Валентин Василев е генерален мениджър на веригата дрогерийни магазини dm от януари 2011 г. Компанията е немско-австрийска и е представена в 12 европейски държави с над 2500 филиала. В България dm имат 35 филиала, 12 от които са в София.
Kато голяма дрогерийна верига, представена в 12 европейски страни, срещнахте ли някакви специфични особености или трудности, стъпвайки на българския пазар?
Нека да започнем с първо с позитивното. На практика в България дрогериите бяха забравени като формат за последните 50-60 години – реално те изчезват от пазара след 9 септември 1944 г. Ние бяхме първата верига дрогериен магазин, която стъпи у нас и сме много щастливи, че българите бързо ни приеха като вид магазин. Разбира се, винаги има и трудни моменти и предизвикателства. Това, което усетихме като препятствие, на първо място бяха високите цени и наеми на недвижима собственост, които не съответстват на покупателната способност. Цените са същите като Австрия при шест до десет пъти по-голяма покупателна способност там, т.е. действително няма никакво съответствие. Второто нещо, което е предизвикателство пред всеки абсолютно всеки бизнес в България, е администрацията – за отварянето на един обект ние трябва да вадим твърде много разрешителни от твърде много различни места, което ни коства и време, и усилия, и пари.
Какво мотивира решението Ви да отворите първите си магазини извън София?
Първият ни магазин отвори врати във Видин, следван от Пловдив, Ямбол, Бургас. Реално софийските ни магазини са номер 7 и 8. За нас няма деление между София и провинцията – клиентите ни са еднакви, било то в София или извън нея. Плановете ни са свързани с едно равномерно разпределение в страната, на първо време в градове с население над 50 хил. жители, което до голяма степен вече е факт. Скоро ще отворим обект и в Сливен, така че в скоро време всички градове без Благоевград с такова население ще бъдат покрити.
Позиционирате обектите си на ключови места на улицата, в големи магазини за бързооборотни стоки, като Кауфланд, както и в моловете. Има ли съществени разлики в оборотите на различните обекти?
В нашата стратегия за развитие ние имаме покритие на различни типове обекти – от търговски улици и пешеходни зони до молове и търговски центрове и търговски паркове, които в България, за съжаление, все още са рядкост. Това са открити пространства с различен микс от магазини – за обувки, козметика, дрехи, хранителни стоки, с голям паркинг пред тях. В България участваме в някои такива – като на изхода на София за Варна и в Пловдив. Естествено, има разлика и в оборотите, и в клиентелата, която посещава различните обекти, покупките, които се правят. Например на пешеходните зони не се правят големи покупки, съответно и средната стойност на покупките е по-малка, отколкото, например тези, които се правят в един мол.
Козметичните магазини тип ‘’дрогерии’’ все повече се налагат у нас, но козметични продукти широко се предлагат и от веригите за бързооборотни стоки. На каква стратегия разчита dm, за да се справя с конкуренцията в тяхно лице?
Основното, което ни различава от големите хранителни вериги, предлагащи дрогериен асортимент, е в широчината и дълбочината, т.е. те предлагат доста по-ограничен асортимент от видове и бройки артикули в дадена категория. Например, ако един голям хранителен магазин предлага около 40 вида шампоан, при нас те са 250 отделни бройки и, да речем, още 500 бройки допълващи продукти за коса – балсами, и т.н. Това означава, че при нас изборът е много голям – ние сме специалистът, докато те, покрай хранителните стоки, предлагат и дрогерийни артикули. При тях става дума за покупки по спешност, а не в случаите, в които искаш да избереш този, който отговаря най-добре на нуждите ти, сравнявайки между много продукти. В общия случай ние се допълваме и затова ние се позиционираме до хранителните магазини като Карфур, Кауфланд и т.н.
Какъв е профилът на българския потребител на козметични стоки? На кои фактори залага основно той, правейки своя избор?
По принцип всяко едно обобщение е много опасно, не можем да говорим за един потребител. Можем обаче да говорим за преобладаващата част от хората на базата на статистическите проучвания и на това, което наблюдаваме в магазините ни. За момента основната група потребители, било заради кризата, или заради други фактори, са движени основно от цената преди качеството. Търсят се основно артикули, които са в намаление. Те увеличават значително продажбите си, защото доста от продуктите са в акция в различно време и при различни ритейлъри и реално се наблюдава движение на потребителите, които следват тези кампании. За съжаление, цената си остава основният движещ фактор за мнозинството клиенти. Купуват се стоки в намаление, продукти от по-ниски сегменти, а не премиум брандове.
Повече за поведението на българските потребители, влиянието на моловете, и други особености на българския дрогериен пазар, можете намерите в пълния текст на интервюто с г-н Василев, публикувано в броя на сп. ENTERPRISE за юли и юли.
