Около 26% от фирмите-бенефициенти по европейски програми признават, че неправилно са взели решение да кандидатстват по европейските фондове, в следствие на което понасят щети, вместо да реализират финансови ползи.
Това показват данните на Национално сдружение малък и среден бизнес (НСМСБ), които бяха представени от неговия председател Елеонора Негулова на бизнес форума My Success: „Енергийна ефективност и зелена икономика“, организиран от списание ENTERPRISE. В събитието, посветено на финансовите инструменти за повишаване на енергийната ефективност в малките и средни предприятия, взеха участие всички заинтересовани страни в процеса: представителите на икономическото ведомство, банките, одиторския и консултантския бизнес, както и фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“.
В рамките на събитието фокусът беше поставен върху процедурата за енергийна ефективност в по линия на ОП „Конкурентоспособност“, която е отворена за подаване на проекти до 31 октомври. Експертите обаче са категорични, че ако фирмите продължават да отлагат кандидатстването си, почти сигурно няма да успеят, тъй като процедурата изисква многобройни стъпки преди пълната документация да бъде събрана и готова за оценка. В най-общ план, компаниите задължително трябва да си осигурят гаранция от някоя от 6-те банки, партньори на процедурата, че разполагат или с банков кредит, или със собствени средства, които могат да покрият 80% от инвестицията, както и да проведат енергиен одит на проекта (само ако изискванията го налагат).
Вероятно това е една от причините, поради които до момента усвояването на средствата по процедурата изостава значително. По думите на Василка Каменова, експерт в областта на европроектите в консултантската компания Огра, подадените проекти са 180, а одобрените с подписани договори – 40, като първоначалната заложена цел е за 700 проекта.
Тя предупреди бенефициентите за многобройни подводни камъни при кандидатстването, свързани със самия инженеринг на процедурата, комуникацията с асистентите по проекта, провеждането на одита и осигуряването на подкрепа от банковите институции. Въпреки това, тя е категорична, че компаниите не трябва да се колебаят дали се възползват от процедурата, тъй като бюджетът е достатъчно голям (150 млн. евро безвъзмездна финансова помощ и още толкова под формата на кредитна линия, осигурена от ЕБВР и разпределяна от банките-партньори), на практика няма сериозна конкуренция и точкова система за оценка и внимателното преминаване през всички предварителни стъпки до голяма степен гарантира успех на кандидатите.
Доказателство за това е успеваемостта на подадените досега проекти - досега има само един отхвърлен, и то заради техническа несъвместимост, обясни Велина Попова, експерт от МИЕ. Тя уточни, че верификацията на предложенията, одобрението и разплащането отнемат около 40 дни, поради което е добре те да бъдат подадени за оценка към външните асистенти до 15 септември. „След тази дата асистентът ще продължи да приема проекти, но няма гаранция, че оценката ще бъде готова до крайния срок“, допълни експертът.
"Който не го е направил досега, трябва да започне да готви проекта си веднага", подчерта и Владислава Панайотова, ръководител на отдел „Европейски програми“ в МКБ Юнионбанк - една от финансовите институции, които извършват предварителните оценки за финансова допустимост и разпределят кредити по програмата.
„Проектът е една прогноза, като е много важно тя да бъде реалистична и максимално добре подготвена. Още на етап подготовка на проектното предложение трябва да знаете как ще се финансирате, банкова гаранция, собствени средства и т.н. Този, който го отнася, винаги е бенефиента, така че трябва да се отнасяме много отговорно към европейските проекти, и най-вече – към себе си.“, коментира още Елеонора Негулова, която посъветва компаниите да подхождат към проектите като към част от цялостната им стратегия за развитие, а не да допускат емоционални решения или да кандидатстват, „просто защото някъде дават едни пари“.
