Случвало ли ви се е напоследък да чуете изказване на политик, бизнес лидер или представител на академичните среди, което да не се върти около иновациите и тяхната важност за икономическото развитие? Най-вероятно не, защото лично ние не сме попадали на такова. Друг е въпросът до колко изобщо обществото в страна като България е наясно със значението на магическата дума иновация, или пък със същността на процеса по създаване на иновации.
Противно на широко разпространената митология, правенето на иновации не е свързано с моментни проблясъци на гениалност и креативност. Или поне не само. Иновациите се раждат след много безсънни нощи, но слава Богу, съществуват различни бизнес методи и процеси, които ни позволяват да достигнем до тях, обяснява Анелия Гроздева, експерт „Бизнес развитие”, иноватор и предприемач.Тя има слабост към иновациите, генерирани от пазарни прозрения – чрез дълго наблюдаване, анализиране, запознаване с потребителя, неговите предпочитания и начин на живот.
Анелия взе участие в интерактивната дискусия Innovation Talks, в която се включиха компании-партньори и гост-говорители в Магистърската програма по иновации, предприемачество и финанси на ВУЗФ и The Business Institute – официален представител у нас на Института по предприемачество на Cisco.
В рамките на разговора, Йаспар Роос, Chief Inspiration Officer на Dialogue Incubator, иновационното звено на ABN Amro, се спря по-скоро върху психологическите аспекти на иновационните процеси в една компания. На първо място, не грешите – в страни като Нидерландия съществуват корпоративни позиции като Главен мениджър „вдъхновение” (Chief Inspiration Officer – бел. авт.). Той не отрича, че работата му на моменти не е никак лесна, тъй като се налага да разчупва стереотипите в строго корпоративна среда и да пробужда креативността и иновативния потенциал на своите колеги. Уверен е обаче, че формулата, която прилага, работи, а именно да накара хората да излязат от табутата и да се опитат да правят неща, в които не са добри, да се разнообразяват постоянно, търсейки решения на аномалии и парадокси, и най-важното – да не спират да се забавляват. С не по-малко значение за него е пътуването и изучаването на различни култури, за да може да се даде отговор на въпроса „От какво се нуждаят хората?”. „Единствено разбирайки миналото, можем да погледнем в бъдещето”, категоричен е Яспар.
Генералният директор на Сиско Системс за Югоизточна Европа Питър Хайду също си позволява да лансира „еретичната” по неговите думи теза, че за да бъдат носители на иновации, добре е хората да излязат извън страната си или да работят в чужди компании, за да могат да сменят традиционните си ценности и впоследствие да внесат новите, различни фундаменти обратно вкъщи. Анализирайки „магическия триъгълник” на иновациите, обединяващ идея с пари и мениджмънт, той коментира, че в България подгрешно се смята, че именно финансовият компонент е най-важен. Ключът е в мениджмънта, а не в парите – инвестиционните фондове залагат на първо и основно място на добрите екипи, съветва Хайду.
Докато повечето участници в дискусията разказваха истории и споделяха вдъхновение от скорошните си пътувания до световните иновационни центрове като Силициевата долина, Берлин и Шанхай, изпълнителният директор на Девин АД Томас Кренбауер сподели, че тъкмо се връща от Родопите. „Там също правим иновации”, подчерта мениджърът, който има дълъг опит в иновирането в сектора на търговията с бързооборотни стоки, признавайки, че полето за иновации при стока като водата е доста ограничено: „Няма как да преоткрием водата изцяло. Затова нашият източник на иновации е как да си правим бизнеса”.
