Идеята на проекта "Национална информационна кампания за правата на имигрантите и по-доброто им възприемане от българското общество" е да се информира мащабно българското общество за интеграцията на имигрантите в страната. В третата поредна година на проекта ще бъдат надградени усилията от предходните две, като ще се даде възможност чрез по-голяма кампания да се види какви са проблемите и казусите, с които имигрантите в България се сблъскват.

Йордан Боянов, който е координатор на проекта, и Вера Захариева от Международната организация по миграция, която работи по друг проект за интеграция на хората, дошли у нас от страни извън ЕС, обясниха, които са често срещаните проблеми и казуси пред имигрантите. Те посочиха, че за да получат законов статут на имигранти у нас, хората имат работа, платили са осигуровки и застраховки, така че това не са част от пречките пред тях. Срещат обаче проблеми, които могат да бъдат както административни, така и свързани с различни други казуси.

Ето какво разказаха по темата Боянов и Захариева:

Пролет Велкова: Представете се с няколко думи.

Йордан Боянов: Аз съм от фирмата, която изпълнява самия проект. По длъжност съм координатор към проекта. Подобни проекти изпълняваме за трета поредна година. Идеята на проекта е да информираме обществото за проблемите, които имат имигрантите в България и всички да ги приемем като част от нас.

Пролет Велкова: Сигурно неслучайно казвате, че проектът съществува вече трета година, защото проблемът с имигрантите, който през последните месеци стана толкова болезнен, към онзи момент все още не е бил така обострен.

Йордан Боянов: Определено.

Пролет Велкова: Въпреки това хората, които живеят в България със статут на имигранти извън вълната, която имахме, също имат своите проблеми и имат нужда от нашето разбиране.

Йордан Боянов: Да, затова кандидатстваме по този проект. Той се финансира от Европейския интеграционен фонд в България към Министерството на труда и социалната политика. Проектът е за пет месеца, като идеята е да запознаем обществото, че имигрантите имат правата, които имат и българските граждани в страната.

Пролет Велкова: Вера, какво ще кажете вие за себе си?

Вера Захариева: Искам да започна с уточнението, че с Йордан Боянов работим по два различни проекта, финансирани от Фонда за интеграция на граждани от трети страни. Международната организация по миграция разработва с подкрепата на този фонд информационни центрове за имигранти, които към момента функционират в три града - София, Пловдив и Бургас, където има по-компактни маси от имигранти. Изграждането на тези центрове започва от 2009 година и към момента те вече са се установили като разпознаваеми от гражданите на трети страни места, където те могат да получат информация по различни въпроси, свързани с тяхната интеграция. Това, което предоставят тези центрове, са безплатни консултации, свързани с практически въпроси - и административни, и свързани с пребиваването им, както тяхното, така и на членове на техните семейства - как да си удължат престоя, какви документи са необходими и така нататък. Говорим за граждани на трети страни...

Пролет Велкова: Граждани на трети страни, тоест не от България, не от Европейския съюз, а извън тези предели.

Вера Захариева: Точно така. Граждани на трети страни с пребиваване до една година, тоест хора, които са пристигнали в България с намерение да се установят по една или друга причина - защото са започнали работа, защото искат да развиват някакъв бизнес, защото са в партньорски отношения или в брачни отношения с български гражданин или гражданин на Европейския съюз.

Пролет Велкова: Но при всички случаи тук става дума за хора, които са дошли в България от трети страни и имат законов статут да живеят в България и съответно всички права, които произтичат от този статут.

Вера Захариева: Да. И тъй като самото предоставяне на този статут предполага предварително да са уредени различни неща - плащане за застраховки, осигуровки и така нататък, не мога да кажа, че това са хора, които имат генерални проблеми, свързани с уреждането на престоя. По-скоро те идват при нас с необходимост от консултации по специфични въпроси. Пример в това отношение са хората, които искат информация, свързана с изчисляването на трудовия им стаж - как ще се изчислява оттук нататък натрупаният до този момент трудов стаж. Това е често срещан въпрос от руските граждани, които са компактна маса както в София, така и в градовете по Черноморието. Става въпрос за административни неща, които често са проблем и на българските граждани.

Понякога хората се обаждат и по телефона хора от трети страни, които се намират в друга държава. Примерно молдовски гражданин, постоянно пребиваващ в Чехия, иска да знае, при положение че има разрешително за престой в Чехия, дали е необходимо отново да мине през всички процедури за влизане в България. Тогава го препращаме към нашия специализиран консултант. Това е една част от процедурите, които предоставяме. Другата част е свързана с организирането на събития, които са мултикултурни, насочени към интеграцията на тези хора в средата. Имаме екип от културни медиатори. През тези медиатори от различни общности достигаме до хората от общността. Идеята на тези събития е те да се представят едни на други, да не се капсулират. Макар че различните общности се интегрират по различен начин - един по-бързо, други по-бавно, това зависи от културните традиции. Примерно на 20 март празнувахме персийската Нова година - 1394 година. Всички заедно празнуваме. Отделно пък ние ги запознаваме с България, водим ги на екскурзии. Тази година сме планирали екскурзия до Казанлък на празника на розите, за да видят нещо чисто българско. Този проект се надгражда непрекъснато. Идеята е ако и те имат някакви общи проблеми, които могат да се формулират и комуникират с администрацията...

