Катя Василева е журналист в БНР, старши редактор и водещ на предаването "Ритъмът на столицата" по Радио София. Създател на отличения с "PR Приз 2021" "257 PODCAST" за личностно и кариерно развитие, заедно с международния консултант по бизнес, етикет и поведенчески коуч Кристина Крънчева.

Катя Василева има дългогодишен професионален опит в сферата на маркетинга и комуникациите. От 20 години е част от екипа на Международния "София филм фест". Работи по значими проекти на водещата музикално-продуцентска компания "Монте Мюзик". Между 2009 и 2016 г. е главен експерт "Маркетинг" в Дирекция "Реклама, маркетинг и издателска дейност" на БНР. От 2006 до 2009 г. е PR на Българския спортен тотализатор, а преди това (2003 - 2006 г.) е част от екипа на "Жокер медиа".

Кристина Крънчева е международен консултант по корпоративен етикет и протокол. Завършила е швейцарското училище за етикет и международен протокол Institut Villa Pierrefeu. Има лиценз за консултант по корпоративен етикет и международен протокол от The Protocol School of Washington®, САЩ, както и за имидж консултант от London Image Institute®. През 2014 г. придобива и лиценз за България от Speakers Training Camp®, САЩ. От 2016г. е Executive Coach на Marshall Goldsmith Stakeholder Centered Coaching.

Кристина Крънчева е известен лектор с повече от 17-годишна практика. Нейните обучения и семинари се ползват с изключително голям интерес. Сред индивидуалните клиенти на компанията са управители на български и международни компании и политици. По време на мандата на служебното правителство през 2013 г. Кристина е експерт по корпоративен етикет и протокол в Министерски съвет. Автор на книгата "Бизнес етикет" (изд. "Изток-Запад").

По покана на Стопанския факултет на СУ "Свети Климент Охридски" през летния семестър на учебната 2021 - 2022 Катя Василева и Кристина Крънчева ще водят дисциплината "Бизнес етикет и междукултурна комуникация" в магистърската програма "Финанси, инвестиции и финтех".

С Катя Василева и Кристина Крънчева разговаряме за 257 PODCAST (2 - две водещи, 5 - пет минути, 7 - седем секунди). Подкастът, в който се обсъждат теми за личностно и кариерно развитие, стана на една година. Той беше отличен и с PR Приз 2021.

С Катя Василева и Кристина Крънчева разговаряме за подкаста, неговото развитие и мотивацията като двигател на промяната и на живота.

Защо 257 и защо подкаст?

Катя: Идеята за 257 PODCAST се появи във вихъра на пандемията, когато дистанцията се оказа и на духовно, а не само на физическо ниво. COVID-19 ни накара да преосмислим живота си, да потърсим нови отговори за развитие в личен и професионален план, да търсим нови начини за баланс между личното и професионалното, докато всички си стояхме вкъщи, на безопасно място. Това видях аз и като журналист в БНР, но на първо място просто като човек, който също живее този същия живот. Това разказа и в свое интервю пред мен водещият международен консултант по бизнес етикет, протокол и поведенчески коуч Кристина Крънчева. И тогава си помислих - трябва да ги намерим тези отговори и това ново лице на мотивацията.

По това време излезе и проучването на Института за изследване на журналистиката "Ройтерс" към Оксфордския университет, според което за поредна година БНР е медията с най-висока степен на доверие сред аудиторията. И си казах - ето, ние сме общественото радио, трябва ни експертът с отговорите, на когото хората вярват. И се обадих на Кристина, която на момента каза: "Правим го."

Тогава трябваше да измислим формата. Обърнахме внимание на факта, че източниците на информация на хората много динамично се променят и станаха все по-дигитални. Тогава как да бъдем по-близо до тях? На първа линия сред тези източници излязоха подкастите като възможност да слушаш каквото и когато поискаш, за да добиеш нови знания и умения.

И така започнахме с инсайта, че комбинацията между радио и подкаст е изключително подходяща за дискусия по теми, които касаят развитието, защото дава синергия между модерен канал и платформа с утвърден имидж.

Още от началото заложихме темите - всичко, което дава ключ за увереност и успех в личен и професионален план. Важно беше да говорим не за това какво трябва да правим, а какво да спрем да правим. Кой иска да му казваш какво да прави?! Никой. Но знаем, че хората на високи позиции, а и не само, имат поведенчески дефицити, а най-актуалните лидерски качества са кураж, дързост и доверие. И така започнахме да говорим за промяна в поведението, което ще спомогне за развитието, като специално акцентираме, че 7 секунди е времето за нашето първо впечатление пред останалите.

Оставаше да дадем и име на проекта - 2 водещи, 5 минути, 7 секунди за първо впечатление. Ето затова е 257. И затова е и подкаст.

Какво се промени благодарение на 257 PODCAST за една година?

Катя: На първо място се променихме ние самите. Да влагаш енергията и сърцето си, да гориш в нещо, в което вярваш, че носи смисъл и е полезно за другите, е несравнимо като изживяване.

