Общо 25 български компании попадат в класацията на компанията за кредитно застраховане Coface на 500-те най-големи фирми в региона на Централна и Източна Европа.
Броят на българските фирми в класацията намалява с 6 в сравнение с предходната година.
Класацията на компанията се изготвя за 16-та поредна година.
Най-високо е класиран "Български енергиен холдинг" АД - на 27-мо място, с оборот от 5,8 милиарда евро. Следват "Лукойл Нефтохим Бургас" на 44-то място, "Аурубис България" на 59-то, "Лукойл-България" на 71-во, които са в топ 100 на класацията.
Класацията Coface CEE Top 500 подрежда предприятията по оборот и анализира редица допълнителни фактори, а икономическите резултати служат като индикатор за пазарните тенденции в целия регион, посочват от компанията.
Нестабилна икономическа среда в региона на Централна и Източна Европа
Проучването разкрива нестабилна икономическа среда за най-големите компании в Централна и Източна Европа през 2023 г. Регионът регистрира най-слабия си темп на растеж досега през XXI век - 0,7%.
След години на устойчивост бизнесите в региона са изправени пред значителни предизвикателства, като висока инфлация, ограничено търсене, нарастващи разходи и геополитическо напрежение. Тази тенденция продължава и през 2024 г., въпреки че вътрешното търсене се възстановява до голяма степен и инфлацията се понижава до по-ниско ниво.
В само половината от страните от региона се отчита увеличение на оборотите на компаниите, попаднали в топ 500. Това разкрива мащабите на различията в икономическите резултати.
"Регионът на Централна и Източна Европа беше изправен пред безпрецедентни икономически предизвикателства през 2023 г. заради високата инфлация и отслабеното потребителско търсене, което засяга дори най-големите компании", отбелязва Ярослав Яворски, главен изпълнителен директор на Coface за Централна и Източна Европа.
Въпреки тези пречки, много компании успяват да запазят оборота си, като демонстрират устойчивост в нестабилна среда. Общият оборот на всичките 500 компании се е увеличил с 2,5%, като достига сума от 1,1 трилиона евро.
Лидерите в класацията
Полското дружество PKN Orlen затвърждава челната си позиция в класацията благодарение на 34% повишаване на оборота след увеличението от 111% през 2022 г.
Сред първите десет в класацията са утвърдени имена като чешката Skoda Auto (2-ра), мултинационалната петролна и газова компания MOL Hungary (3-та), търговецът на дребно Jeronimo Polska (4-та), полската енергийна компания PGE (5-та) и унгарската MVM Energetika(6-та). От тях само унгарските компании регистрират спад в оборота, докато други генерират по-високи приходи от предходната година.
Volkswagen Словакия (8-ма) отново е в топ 10. Други високопоставени автомобилни компании също подобряват позициите си, като отбелязват по-висок оборот в условията на нарастващи цени.
Най-голям напредък постига полската електрическа компания ENIQ (111-то място), която се изкачва с 315 места благодарение на 183% ръст на оборота. По подобен начин българската "Лукойл" и BYD Smart Device Hungary, изработваща електронни компоненти за един от най-големите производители на автомобили в Китай, също отбелязват впечатляващи печалби.
Най-затруднени и най-добре представящи се сектори
Комуналните и обществените услуги, както и енергоемките индустрии като металургия, производство на хартия и дървени материали, са сред секторите, които изпитват затруднения.
Автомобилният и транспортният сектор успяват да достигат първото място с 16,8% увеличение на оборота и 40,8% увеличение на нетните печалби, поддържани от ръста на продажбите. Продажбите на автомобили в ЕС се покачват за първи път от 2019 г. Изправени пред предизвикателства, домакинствата и бизнеса през 2023 г. ограничават разходите си за дълготрайни стоки, но не и за превозни средства.
Традиционно най-големият сектор, този на химическата и фармацевтичната индустрия, пада на второ място тази година. Въпреки огромния ръст на оборота, секторът регистрира 42,8% спад в нетните печалби. Неспециализираната търговия влиза в челната тройка, подкрепена от възстановяващото се потребителско търсене, водено от ниската безработица и растящите заплати.
