Да я бъде или да не я бъде? Да бъде ли спасена „Корпоративна търговска банка” АД (КТБ) или банката да започне процедура за несъстоятелност или по-кратко казано фалит? Това е въпросът, който се разисква в публичното пространство през последните дни.

КТБ бе поставена под особен надзор на 20 юни, а на 22 юни съдбата й последства и нейното дъщернто дружество банка „Виктория”. Тогава от БНБ обещаха двете банки да отворят врати точно след месец, но това не се случи. Последваха нови срокове, за които вече ще бъде обявено състоянието на банките. Според БНБ това ще стане на 20 ноември.

Същевременно страната е разтърсвана от протести на вложители в КТБ, които държат да получат парите си сега и веднага. Други по-мастити вложители с над 200 хил. лв. не държат депозитите им да бъдат възстановени веднага, но искат гаранция от държавата, че това ще се случи в средносрочно време.

Именно това поражда основния въпрос трябва ли банката да бъде спасена или да се премине към процедура за фалит. По сега действащия закон, след като БНБ постави определена банка под надзор в срок от 3 плюс 3 месеца централната банка трябва да обяви дали закъсалата финансова институция може да бъде оздравена или се преминава към несъстоятелност. Първият начин за оздравяване на банката е даване на възможност на акционерите в нея да попълнят капитала й, така че тя да отговаря на изискванията за капиталова адекватност. Ако старите акционери в банката не желаят да вложат пари, държавата може да поеме тази отговорност, което де факто означава национализиране. Впоследствие държавата може да приватизира финансовата институция и по този начин да си върне вложените в нея средства.

В цялата тази схема обаче прави впечатление, че от БНБ все още не са започнали разговори със старите акционери за капитализиране на банката. Най-големият акционер – шефът на „Бромак” Цветан Василев в момента се намира в Сърбия и чака решение за екстрадиране в България, където има заповед за арест за 72 часа. Той е обвинен в източване на собствената си банка за 206 млн. лв. Вторият по големина акционер, оманският фонд, все още няма ясна позиция за решение в така създалата се банкова криза. Той иска ясни държавни гаранции, които при сегашната политическа криза в страната просто няма как да получи. Третият основен акционер, руската ВТБ, която притежава около 10% от КТБ, засега твърдо отказва да участва в увеличението на капитала.

В същото време между БНБ и държавата в лицето на Министерство на финансите (МФ), прехвърчат искри кой да поема отговорност пред вложителите. А вложителите са големи държавни фирми от енергийния и оръжейния сектор, общини, болници, училища, детски градини, големи и малки частни фирми и хиляди граждани. Всички те имат задържани финанси, които са им нужни.

В началото на кризата от БНБ предложиха вариант с разделяне на банката на „добра” и „лоша”. Банка „Виктория” трябваше да поеме добрите активи и пасиви на КТБ, а самата тя трябваше да бъде оздравена в продължителен период от време. За това обаче бяха нужни публични средства, срещу което се противопоставиха политиците. Три месеца след началото на кризата стана ясно, че без средства на данъкоплатците банката няма как да бъде оздравена.

Ясно се открояват три варианта за КТБ:

1 Вариант: Банката да бъде обявена в несъстоятелност. При този вариант всички вложители до 100 хил. евро или 196 хил. лв. ще получат своите пари до 3 месеца. Квесторите на банката ще изискат или продадат кредитите й, ще продадат активите и с останалите пари ще обезщетят депозитите над 200 хил. лв. доколкото е възможно това. За този вариант настояват група либерални комунисти и бизнесмена Иво Прокопиев, който пръв преди три години алармира за проблеми в банката.

2 Вариант: Банката да бъде оздравена с помощта на частни акционери, независимо дали те досега са имали участие в нея или са извън нея. В тази схема вече се включи и австрийският фонд ЕПИК, който някои свързват с мажоритаря на КТБ Цветан Василев, че даже и с оманския фонд. ЕПИК не веднъж е инвестирал в България – преди време притежаваша дял в „Първа инвестиционна банка” и ИФ „Надежда”. Преди дни финансовият министър Румен Порожанов поиска от БНБ да разучи намеренията на фонда и обяви, че е готов на преговори с него. Според някои представители на бизнеса у нас, в капитализацията на КТБ могат да се включат и редица български търговски банки, които да придобият дялове от нея.

Твърд привърженик на този вариант е и бившият премиер Иван Костов, който в момента ръководи лаборатория за проучване в известен български университет. Според него банката може да бъде спасена и това няма да струва нищо на държавата. По думите му ако банката бъде обявена във фалит, страната ни ще загуби окол 6.5 млрд. лв. Ако се направи обаче опит за спасение, сумата, която ще бъде необходима, е около 2.5 млрд. лв. и те ще бъдат дадени като заем или държавни гаранции. Противници на бившия премиер обаче смятат, че той има личен интерес в казуса, свързан с консултантски договори на дъщеря му в банката.

3 Вариант: Пълна национализация на банката. За тови вариант ще са нужни около 6.5 млрд. лв. от бюджета на държавата. При сегашната политическа ситуация обаче, е почти невъзможно това да стане в рамките на тази година. Новият парламент ще бъде конституиран най-рано на 10 октомври, а евентуална актуализация на бюджета, за да бъдат осигурени тези средства, може да стане не по-рано от края на декември. Този вариант обаче като че ли става все по-привлекателен за политиците. Още преди месец лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заговори, че бюджетът трябва да бъде актуализиран и приоритет за него бяха парите за КТБ. Идеята се подкрепя и от ДПС в лицето на бившия шеф на бюджетната комисия в Народното събрание Йордан Цонев, който също настоява за спасяване на банката чрез национализация. Засега единствнено от БСП се противопоставят на спасяване на банката с публични средства, но и там вече се чуват гласове, че няма как да се мине без държавни пари.
В същото време от правителството и БНБ продължават да си прехвърят топката кой е отговорен и кой трява да вземе решение за банката. От БНБ смятат, че МФ трябва да реши дали ще има публични срества в нея, които де факто трябва да дойдат само след актуализация на бюджета. От МФ пък алармират, че не знаят за точната дупка в КТБ и реално за нейното финансово състояние.

Сътресенията между институциите обаче не помагат на малки и големи, държавни и частни вложители, които чакат ли чакат пари или решение за банката. Те дори сами се вдигнаха на протести и ежедневно излизат пред БНБ и Министерство на финансите с искане техните проблеми да бъдат решени. В протестите се включиха известни икономисти, културтрегери, че даже и фолк певици. В крайна сметка, правителство и БНБ е най-добре да дадат информация и решение възможно в най-кратки срокове, защото колкото по-дълго бъде отлагано във времето това, толкова по-тежко ще бъде то.

Автор: Анна Брандийска