Според базисния сценарий на прогнозата реалният БВП на България ще се понижи с 4.4% през 2020 г., което ще се определя главно от негативния принос на нетния износ и в по-малка степен от спад на частните инвестиции. Фискалната политика се очаква да има силно изразено антициклично въздействие, като допринася положително за икономическата активност както чрез по-високия размер на разходите за правителствено потребление и инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата. Toва показва прогнозата на БНБ за декември, в която е направено допускане, че наложените през четвъртото тримесечие ограничителни мерки в другите страни от ЕС и в България ще бъдат удължени до края на първото тримесечие на 2021 г.
Положителен принос за реалния БВП през 2020 г. ще има и частното потребление, което според данните на НСИ показа значителна устойчивост през първите девет месеца на годината на фона на свиването на икономическата активност. В съответствие с допусканията за развитието на външната среда и за постепенно овладяване на пандемията през периода 2021 - 2022 г. от БНБ прогнозират икономическата активност да нарасне с 3.7% през 2021 г. и 3.6% през 2022 г. и да достигне годишното си ниво отпреди пандемията през 2022 г.
Прогнозираното завръщане към растеж на реалния БВП през 2021 г. се очаква да се дължи най-вече на преминаването от отрицателен към положителен принос на нетния износ и на инвестициите в основен капитал, докато частното потребление ще продължи да бъде под компонентът с най-голям положителен принос за изменението на БВП през годината. Растежът на БВП през 2022 г. ще се определя най-вече от положителния принос на частното потребление и на инвестициите в основен капитал. Годишната инфлация се очаква да възлезе на 0.3% в края на 2020 г. (3.1% в края на 2019 г.).
За понижението на инфлацията спрямо декември 2019 г. допринасят всички основни подгрупи стоки и услуги, като забавянето е главно по линия на същественото понижение на цените на енергийните продукти в съответствие с низходящата динамика на международ-ната цена на петрола на годишна база. Очакванията са общата инфлация да се ускори до 2.0% в края на 2021 г. главно поради нарастването на цената на петрола и повишаването на инфлацията при вътрешните цени на храните и на базисната инфлация, след което през 2022 г. да се забави до 0.9% в условията на стабилизиране на международните цени на основни суровини. Рисковете пред базисния сценарий на макроикономическата прогноза се оценяват в посока по-голям спад на икономическата активност през 2020 г. и по-бавно последващо възстано-вяване през останалата част от прогнозния период.
Най-съществен риск за реализиране на по-слаба икономическа активност спрямо базисния сценарий през целия прогнозен хоризонт представлява евентуалната невъзможност за ефективно овладяване на разпространението на COVID-19 в глобален мащаб и в България. Това би потиснало за по-дълъг период от прогно-зираното външнотърговските потоци и разходите за потребление и инвестиции на домакин-ствата и фирмите. Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията се оценя-ват предимно като ориентирани в посока реализация на по-слаба инфлация и са свързани с възможността за по-ниска инфлация при енергийните продукти и при базисните компоненти на ХИПЦ.
