От началото на 2026 г. вносителите на цимент, алуминий, стомана, торове, електроенергия, енергоресурси и др. продукти от страни извън Европейския съюз (ЕС) ще трябва да декларират въглеродните емисии на внасяните стоки и да купуват т.нар. CBAM сертификати.
Това предвижда регламентът, известен като въглероден граничен данък, или Механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите (CBAM), който влиза в сила от 1 януари 2026 г. с отложени финансови задължения.
Механизмът беше официално приет от европейските власти през 2023 г. Целта е да се стимулират чистите производства, като се налага на практика въглеродно мито на вносните енергийноинтензивни стоки. Това е свързано с целта на ЕС да намали нетните вредни емисии с 55% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г.
Прилагането на CBAM ще стане на два етапа. Тази година изтича преходния период, който започна на 1 октомври 2023 г. От 1 януари започва втория етап, с регистрацията на засегнатите компании и покупката на CBAM сертификати. Приходите от тях са нов собствен финансов ресурс на блока, който ще се използва за зелени политики, финансиране на Фонда за справедлив преход и други устойчиви инициативи.
Плащането на сертификатите започва да се осъществява от втората половина на 2027 г.
Има и някои облекчения - например при внос на енергоинтензивни стоки до 50 тона годишно компанията е освободена от задължение да декларира тези стоки и да купува CBAM сертификати.
От 1 януари 2028 г. обхватът на CBAM ще се разшири, като ще започне да се прилага за специфични продукти надолу по веригата с високо съдържание на стомана и алуминий. Европейската комисия (ЕК) обяви и че засилва стратегиите за борба с рисковете от заобикаляне на механизма, като включва алуминиев и стоманен скрап в изчисленията на CBAM.
Комисията създаде и фонд за временна подкрепа на производителите от ЕС на стоки, свързани със CBAM, и за смекчаване на рисковете от изтичане на въглерод. Целта е да се справи със загубата на конкурентоспособност на пазарите на трети страни, където стоките от ЕС могат да бъдат заменени от по-евтини, по-емисионно интензивни алтернативи.
От европейския бизнес коментират, че в сегашния вид механизмът е непълен и изисква съществени подобрения, за да постигне в пълна степен своите цели. Лобито BusinessEurope обаче смята, че все пак предложението на ЕК адресира три от най-належащите предизвикателства, произтичащи от съществуващата рамка.
"От съществено значение е без отлагане да бъде прието ефективно и съвместимо с правилата на Световната търговска организация (СТО) решение за износа и то да бъде приложено като приоритет, за да се защити международната конкурентоспособност на индустрията на ЕС", коментира генералният директор на BusinessEurope Маркус Байрер, цитиран от Българската стопанска камара (БСК).
