Ръстът на софтуерния сектор през 2020 г. е 15%, а според прогнозните данни за 2021 г. ще надхвърли 20,2%, което прави софтуерният бранш един от най-бързо растящите в България независимо от световната пандемична криза в глобален мащаб.

В същото време до 2025 г. браншът ще създаде нови над 32 000 работни места.

Това сочат данните от годишния Барометър за състоянието на софтуерния сектор в България. Изследването се изготвя ежегодно от БАСКОМ със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co. и се основава на данни от близо 4600 фирми.

Данните бяха представени на специална дискусия, с която БАСКОМ отбеляза и 20 години от създаването си. В нея се включиха министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, икономисти, анализатори, членове на Управителния и Консултативния съвети на БАСКОМ, както и изпълнителните директори на част от компаниите, членуващи в БАСКОМ.

Министър Даниел Лорер изброи направленията, по които Министерството на иновациите и растежа ще взаимодейства с високотехнологичните индустрии. Той обърна специално внимание на проблема с липсата на кадри.

"Един от начините, чрез който дългосрочно ще помагаме, е да създадем Съвет за взаимодействие с Министерството на образованието и науката, за да може да служим като проводник на това, което е необходимо за бизнеса и да стимулираме МОН да развива по много по-активен начин кадри от определен тип, от който има нужда индустрията. Второто направление е да подпомогнем бранша с вноса на кадри. В администрацията в момента има ясната нагласа това да се случи и нашата молба към вас е да ни залеете с пилотни проекти, за да можем да стартираме някакви нови скъсени процедури за вкарване на квалифицирани кадри от чужбина", коментира той.

Данните от БАСКОМ Барометър показват, че над 80% от приходите на софтуерните компании са от износ. Ръстът на приходите от износ е 15% на годишна база през 2020 г. и достига 3,8 млрд. лв., а за 2021 г. се очаква експортната стойност да нарасне с нови 20% и да достигне до 4,5 млрд. лв.

Приходите на софтуерната индустрия продължават да изпреварват ръста на БВП и през 2021 г. се очаква да достигнат 4.3% относителен дял спрямо БВП.

Броят на заетите в софтуерния бранш в България за същия период надхвърля 46 200, а брутното месечно възнаграждение е 4 857 лв. В тази връзка софтуерният сектор е сред двигателите не само на растежа, но и на потреблението. Работещите в сектора са основни потребители на банкови услуги, на туристически, хотелиерски и ресторантьорски услуги, основни купувачи и наематели на имоти. Фактът, че софтуерните компании не освобождават офисите си, въпреки че немалка част от екипите работят в отдалечен режим, бе потвърден и от Асоциацията на собствениците на бизнес сгради.

"Току-що завършихме едно изследване сред членовете на нашата асоциация - миналата година около 95% от тях са подписали дългосрочни договори за наем и около 95% от тези компании са подновили договорите си за наем със своите наематели. Което показва, че тези наемателни - основно от софтуерния сектор - продължават да гледат на офиса като на място, където могат и искат да работят", коментира Таня Косева - Бошова, председател на Асоциацията.

Според данните от БАСКОМ Барометър софтуерният сектор е сред най-сериозните данъкоплатци в България. Прогнозата за 2021 г. е, че софтуерните компании ще внесат допълнително 170 млн. лв. повече данъци и осигуровки спрямо 2020 г., с което работните места в сектора ще осигурят над 1 млрд. лв. данъчни постъпления в бюджета на страната.

На този фон бяха дискутирани и рисковите фактори, които биха могли да повлияят на растежа на индустрията, сред които освен пазарът на работна ръка са и конкуренцията, Covid-19, глобалната и националната икономика. 

Сред изводите на БАСКОМ Барометър е, че се наблюдава крехка устойчивост на тенденцията новонаетите в софтуерните компании да са българи, завърнали се от чужбина, като в някои компании достигат до 13% от общия брой служители.

Людмил Стойчев от CBN Pannoff, Stoycheff & Co. потвърди, че в рамките на ИКТ индустрията софтуерният сектор вече има най-голям дял и обхваща 40% от нея. "В 2020 г. - годината на кризата - осигуровкитете, които плати целият бизнес, бяха минус 90 млн. лв, а цялата ИКТ индустрия плати плюс 50 млн. лв. Разбирате кой вдига нагоре всичките тези пари, които трябва да дойдат от някъде. В ИКТ индустрията има много чуждестранни инвеститори. 40 държави са в България, произвеждат БВП и изнасят услуги от България. ИКТ индустрията категорично е №1 по отношение на услугите у нас. Тези компании, идвайки в България, започнаха да показват печалба тук. Американски компании в България държат толкова работни места в ИКТ индустрията, колкото са работните места в цялата българска химическа индустрия, например", отбеляза той.

Очакванията на БАСКОМ са до 2025 г. експортът в бранша да възлиза на над 8 млрд. лв., приходите от продажби да надхвърлят 10 млрд. лв., делът на сектора да бъде 7% спрямо БВП, да се открият над 32 000 нови работни места, а приносът към бюджета на страната да достигне 1,78 млрд. лв.

"Вече не сме бутикова индустрия, която не може да се види на радара на данъкоплатците. Успехът на софтуерната индустрия се прехвърля към всички индустрии, тъй като ние работим изцяло на светло. Понеже сме експортно ориентирани, получаваме своите пари по банков път и сме пример за това как трябва да изглежда всеки един сектор от българската икономика. Това ни кара да се чувстваме горди, но и да изискваме. Затова сме така чувствителни, когато става дума за данъци. За нас това е правилният начин за допринасяне в икономиката. На останалите индустрии, които изостават в това отношение, трябва да им бъде обърнато внимание, тъй като не може една индустрия да е изцяло прозрачна, а голяма част от останалите да плащат под масата", каза председателят на БАСКОМ Доброслав Димитров.

За 20 години от своето съществуване БАСКОМ прави сериозна положителна равносметка. Първата значима цел на сектора, формулирана преди 20 години - да достигне 1 милиард лева приходи - се осъществява за 10 години. Към момента тази цел се реализира за 1 година. Основен принос за ръста имат компаниите, работещи предимно за външни пазари - в първите години на БАСКОМ повечето компании работят за вътрешния пазар. 8 години по-късно тенденцията се обръща и днес над 80% от компаниите работят за външни пазари.

За 20 години броят на заетите в сектора е нараснал повече от 10 пъти. Все повече се увеличава значението на софтуерния сектор, като на практика вече няма индустрия и сфера от обществения живот, които да не са зависими от софтуерни решения. За този период секторът се превърна в незаобиколим фактор във формирането на образованието на бъдещето в България, а в следващите 20 години, всяка професия - независимо в кой сектор е тя - ще изисква креативност и технологични умения.

"За 20 години имаме 10-кратно увеличение на скоростта на сектора по различни показатели. Много малко сектори, да не кажа никой друг сектор в България не би могъл да покаже подобно устойчиво и в същото време бързо развитие. В момента виждаме колко силен е този сектор не само сам по себе си, но и колко значим е той като инструмент за прогреса", каза Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ.