Бедност и неравенство през 2023 г.: Малки стъпки напред, но голямата реформа буксува

Бедност и неравенство през 2023 г.: Малки стъпки напред, но голямата реформа буксува

Бедността намалява леко, а неравенството в доходите в България се свива през 2023, като и двете са следствие от повишаването на пенсиите и продължаващото увеличаване на заетостта, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ).

Подобренията обаче са бавни, а политическият хаос обещава да забави с години фундаменталната промяна на социалната система, която има реален потенциал да забърза положителните тенденции.

Линията на бедност претърпява най-голямото си повишение - със 122 лева, до общо 638 лева средномесечно на лице от домакинство. Дори да оставим измерването на бедността настрана, това е от особено голямо значение, тъй като се отразява на обхвата на все по-широка гама от социални помощи, обвързани с размера ѝ.

Заради повишаването на линията на бедност населението под нея намалява значително и вече е с 300 хиляди души по-малко от пика през 2020 г. Делът на бедните се свива до 21%, което отразява както експанзията на пазара на труда и рекордната заетост, така и повишенията на пенсиите през последната година.

Делът на бедните преди социални трансфери обаче расте - от 42% през 2020 г. до 45% през 2023 г. Това, от своя страна, навежда на мисълта, че социалната система до известна степен успява да повиши ефективността, въпреки че има огромно поле за подобрение.

Показателите за неравенство се свиват, като s80/s20 индексът (съотношението на дохода на 20-те процента с най-високи и най-ниски доходи) спада до 6,6 в сравнение със 7,3 през 2022 г., а коефициентът на Джини - до 37,2 спрямо 38,4. Промяната на доходната структура е следствие на подобрения в долния ѝ край, най-вече по линия на пенсиите и повишаване на заетостта и заплатите в по-ниския сегмент на пазара на труда, както и на лекото забавяне в ръста на заплащането в най-високоплатените икономически дейности

Безработицата остава водещ фактор за бедността, като делът на бедните сред безработните лица над 18 години е 57%, докато сред работещите - 11%. За година има чувствителен спад от 14 процентните пункта на бедните пенсионери.

Образованието играе не по-малка роля, като сред тези с начално и ниско образование бедни са 67%, с основно - 33%, сред тези с висше - 3,2%. Това отразява много по-доброто им включване и позициониране на пазара на труда. Затвърждава се изводът, че завършването на поне средно образование е най-важната стъпка за избягване на риска от бедност

Делът на бедните сред ромите остава приблизително две трети от цялото население, като е важно да отбележим, че при тях ефектите от ниското образование и задържането извън пазара на труда са дори по-големи, отколкото при етническото българско население. Това отразява дългогодишното буксуване на интеграционните политики, което ускорява маргинализирането на ромите.

Чувствително по-високите дялове на материални лишения при децата от ромския етнос, включително такива, които пряко засягат ранното образователно развитие и включване, насочват към извода, че констатираният висок риск от бедност се предава и през поколенията.

В по-общ план тенденциите при бедността и неравенството през последната година са окуражителни, но крайно недостатъчни за решаване на съществуващите проблеми, като с тези темпове би отнело 1-2 десетилетия, за да догони страната средноевропейските равнища на основните показатели. Това за пореден път подчертава необходимостта от спешна реформа на критериите и подхода към социалната помощ в посока прецизно таргетиране на бедност и конкретни потребности на домакинствата, вместо широкообхватни мерки, които видимо не постигат резултат.

По всичко личи обаче, че в непосредствено бъдеще социалната реформа ще падне в жертва на политическата нестабилност и честата смяна на правителства с различни приоритети.

Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика

Споделете:

Присъединете се
към 12 257 читатели

ENTERPRISE е прецизно таргетирано B2B печатно издание за практически бизнес и интелигентно управление.