Бизнесът смята, че бизнес климатът се влошава, а самооценката за състоянието на предприятията е „застой“ и „слаб растеж“. Това показват резултатите от традиционното онлайн-допитване на Българската стопанска камара (БСК) сред нейни членове.

Почти половината от участниците в проучването посочват, че е налице влошаване на средата, а една-трета от анкетираните отчитат липса на промяна в бизнес средата.

И по отношение състоянието на фирмите спрямо предходното изследване е налице известно отстъпление, като най-голям дял (49%) от анкетираните отчитат застой в развитието си, а 26% - влошаване. 24% декларират положително изменение в показателите на фирмите, като през 2017 позитивните оценки са били 28%.

Най-силно одобрение сред бизнеса срещат предложенията за повишаване на количествените прагове за независим финансов одит на годишните финансови отчети (74%), за въвеждане на диференцирани ставки по ДДС (72%) и за премахване на т. нар. „клас прослужено време“ (64%) и на минималните осигурителни прагове (58%). С висока подкрепа (57%) се ползва и улесняването на процедурите за привличане на работници от страни извън ЕС.

Преобладаващо негативно са оценени административното определяне на МРЗ (81% неодобрение), намеренията за въвеждане на квоти за наемане на хора с трайни увреждания (77% неодобрение) и увеличението на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. (64% неодобрение).

Подобно на резултатите от миналогодишното изследване, и през 2018 бизнесът се колебае по отношение ускореното приемане на страната ни в Еврозоната – 50% одобряват подобна стъпка (при 43% през 2017 г.), 43% са против (при 41% през 2017 г.), а 7% се затрудняват да преценят (16% през 2017 г.).

76% от анкетираните не одобряват промените в Наредбата за касовите апарати, а всеки трети има притеснения, че няма да успее да отговори на изискванията на наредбата в указаните срокове. Притеснителен факт е, че голяма част от анкетирани не са наясно с необходимите действия, които трябва да предприемат във връзка прилагането на Наредбата. 66% от анкетираните декларират, че през 2018 г. не са участвали в конкурси за обществени поръчки. От останалите 34% посочват, че са ставали свидетели на некоректни и/или незаконни практики при провеждане на процедурите, вкл.:
- Тенденциозно поставени условия в конкурсната документация в полза на конкретен изпълнител (90%);
- Необективно оценяване на офертите (81%);
- Изискване за предоставяне на актуални документи и данни, служебно/публично известни на възложителите (76%);
- Необосновани обжалвания, забавящи изпълнението на поръчката (59%);
- Забавено разплащане от страна на възложителя (55%) или от страна на изпълнителя към подизпълнителя (52%);
- Подмяна на подизпълнители (45%);
- Неспазване на изискванията за публичност при обявяване на поръчки (45%).

39% от участниците в анкетата смятат, че Българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 е било успешно, а според 41% успехът е частичен. 66% виждат (пълно или частично) имиджови ползи за страната ни от този важен държавен ангажимент, а според 57% Европредседателството не е донесло никакви ползи за икономиката.

Оценката на институциите:

- Най-високо са оценени Омбудсманът на РБ (69%) и Президентската институция (57%).
- По традиция, с най-ниска степен на одобрение се ползват съдебната власт и Народното събрание, които са оценени положително от едва 7% от анкетираните. За сравнение, през предходната година одобрението за НС е било 8,9%.
- Изпълнителната и местната власти събират еднакъв процент одобрение – 19%, като през предходната година одобрението е било 25-26%.
- Работата на евродепутатите одобряват 16% от анкетираните, но както и в предходните години, делът на затрудняващите се да дадат оценка се запазва сравнително висок (36%). Това вероятно се дължи на ниска степен на информираност за работата на българските представители в Европейския парламент.
- Сред оценяваните институции са включени и няколко ключови за бизнеса регулаторни и контролни органи – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), Комисията за финансов надзор (КФН), Главна инспекция на труда (ГИТ) и регионалните инспекции за опазване на околната среда (РИОСВ) и Патентното ведомство на РБ. Сред тях с най-висока степен на одобрение се ползва ГИТ (38%), а най-негативна оценка получава КЕВР (3% при 7,6% през 2017 г.).

Според 58% от участниците в проучването, корупцията е нараснала, а според 49% се увеличава престъпността. Спрямо предходната година негативна тенденция е, че ръст в нивата на регулаторната тежест и на сивата икономика отчитат съответно 58 и 46% от анкетираните, при средно 42% през 2017 г.