Пролет Велкова: Вие да сте този посредник.

Вера Захариева: Да. Това също е наша задача - ако нещо изкристализира като общ проблем за всички общности. Имаме различни общности - арабска, руска, украинска, американска, граждани на трети страни с различна култура, уредили престоя си тук по различен начин. Ще направим нещо като среща, семинар, на който сме поканили по тяхно желание представители на български институции - здравна каса, НОИ, дирекция „Миграция", на които да зададат въпросите си. И ако има някакъв генерален проблем, който трябва да се адресира по някакъв начин, ние ще подпомогнем институциите да идентифицират проблеми чрез нас и нашите медиатори. Това са нещата, които ние подпомагаме.

Пролет Велкова: Преодоляването на административните проблеми за вписването на тези хора в България разбирам, че е голям проблем и е първият проблем сигурно, с който те се сблъскват, да се ориентират какво се иска в България. Това е първият проблем, но едва ли е най-същественият. За вас кой проблем е най-големият за тяхната интеграция, свързването им със средата.

Йордан Боянов: Един от проблемите е езикът. Например руският и украинският са по-близки езици и хората по-лесно се интегрират, но когато става въпрос за хора от Близкия изток или африкански страни, тогава това е проблем за тях.

Пролет Велкова: Как се постъпва в такива случаи?

Вера Захариева: По искане на нашите имигранти, при нас всеки петък идват ученици доброволци, които да помагат на нашите имигранти. Получава се много интересно. Децата са предприемчиви, бяха извадили таблети и даваха примери на български език. Учениците бяха африканци и доста симпатично се получи, защото учениците се ангажират социално. Идеята е да се разиграват ежедневни житейски ситуации и поне говоримата комуникация да се отработи. Бургаският ни център е доста активен и има занимания по социокултурна компетентност - групи, в които има аниматор, които ги занимава по същия начин, като се отработват ежедневни ситуации и групите се радват на голям интерес. Идеята доброволци да преподават български език възникна скоро, решихме да го пробваме и проработи, защото и децата, които са ученици от десети до дванадесети клас, пък им е интересна комуникацията с имигрантите и са доста отговорни и сериозни.

Пролет Велкова: А по отношение на това тези хора да си намерят работа, след като трайно са се установили тук.

Вера Захариева: Ами повечето от тях идват, защото са назначени някъде на работа. Едно от основанията за постоянно пребиваване е хората, които получават статут на постоянно пребиваващи, или да стартират бизнес или да отговарят на изискванията. Така че намирането на работа е проблем дотолкова, доколкото и сред българските граждани. Повечето са устроени от гледна точна на работата, тоест това не са хора, които по някакъв начин ще натежат на социалната система. По-скоро те са хора, които са се устроили тук. Даже ние издадохме бюлетин като част от предишна кампания с примери на добре интегрирали се имигранти, като идеята беше да покажем, че имигрантите освен всичко друго са хора, които допринасят за развитието на българското общество.

Йордан Боянов: Много от тях имат собствен бизнес в България, опитват се да развиват кариера тук. Малко или много законът, доколкото знам, има чисто формални различия за това тези хора да си създадат фирма, когато те са имигранти, има различни норми и изисквания към тях. Поддържали сме връзка с китайско общности, сирийски общности, които когато са тук имат чисто формални проблеми.

Пролет Велкова: От какви националности са били най-многото имигранти в България?

Йордан Боянов: Най-много са от руската общност, украинската, молдовската, турската и американците, доколкото знам напоследък.

Вера Захариева: Турците са повече студенти, те не влизат в целевата ни група, защото идват и след това се връщат.

Пролет Велкова: Американци.

Вера Захариева: Оказа се, че има и американци, които идват. Това е вероятно има няколко американски компании. Има и арабска общност.

Пролет Велкова: Тези информационни центрове, които имате в страната, в кои градове са и как хората могат да се свържат с тях?

Вера Захариева: Официалната страница на Международната организация по миграция има сектор „Интеграция на имигранти". Интеграция на имигранти има и страница във Фейсбук, където също могат да се свържат с нас. На сайта на Международната организация по миграция има и мейл, има и телефони на трите центъра.

Йордан Боянов: Миналата година направихме сайт за имигранти в България - immigrant-bg.eu, на който много от тях могат да получат обстойна информация от правна гледна точка, често срещани проблеми, има анкета на сайта, която може да им даде обратна връзка за това как можем да им помогнем, да ги свържем с правните институции и хора, за да им помогнем. Друго, което предвиждаме по нашия проект, е да има рекламна кампания, билборди в няколко града, където има солидно присъствие на имигранти и също и в софийското метро.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни, съфинансиран от Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „Интернешънъл Трейнинг енд Дивелопмънт Център" ООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на ЕС и Договарящия орган.