Създаването на ориентирана към бъдещето образователна система е нещо повече от това децата да бъдат научени как да програмират. Фокусът трябва да е върху ученето през целия живот, повишаването на уменията и психическото благополучие, според Emerging Europe.
В един непрекъснато променящ се свят преосмислянето на образованието за нуждите на утрешния ден никога не е било по-важно. Традиционните методи, които служат на човечеството от векове, се предизвикват от бързия темп на технологичния напредък и променящата се динамика на глобалната икономика.
В епоха, в която технологиите буквално разрушават традиционните индустрии и създават нови с безпрецедентна скорост, от решаващо значение е образователната система да е в крак с тези промени.
Две ключови теми излизат на преден план за развиващите се икономики от региона на Централна и Източна Европа, сред които е и България: преодоляване на недостига на умения и предотвратяване изтичането на мозъци. И двете представляват значителна заплаха за икономическия растеж и развитието на региона.
Кодирането не е панацея
Ирина Волницка, президент на SET University, украински технологичен университет от следващо поколение, коментира, че в някои страни има излишък от завършили технологични специалности, които не могат да си намерят работа поради липса на бизнес умения. Програмирането, толкова дълго разглеждано от много експерти в областта на образованието като отговор на промените на трудовия пазар и образованието, което се готви за бъдещето, вече не може да се разглежда като панацея.
ИТ фирмите имат свои собствени академии, за да преподават кодиране. Това, което обучаващите се трябва да изградят като умение, е как да трансформират технологиите в реален бизнес, смята тя. "Трябва да подхранваме емоционалната интелигентност, човешките умения, които не могат да бъдат възпроизведени от изкуствения интелект (AI)", допълва тя.
За Тина Собочинска, основател на HR4Future, полска фирма, която помага на компаниите да дигитализират процесите по отношение на човешките ресурси, технологичните умения, като програмиране и дигитална грамотност, остават важни в днешния забързан свят, но с промените в технологиите "ние трябва да сме готови да се адаптираме, а това изисква различни умения, меки умения".
"Трябва да преосмислим начина, по който работим, учим, преподаваме. Ученето трябва да бъде през целия живот - винаги трябва да сме готови за преквалификация и повишаване на уменията", добавя тя.
Ако в миналото уменията, които хората са усвоявали в училище, са били способни да ги издържат до пенсия, че и след това, сега трябва да се учим по-бързо и едно от уменията, които трябва да придобием, е как да учим по-бързо.
Учене през целия живот
За да започне този процес, трябва да има партньорство между образователни институции и различни организации от частния и публичния сектор.
Уменията за решаване на проблеми могат да се преподават на всички нива на образование, от предучилищна възраст до зряла възраст.
Според различни проучвания днешните млади хора ще променят кариерата си много пъти през живота си и няма да се съобразяват с възрастта си. Ученето освен това може да се смеси с ежедневния живот и работа, вместо хората да се придържат към традиционните образователни системи.
Според Световния икономически форум повишаването на уменията има потенциала да добави шест трилиона щатски долара към световния БВП до 2030 г. и пет милиона работни места.
Технологиите вече играят жизненоважна роля в живота ни, но човешките умения, които не могат да бъдат възпроизведени от тях, стават още по-важни. Не трябва да се пренебрегва значението и на психичното здраве и благополучието в нашия стремеж към знания и умения.
