Временната комисия по бюджет и финанси прие на второ четене актуализацията на държавния бюджет за 2014 г. Нямаше големи изменения спрямо предишното, първо гласуване.
За тази година се предвижда рекорден дефицит в размер на 3,7%. Ще бъде изтеглен и нов държавен дълг до 4,5 млрд. лв..Бюджетът за 2015 г. ще има дефицит до 3%, но тази година се очаква свръхдефицит. Това стана ясно при представянето на новия проект за актуализация на бюджета за 2014 г. в парламента.
Предложението за коледни надбавки на пенсионерите, вместо 50 млн. лв. да се заделят 110 млн. лв. и да има за всички пенсионери, не беше прието.
Парите, които правителството одобри за социалното министерство, са допълнителен трансфер от 50 млн. лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. за коледни добавки към пенсиите.
Допълнителните суми ще получат хората с пенсии или сбор от пенсии, заедно с добавките и компенсациите към тях, за месец декември, до 286 лв. включително. Те ще вземат допълнително по 40 лв.
По този начин ще бъдат подпомогнати около 1 200 000 пенсионери с месечни доходи до определена линия на бедност. Средствата се осигуряват чрез преструктуриране на разходите и трансферите по централния бюджет.
С друго свое решение беше определено учителите в общински училища и детски градини да получат допълнително възнаграждение за постигнати резултати.
През миналата година също имаше коледни добавки за най-ниските пенсии, но тогава границата на бедността е била 251 лв. и мярката е обхванала 1 015 000 души , които са получили по 50 лв., припомни вицепремиерът.
Актуализацията на бюджета за 2014 г. предвижда неизпълнение на разчетените приходи от 1.062 млрд. лв. (1,3% от прогнозния БВП). Основните данъци, по които приходите се прогнозира да бъдат по-ниски от планираните, са ДДС от внос, акцизи, корпоративни данъци, както и увеличение на разходите.
Необходими са допълнително 125,7 млн. лв. за издръжка на системата на МВР за 2014 г., от които 110 млн. лв. за разходи за персонала и 15.7 млн. лв. за издръжка на системата на МВР за 2014 г.
Министерството на здравеопазването ще получи още 24,2 млн. лв., а 100 млн. лв. ще бъдат дадени на НЗОК.
Освен това16,4 млн. лв. отиват за регионалното министерство, 16,4 млн. лв. за земеделското министерство и 5 млн. лв. за правосъдното ведомство.
Министерството на регионалното развитие ще получи 16,4 млн. лв., а също и Министерството на земеделието и храните - 16,4 млн. лв. Висшият съдебен съвет ще вземе 10 млн. лв., Министерството на правосъдието - 5 млн. лв., МВнР - 3 млн. лв., а Държавен фонд "Земеделие" - 70 млн. лв.
В разчетите са предвидени и 77 млн. лв. за подпомагане финансирането на европейски проекти и други разходи.
Служебното правителство преди това беше подготвило проект за актуализация, който ще увеличи от дефицита от 1,472 млрд. лв. на 3,152 млрд. лв. или почти 4% от БВП. Има разлика, която се дължи на по-малък ръст на разходите, а също така и на преизчисляване на БВП.
Ще има и емисия на нов държавен дълг от 4,5 млрд. лв. В нея влизат 2,9 млрд. лв. като подкрепа на банковия сектор, а до 3 млрд. лв. ще бъдат осигурени като мостов кредит от външните пазари. В сряда стана ясно, че България е избрала банките Citigroup, HSBC и местните клонове на Societe Generale и UniCredit за мостово финансиране на предстоящия външен дълг. Останалото ще се търси от вътрешния пазар чрез Държавни ценни книжа – ДЦК.
Страната ни трябва да набере до 4,5 млрд. лв. до края на годината, за да попълни дефицита в бюджета си и да осигури подкрепа за банковата система след отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка.
До края на седмицата се очаква да бъде внесен за обсъждане и бюджета за 2015 г., както и 3-годишната прогноза за периода 2015-2017 г. Финансовият министър Владислав Горанов каза, че основен принцип в Законопроекта е нормализиране на дефицита на страната под 3% при актуализиран за 2014 г. 3.7%. Той обясни, че кабинетът ще се фокусира основно върху това да гарантира механизма за усвояването на европейските средства с цел да няма нулева година за европейските програми през 2015 г.
Според финансовия министър, увеличението на минималната работна заплата с повече от 10% би могло да окаже натиск върху пазара на труда. Социалният министър Ивайло Калфин поиска 380 лв. минимлна заплата, а синдикатите 400 лв.
Финансовият министър прогнозира около 1,5% ръст на икономиката през 2015 г.
Междувременно официално публикуваха проектобюджета за 2015 година. Минималната работна заплата остава 340 лв., но се увеличава максималният осигурителен праг - от 2400 лв. на 2600 лв.. Осигурителните вноски остават същите.
Данък „лихва” обаче се връща в първоначалния си размер, който е 10%.
Относно пенсиите Финансовото министерство залага на увеличение по „швейцарското правило” от 1 юли – с 1,9%. От следващата година възрастта и стажът за пенсиониране продължават да се увеличават с по 4 месеца всяка година.
Заложен е и нов държавен дълг от 8 млрд. и 100 млн. лв. през 2015 г. По този начин дълговете ще нараснат до 24,5 млрд. лв. или почти 30% от БВП, съобщават от финансовото министерство.
В средносрочен период е планирано ежегодно намаление на дефицита със стъпка от 0,5%, което ще бъде добър сигнал за намеренията на правителството да смекчи негативния ефект от еднократното разхлабване на дефицита през 2014 г.
Данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Заложено е разширяване на данъчната основа за облагане, като се предвижда отмяна на данъчното облекчение за доходите, непревишаващи 12 минимални работни заплати и въвеждането на две нови преференции за деца.
От 1 януари 2015 г. се предвижда увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители до размера на минималния осигурителен доход на останалите самоосигуряващи се лица – от 240 лв. на 420 лв.
Приходите за 2015 г. са планирани в размер на 36,8% от БВП, а очакваното ниво на разходите е 39,8% от БВП. Предвидено е запазване на данъчната политика. Основният принос за фискалната консолидация имат разходите, чийто относителен дял за 2015 г. спрямо очакваното изпълнение за 2014 г. намалява с 0,6% от БВП, допълват от финансовото министерство.
Анна Брандийска
