достигнатите нива.