Запазва се оценката за достъпа до кредитиране през 2018 г. (27%) спрямо 2017 г. (27,8%), но по-голямата част от анкетираните (47%) посочват, че не е настъпила промяна по този показател.

Продължава да е твърде нисък процентът на отговорилите, че се подобрява достъпът до правосъдие – 18% през 2018 г. при 12% през 2017 г. 42% от анкетираните отбелязват, че не е настъпила промяна спрямо предходната година по този показател, а 27% са на мнение, че дори е налице влошаване.

Всеки трети анкетиран отчита ръст в обемите на производството и на продажбите/оборотите през 2018 г., а други 29% остават на нивата от предходната година. Около 40% от анкетираните декларират спад по тези показатели. Достъпът до външни пазари остава относително непроменен през 2018 спрямо 2017 г.

По отношение на работните места тенденцията е негативна – през миналата година 20% от анкетираните са споделили, че през годината са намалили броя на работниците си, а през 2018 отговорилите по този начин са 25%. Успоредно с това, 39% от анкетираните декларират, че през 2018 г. са увеличили работните заплати в своите предприятия, а през 2017 г. така са отговорили 52%.

И през 2018 г. класацията на инвестиционните приоритети е „нови продукти – нови мощности – човешки ресурси“, но спрямо 2017 г. силно намалява процентът на деклариралите инвестиционна активност – през миналата година около 30% от анкетираните са посочили, че са инвестирали в продукти, мощности и персонал, докато през настоящата година процентите се движат в диапазона 8-12.

Положителна тенденция през 2018 г. е намалението на задълженията към финансови институции, бюджета, персонала и контрагенти. През 2017 г. посочилите намаление на задълженията са били около 15%, а посочилите ръст – около 20-22%. Слабо подобрение спрямо 2017 г. се отчита и по отношение на просрочените несъбрани вземания от контрагенти, като през миналата година ръст на тези вземания е бил отчетен от 32% от анкетираните, а през настоящата процентът е 11. Повишение се наблюдава при несъбраните вземания от държавни/общински администрации и предприятия, които през 2017 г. са нараснали с около 5%, а през настоящата година – със 7-10%. Общият размер на просрочените вземания леко се повишава спрямо предходната година – от 79,7 на 82,4%. Положителен е фактът, че делът на просрочията за период над една година намалява почти двойно – от 41% през 2017 г. на 23% през 2018 г. Сред просрочията над една година най-много са в сектора на услугите, а най-малки са просрочията (1-3 месеца) в преработващата промишленост.

По отношение на работната ръка се задълбочава тенденцията на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав, за сметка най-вече на административен и помощен персонал. Най-голям „глад“ за работна ръка отчитат предприятията от сферата на услугите и тези от преработващата промишленост, а най-малко притеснения по отношение на човешките ресурси имат в селското стопанство. Най-често срещаните дефицити у работната сила са в областта на професионалните и техническите/технологичните умения и компетенции, както и по отношение на мениджърските умения и реалистичната самооценка. Най-висока оценка получава работната сила по отношение на езиковите компетенции, уменията за работа в екип и адаптивността.

Ръст на енергийните цени, цените на суровините, фискалната и регулаторната тежест през 2019 очакват над 75% от участниците в проучването. На този фон, изглежда повече като добро желание, отколкото като реална перспектива прогнозата на 36% от анкетираните за ръст на работните места. Що се отнася до общото развитие на икономиката, налице е известно намаление на оптимистичните очаквания спрямо предходната година, респективно – нараства песимизмът. Запазва се големият дял на анкетираните, които очакват застой.

Намеренията на анкетираните за 2019 са свързани най-вече с разработването на нови продукти и търсенето на нови пазари. Всичко това неминуемо се отразява и върху плановете на работодателите за наемане на нови работници, както и за увеличаване на трудовите възнаграждения. Спрямо предходната година се увеличава делът на възнамеряващите да увеличат кредитната си задлъжнялост (20% при 10% през 2017 г.).

Положителен момент в тазгодишното проучване е сериозният ръст на планиращите да инвестират в иновации, марки и патенти – 28% от запитаните при 11% през предходната година. Намеренията за инвестиции в човешки ресурси се запазват на почти същото ниво като през предходната година (38% при 39% през 2017 г.). 42% от анкетираните планират провеждането на специализирани обучения на персонала, 7% поставят акцент върху обученията в т.нар. меки умения, а за 16% приоритет са и двата типа обучения. 35% не планират такива дейности.