Още от замисъла си 257 PODCAST е не просто проект в полза на хората, търсещи ключ за увереност и успех в личен и професионален план в предизвикателната пандемична реалност и да се справят с дефицитите, които имат, а каузата, в която двете с Кристина вярваме, че може да променя. И това се случва. Много скоро след старта на поредицата тя доби популярност и получихме вдъхновяваща обратна връзка, както от бизнес средите, така и от хора, опитващи да се вгледат в себе си, да преосмислят мотивацията и да търсят начини да добият куража да бъдат и отстояват себе си във всяка сфера, на всяка сцена. Мейлът, на който хората ни пишат, е 257@bnr.bg. Изразяват мнение и задават въпроси и на лични съобщения, както и в социалните мрежи, в коментари под постовете с новите епизоди, в подкаст платформите. Свързват се с нас и на ефирния телефон на Радио София. На всеки въпрос търсим отговор и това е водещото при избора на теми.

В 257 PODCAST, освен на професионалния опит и качества, залагаме преди всичко на споделения личния пример. Много е лесно да говориш и да даваш акъл на теория. И кой ще ти повярва?! Затова са важните примерите от първо лице.

През тази една година с Кристина не само разказахме, но и показахме какво е да бъдем уязвими, проявихме кураж, бяхме заедно на арената, не се срамувахме, разказахме и показахме нашата емоционална грамотност. Бяхме много щастливи, когато БДВО ни отличи с PR Приз 2021 за проект на медия, което ни вдъхна още повече увереност, че това, което правим е полезно и променя.

В какво се целите през следващата година?

Продължаваме да търсим отговорите, заедно с хората, които ни слушат и стават все повече и все по-активни в обратната връзка. Това ни дава още по-голяма увереност, че сме полезни и в правилната посока и ни прави още по-щастливи и ни носи удовлетворение. Затова окуражаваме всички и ги каним при нас на живо в студиото.

От новия сезон сега, от февруари, всеки месец в 257 PODCAST ще има специален гост, който да споделя личен опит, преживявания, предизвикателства и решения, които го движат напред. Това може да е всеки, който има куража да сподели личната си вдъхновяваща, приземяваща, но и мотивираща история. Опишете я на 257@bnr.bg и ви очакваме!

Какво стои зад мотивацията на хората?

Кристина: Това е нещо, което в момента няма ясно определение. Смятам, че хората са изключително демотивирани, неангажирани, депресирани и са сякаш "замръзнали". Казвам "замръзнали" защото повечето започват всяко второ изречение с "като мине пандемията, ще го мисля..." Няма мечти, целите са много обозрими, ако изобщо ги има.

Осъзнават ли хората поведенческите си дефицити и как са готови да работят, за да ги преодолеят?

Кристина: Хората познават много добре поведенческите си дефицити. Това, което не осъзнават, е, че в действителност те трябва да отработват дефицити, които не подозират, че имат. Много интересен е начинът, по който се определя кои са те. Като поведенчески коуч аз правя интервюта с техни колеги (и шефове и подчинени), а в някои случаи дори с членове на семействата им. Само тогава всъщност излизат истинските им поведенчески дефицити - тези, които най-много дразнят другите около тях. Много често се оказва, че това, което те са мислили за свое "неподходящо" поведение, няма връзка с това, за което говорят другите.

Тогава се стъписват и задължително искат да работят, за да го отстранят. И тук идва трудното. Защото е нужен кураж, смирение и дисциплина. А и изисква време - около 1 година. Всеки човек може за 3-4 месеца да превърне един навик в машинален. Например - ако работи върху емоционалната си избухливост, спокойно може да се въздържа от нея и за няколко месеца да свикне да се въздържа. Проблемът обаче е, че хората около него са му сложили "етикет" на избухлив човек и знаейки, че той работи за преодоляването му, започват да го следят кога ще се "подхлъзне". И не му вярват особено много. Ето защо чак след година те отчитат, че той наистина се е променил.

Колко добре можем да определяме и формулираме целите си?

Кристина: Мисля, че много ясно можем да формулираме целите си. Това, което ни липсва, е да обмислим дали сме в състояние да ги постигнем. Всички сме чували "ще бъда щастлива, когато постигна това или онова". И тъй като не сме го постигнали, отлагаме да сме щастливи... И винаги намираме извинения, независещи от нас.

Ние се заблуждаваме, вярвайки, че човекът който прави план за нашия живот, е същият човек, който изпълнява плана... Това е грешка. Има огромна пропаст между този, който прави плановете, и извършителят. Например решавате, че ще отслабнете и минавате на диета. Няколко дни по-късно ви канят на рожден ден. Този, който планира диетата, т.е. вие, не сте гладни в момента, в който взимате решението, т.е. поставяте си цел да отслабнете. И не виждате тортата на рождения ден. Когато планирате да отслабнете вие не правите жертвоприношение. Всъщност извършителят прави жертвоприношението. И ние всички вярваме, че този, който планира, е същият, който прави нещата. А всъщност не е така - планиращият е доста по-различен човек от извършителя.

Продължаваме ли да сме нация, която се страхува до смърт от провал, или това се променя с времето?

Кристина: Не мисля, че сме нация, която се страхува от провал. Смятам, че това е чисто човешко чувство и всеки човек на земята го носи у себе си. Може би е добре да се научим, че себеуважението ни не трябва да зависи от това, което сме направили или създали. Ако не е така, едва ли ще имаме кураж да споделяме това, което сме сътворили или направили.

Ние вярваме, че рискуваме твърде много, когато излагаме на показ най-смелите си творения. Защото реакцията на хората е най-важна за нас. И ако тя не е както очакваме, тогава сме съсипани. Плодът на усилията ни не струва - следователно ние не струваме, щом не сме "одобрени" от хората.