България отчита минимално подобрение в оценката си за бюджетна прозрачност в международния Индекс „Отворен бюджет“ за 2017 г. до 66 пункта. Страната остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80 (от максимални 100), като за тези страни се смята, че предоставят „значителна информация“ за бюджета.
От 2006 г., когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 г. до 65 през 2015 г. и 66 в най-новото издание на индекса от 2017 г., цитирано от Индъстри Уоч.
Същевременно, след постоянно подобрение в стойността на глобалния индекс в първите 10 години от създаването му, през 2017 г. за пръв път средната стойност спада от 45 пункта през 2015 г. до 43 в през тази година. Индексът отчита най-висока бюджетна прозрачност в Нова Зеландия, Южна Африка, Швеция и Норвегия, както и в Грузия, която подобрява представянето си с 16 пункта от предишното издание през 2015 г. като се изкачва 11 места в класацията.
Сред страните в региона България е на второ място след Румъния и изпреварва Чехия. Останалите страни са в по-ниската трета група, категоризирани като предоставящи „ограничена информация“.
Като цяло правителството в България предоставя значителен обем информация чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг. Страната може да постигне бърз напредък като публикува информация и анализи, изготвяни за вътрешна употреба, съкрати срокове за разпространяване на данни и отчети и улесни достъпа чрез избягване на практики за публикуване на бюджетна информация в множество отделни документи.
Според Уорън Крафчик, изпълнителен директор на International Budget Partnership, „в повечето страни се създават документи, които по различни причини не се публикуват онлайн – отварянето на достъпа до повече създавани аналитични документи може значително да подобри нивото на бюджетна прозрачност“.
Българското правителство трябва да предоставя повече аналитична информация в бюджетните документи – както в средносрочната фискална рамка, включително за данъчните разходи и управлението на държавния дълг, така и в отчетите за изпълнение на бюджета за полугодието. Необходима стъпка е изготвянето на кратки и разбираеми за широката публика резюмета на бюджетните документи на всеки етап от бюджетния процес – т.нар. „граждански бюджети“. В отчетите за изпълнението трябва да се предоставя повече аналитична информация за постигането на показателите за изпъление на целите , заложени в бюджетните програми.
Индексът „Отворен бюджет“ 2017 показва и че повечето правителства по света не предоставят ефективни възможности за гражданско участие в бюджетния процес – нито една от 115-те страни не отчита стойности над 61 пункта. България отчита стойност от 22 пункта, което е над средната глобална стойност от 12 пункта, но въпреки това се счита за слаба възможност за участие.
Подобрението може да дойде чрез създаване на механизми за активно включване на гражданското общество още на етап планиране на бюджета от изпълнителната власт, както и при отчитането на бюджетите и резултатите от държавните програми. Допълнителен ефект ще има и даването на повече възможности за граждани да правят предложения към одитната програма на Сметната палата.
Капацитетът на парламента за ефективно участие също се запазва на ниско равнище, като особено слабо е представянето в областта на контрола от законодателната власт при изпълнение и отчитане на бюджета. Като положителна стъпка може да се отчете създаването на Фискален съвет, но той тепърва трябва да утвърждава своята роля. Парламентът обсъжда фискална политика едва след внасяне на проектобюджета на изпълнителната власт и не организира публични експертни дискусии по доклада на Сметната палата за изпълнението на бюджета.
България попада сред 75-те страни, в които механизмите за контрол върху публичните финанси от страна на независима Сметна палата се считат за „адекватни“, с резултат от 72 пункта.
