Брутният вътрешен продукт на страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) ще нарасне с 2.9% през 2013 г. и с 3.4% през 2014 г. За изминалата година очакванията са регионът да се отчете с 2.5% повишение на икономиката. Това прогнозират икономистите на Уникредит, според които постепенното възстановяване на растежа на БВП на регионално идва в резултат от по-голямото външно търсене, по-ниската инфлация и на увеличаването на покупателната способност на потребителите.
Анализът показва, че поради сериозния ефект от кризата в еврозоната, по-положителни данни за страните от Централна и Източна Европа се очаква да започнат да се появяват едва към края на първото и второто тримесечие на годината.
„По-специално търсенето от страна на индустрията и външното търсене имат ключово значение и ще трябва да имат водеща роля по пътя на възстановяването. Едва след като са налице убедителни резултати, ще бъде реалистично да има и възстановяване при вътрешното търсене,“ посочва Джилиан Еджуърт, главен икономист на УниКредит за Източна Европа, Близкия Изток и Азия.
На фона на забавянето на икономическата дейност през миналата година доминираща тема в целия регион на Централна и Източна Европа и по-общо в динамично развиващите се пазари беше притокът на чужди капитали, но в перспектива правилното управление на тези потоци е от решаващо значение, смятат анализаторите.
За разлика от началото на миналата година страните от ЦИЕ започват 2013 г. с много по-малко финансово напрежение и не толкова строга парична политика в повечето страни в региона, категорични са икономистите. С времето това трябва да бъде основата на подобрено представяне по отношение на ръста. Към края на 2011 г. Полша и Турция се стремяха да защитят валутите си от допълнително обезценяване, а в Турция, Унгария, Полша, Русия и Сърбия стойностите рязко се покачиха или през 2011 или през 2012 г. През втората половина на 2012 г. дори някои от най-слабите от макроикономическа гледна точка страни в ЦИЕ – с изключение на Украйна – имаха валутна стабилност, а лихвените проценти вече спаднаха и в някои страни ще продължат да спадат. Индексите на паричния пазар в много страни в региона още веднъж достигнаха най-ниските си стойности.
Инфлацията в много страни от Централна и Източна Европа отбелязваше понижение през последните 2-3 месеца, като тази тенденция се очаква да се задържи през следващите тримесечия. Тази тенденция идва след продължителен период на по-висока инфлация в много страни, което се дължеше на валутната нестабилност, повишаващите се цени на електроенергията и на някои храни. Валутите обаче са стабилни в региона през последните тримесечия, както и цените на петрола. Цените на храните може да достигнат по-високи нива, но те са лесно управляеми. Това не само поддържа ниски стойности за по-дълго време, а и би трябвало да помогне за повишаването на реалната покупателна способност на потребителите, се посочва в анализа.
За много страни в Централна и Източна Европа вътрешното търсене през изминалата година беше повлияно от забавянето в ръста на депозитите и спадът в чуждестранното финансиране. За онези страни обаче, в които банките са предимно с чуждестранни собственици, икономистите не очакват по-бързо намаляване на финансовата задлъжнялост, макар че тенденциите варират значително в различните региони. Междувременно банковите сектори са се приспособили към кредитен растеж в условията на паралелен растеж и на депозитите.
По думите на Еджуърт, регионът на ЦИЕ има значителен потенциал да постигне по-добри резултати от останалите страни-членки на Европейския съюз. „Ако се вземат в предвид гъвкавостта на труда и разходите в по-новите страни от ЕС, очакванията за възстановяване на чуждестранните входящи парични потоци към икономиките в региона остават силни”, коментира той. Според него обаче ръстът в много страни от региона на този етап е също толкова, ако не и повече, въпрос на търсене, отколкото на предлагане. Ето защо той е убеден, че поради това ЦИЕ не може да приема ръста за даденост, дори и при по-силна външна среда.
