Столицата на България София оглавява индекс на иновационния потенциал на България, като излиза далеч пред другите големи градове като Пловдив и Варна.
Връзката между икономическото развитие и иновационния потенциал е подчертано силна, като основните фактори, допринасящи за резултата на София, включват наличието на университети, развита ИКТ инфраструктура, значителен брой заети в иновационни сектори, както и голям брой регистрирани патенти и други форми на интелектуална собственост, съобщават от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Проучване, осъществено от ИПИ, разглежда позицията на България в няколко международни индекса, оценяващи иновационната среда. В Европейския индекс на иновациите (EIS) страната ни е поставена сред "развиващите се иноватори", като основни слабости са ниските разходи за наука и развойна дейност, както и слабата производителност на труда.
В Глобалния индекс на иновациите (GII) България е на 38-мо място от 132 страни, като посочените силни страни на страната са гъвкавият трудов пазар и добрата ИКТ инфраструктура. Индексът на мрежова готовност поставя България на 53-то място от 134 държави, като подчертава слабостите в човешките ресурси и технологичната инфраструктура.
Анализът на иновационния потенциал е базиран на специален доклад на ИПИ, който идентифицира 16 основни икономически центъра в България, обединяващи общини на база икономическа активност и връзки на пазара на труда. Тези центрове обхващат 74% от населението и създават 80% от добавената стойност в страната. Иновационният потенциал е оценен чрез композитен индекс, съставен от девет индикатора, включително дял на висшистите, научна продукция и разходи за развойна дейност. Индикаторите са нормализирани и се изчисляват за всяка община и след това за целия икономически център.
София-Перник-Ботевград е единственият икономически център с висок иновационен потенциал, като стойността на индекса за региона е три пъти по-висока от тази на втория по големина център - Пловдив-Марица-Раковски. Варна-Девня също се откроява, но с по-ниска стойност на индекса.
Останалите икономически центрове, като Благоевград, Велико Търново и Русе, показват среден или нисък иновационен потенциал.
Основните предимства на София включват голям брой университети и научни институции, както и висока концентрация на високотехнологични компании. Научната продукция в столицата също е значително по-висока в сравнение с другите градове.
Населението с висше образование и наличието на университети са ключови фактори за иновационния потенциал. София има най-голям дял висшисти - 38% от населението, докато в други градове като Кърджали и Сливен този процент е значително по-нисък. София също така води по брой докторанти и научни публикации, следвана от Пловдив и Варна.
Компаниите във високотехнологичните сектори на икономиката са съсредоточени основно в София, където се създава 84% от добавената стойност в тези отрасли. Варна и Пловдив също имат известен принос, но далеч по-малък. На национално ниво разходите за научноизследователска и развойна дейност достигат 1.27 милиарда лева през 2022 г., като 75% от тях се генерират в София.
Докладът разглежда и динамиката в регистрираните патенти, полезни модели и промишлени дизайни като ключов резултат от научната и развойната дейност в България за периода 2019-2023 г., като разкрива високата концентрация на патенти в София. Основните причини за това включват изключително високия брой технологични фирми, извършващи дейност в столицата, както и фактът, че много от патентованите иновации реално се създават в други части на страната, но се регистрират в София поради административни причини.
Освен столицата, активност при патентите се наблюдава и в Пловдив, Варна и Стара Загора, но разликите със София са много големи.
