България върви по пътя към лидерство в аутсорсинга, но недостатъчното ниво на образованието, концентрацията в един град и прекалената мобилност остават недостатъци на отрасъла.

България трябва да привлича бизнеси с висока добавена стойност, които да разкриват възможно най-много нови работни места и да осигуряват високо заплащане на персонала. Такава е една от целите, които от години си е поставила Българската агенция за инвестиции и е подкрепяна в тази насока активно от президента Росен Плевнелиев.

Какви обаче да са тези бизнеси при положение, че страната ни не разполага с природни ресурси, за да привлече големи производства? Един от възможните отговори, който се налага през последните години, е аутсорсинг на дейности и услуги. Думата е непозната и звучи модерно, а зад нея се крие едно простичко обяснение – окрупняване и изнасяне на дадена дейност на голяма мултинационална компания в трета страна, където разходите по дейността са по-ниски и ефективността е по-висока. Именно такъв род инвестиции активно привлича България и за това красноречиво говорят цифрите от официалните статистики. Според данни на Българската аутсорсинг асоциация България е инвестиционна дестинация номер едно като активност на аутсорсинг услуги в Централна и Източна Европа и е

на 17-то място в света

Секторът отчита значителен ръст, като само за миналата година броят на заетите се повишава с 11%. За сравнение, в периода преди кризата този ръст е бил около 20%, което показва, че този вид бизнес се възстановява сравнително бързо от кризата и не е понесъл сериозни загуби. Зад тези проценти към края на миналата година у нас стоят близо 15 000 разкрити работни места, а реализираните приходи от този бизнес, според Българската агенция за инвестиции, възлиза на 200 млн. евро годишно.

„Една от важните задачи пред Българска аутсорсинг асоциация е да работи за популяризирането и разпознаваемостта на България като водеща аутсорсинг дестинация. В последните няколко години България губи позиции по аутсорсинг атрактивност и нашата цел е да работим за връщането на позициите ни от 2007 година според Global Positioning Index на AT Kearney, когато бяхме на 9-то място в света и на 1-во в Европа”, заяви за сп. ENTERPRISE председателят на Българската аутсорсинг асоциация Стефан Бумов.

Освен председател на Българската аутсорсинг асоциация, Стефан Бумов е и управител на „Софика Груп” - водещa на пазара регионална компания, която се стреми до 2014 г. да бъде в топ 5 на доставчиците на услуги в Централна и Източна Европа по отношение на големина, стабилност и качество на услугите.

Прогнозите

са за изключително бързо развитие на аутсорсинг сектора у нас, като само за 5 години – до 2017 г., броят на заетите ще се утрои и ще достигне 45 000 души.  Това са данни, изнесени от световната анализаторска компания McKinsey & Company. Международната класация на A.T. Kearney пък показва, че страната ни ще постигне двуцифрен ръст в ауторсинг индустрията и ще влезе в Топ 10 на най-добрите дестинации в света.

Тези цифри обаче показват една основна слабост на аутсорсинга. Колкото и да е голям растежът на отрасъла, той едва ли ще бъде в състояние да реши основни проблеми със заетостта у нас, защото назначаваните са относително малко в сравнение с другите отрасли, а и изискванията към наеманите по отношение на образование и квалификация са доста специфични, което ограничава още повече възможността за работа в подобна компания. Именно поради това, за еуфория от прогнозите за развитието на аутсорсинга у нас е твърде рано да се говори.

По правило атсорсинг индустрията е обърната към младите хора с висока квалификация. Това в българския вариант би имало изключително благотворно влияние, като се има предвид ужасяващата младежка безработица, достигаща на места до 40%. Според данни на Българската аутсорсинг асоциация обаче, само 12% от завършващите всяка година студенти в страната са подходящи за работа в аутсорсинг индустрията. За да се реализира подобна заетост се оказва, че са необходими базови и допълнителни квалификации, за които тепърва трябва да се работи. Подобна необходимост сочи, че нивото на образование в страната не е достатъчно високо. Именно

образованието и квалификацията

са и големия препъникамък, който трябва да бъде отстранен и към това са насочени усилията и на самата аутсорсинг асоциация

„Друго поле за работа на Асоциацията е активното сътрудничество с българските университети с цел усъвършенстване на  учебните планове, като се вземат предвид завишените нужди  на индустрията от хора с високи компетенции и отлично владеене на чужди езици. Напасването на учебните програми на университетите към високите изисквания на бизнеса е едно от основните предизвикателства. В тази връзка Българска аутсорсинг асоциация търси начини и за по-доброто позициониране и представяне на аутсорсинг компаниите в България пред  студентите - потенциалните ни бъдещи служители. Смятаме, че е необходимо подобряване на разбирането какви възможности за професионално развитие предлага индустрията. Още една сфера за развитие е промяна на законовата рамка, която да направи България примамлива дестинация за хора с високи компетенции, идващи от чужбина”, твърди още Стефан Бумов.

Проблемът с образованието изважда автоматично на дневен ред и втори основен проблем пред аутсорсинг бизнеса – прекалено голямата концентрация на едно място. Не случайно разкриваните работни места в този вид индустрия са съсредоточени в големите градове и най-вече в столицата София. Именно тук има и най-голямо насищане от висши учебни заведения и съответно могат да бъдат намерени необходимия брой хора за отваряне на нов аутсорсинг бизнес. Концентрацията на едно място е и основен недостатък на аутсорсинга, защото де факто този бизнес с почти нищо до момента не спомага за развитие на регионите и за решаване на проблема с безработицата, извън столицата.

Не на последно място проблем пред аутсорсинг бизнеса е неговата прекалена мобилност. Това означава, че в момента в който в друга държава има по-добри условия – по-ниски разходи за заплати и осигуровки и повече добри кадри, бизнесът ще се премести там. Така ефектът за конкретната държава, в случая България, би изчезнал напълно.

[divider] [/divider]

България е на 17-то място в класацията на световните аутсоринг дестинации

15 000 работни места в сектора са разкрити до 2012 г.

45 000 ще бъдат заетите в аутсорсинг компании до 2017 г.

200 млн. евро. годишно печелят аутсорсинг компаниите в България

12% от завършващите студенти в България отговарят на нуждите на сектора

[divider] [/divider]

От друга страна България е в привилегировано положение

от гледна точка на това, че разполага с огромен потенциал сред младите хора, които завършват и се реализират в IT сектора. Това е сред основните причини за бързото развитие на аутсорсинга в България през последните години и за разкриването на работни места с висока добавена стойност, които осигуряват завидно за българските стандарти заплащане. Като отрасли с висока перспектива са още застраховането, здравеопазването, както и сферата на лайфстайла, в това число – туризъм, ресторантьорство и др. Сериозен потенциал за развитие в средносрочен план има и публичният сектор, твърдят от аутсорсинг асоциацията.

Проектите по линия на аутсорсинга наистина са най-актуални в момента, като най-често става въпрос за откриване на информационни и кол центрове на големи компании, които обслужват целия регион, споделя Борислав Стефанов от Българската агенция за инвестиции. Според него,

агенцията работи активно в момента по 5-6 такива проекта.

„На този етап България се разглежда от 3-4 големи международни компании, основно от САЩ, които търсят дестинация за изграждането на центрове, от които да стартират своите европейски операции. Тук важно е да отбележим, че България се разглежда на равно с редица държави от Централна и Източна Европа, както и че интересът към нас остава константен във времето”, обяснява Стефан Бумов.

Проект, който очаква реализация, е навлизането на „Кока-Кола Ентъпрайсез”. Това е представителството на мегакомпанията за Западна Европа. В случая с „Кока-Кола Ентърпрайсез” става въпрос за аутсорсинг на определени дейности от други държави у нас. Например счетоводното обслужване на всички подразделения на „Кока-Кола” в Западна Европа. До края на лятото ще бъде отворен единен офис у нас и ще бъдат назначени хора на работа, но може да се окаже, че инвестицията няма да е толкова голяма, а и не всички назначени ще бъдат българи.

Сред лидерите в аутсорсинг бизнеса

у нас традиционно е и IT компанията HP. Съвсем скоро българи ще обслужват немската компания Daimler в новия център на HP. От София ще бъдат обслужвани по-голямата част от 350-те клиенти на компанията в Германия. Според Майкъл Еберхардт, вицепрезидент на НР Enterprise Services за Германия, опитът на HP в България e много успешен. Той изтъква политическата стабилност и добрата инфраструктура. Другият фактор е доброто сътрудничество на HP с университетите тук и по-конкретно интересът на младите хора към ИТ индустрията. В момента във фирмата има 200 души, които вече работят по проекта, а в рамките на следващата година се предвижда броят им да нарасне до 700 души, които да се занимават с поддръжка на мрежи, storage, backup, messaging системи, cloud системи.

Интересът към България  като аутсорсинг дестинация явно нараства, като вече започват и размествания на съществуващия пазар у нас. В края на септември миналата година канадската аутсорсинг компания Telus съобщи, че придобива миноритарен дял в българската аутсорсинг компания CallPoint New Europe от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). CallPoint е създадена през 2004 г. и постигна оборот от 2,6 млн. евро през 2011 г. Telus се надява да разкрие още 2000 работни места в CallPoint, в която в момента работят 700 души в България и 300 души в Румъния.

Разбира се, аутсорсингът може да има и отрицателен ефект за България и това бе демонстрирано от електроразпределителните компании, които оперират у нас. Покрай високите цени на тока бе изваден на дневен ред проблема с аутсорсването на дейности към дъщерни компании на ЕРП-тата, като по този се заобикалят изисквания за обявяване на обществени поръчки, изкуствено се надуват разходите и се изнася печалба от страната върху която не се плащат данъци. Този пример обаче е твърде специфичен, за да може да повлияе негативно върху развитието на аутсорсинг бизнеса у нас.

Автор: Светослав Загорски