На 29 март 2022 г. в "Интерпред-Световен търговски център", София, се проведе Pharmacy & Healthcare Digital Summit.

Форумът се организира от сп. Enterprise с партньорство на DHI Cluster Bulgaria.

Водещи експерти от фармацевтичния сектор и здравеопазването дискутираха дигитализацията, иновациите и партньорството между държавата и бизнеса са трансформирането на здравните индустрии и изграждането на мост към новата, цифрова ера. Те представиха тенденциите във фармацията и публичното здравеопазване и практически идеи за развитие на развитието на устойчиви бизнес модели в здравния сектор.

Лука Чичов, генерален мениджър за България на IQVIA, откри форума, като направи обзор на 2021 г., регионалните и глобалните динамики и какво повлия на фармацевтичните пазари.

Миналата година е била сравнително успешна за глобалните фармацевтични пазари, особено в сравнение с 2020 г., защото се наблюдава устойчиво излизане от пандемията от коронавирус, коментира той. Същевременно обаче се усложнява икономическата обстановка, която влияе на разходите и за здравеопазване, вкл. и кризата в Украйна, която носи допълнителна несигурност, особено за региона на Централна и Източна Европа.

Лука Чичов представи данни за продажбите по региони в стойност. Разпределението по терапевтични области показва продължение на тенденциите от предходни години - оборотите са най-високи в онкологията, имунологията, антидиабетичните терапии, антитромботичните и др., както и при медикаментите за болка, антибактериални, за високо кръвно налягане и т.н.

В България през миналата година оборотът достига над 2,6 млрд. евро, като е постигнат 15% ръст. Ръстът на пазара на лекарства с рецепта е 12%, като оборотът достига почти 1,9 млрд. евро. Болничният пазар продължава тенденцията на добро представяне през годините, допълва Лука Чичов.

Заради войната в Украйна се очаква известно забавяне на фармацевтичния пазар, но не и спад, допълни той. Публичните институции ще са по-внимателни в следенето на разходите за здравеопазване, което ще ускори навлизането на генерични и биоподобни продукти, посочи Лука Чичов.

Коронавирусната пандемия тества границите и възможностите на здравната система, коментира Лука Чичов. Тя генерира изключително голям разход за здравеопазването, който не беше предвиден. Разходите за ваксинация не бива да се пренебрегват също, макар да не са съпоставими с директните и индиректните разходи от пандемията. От сега до 2026 г. правителствата трябва да предвидят над 25 млрд. долара за ваксинация, подчерта той.

Adrien van den Hoven, генерален директор, Medicines for Europe, говори за генеричните и биоподобни медикаменти. За първи път генеричните и биоподобни продукти са в центъра на лекарствената политика на единния пазар в ЕС, посочи той. Причината са по-ниските разходи, оттам възможността за подобряване на достъпа до медикаменти и възможност за лечение на повече хора, допълни той.

Има сериозни разлики в употребата на генерични и биоподобни медикаменти в отделните европейски страни, подчерта той. В страните от Централна и Източна Европа има големи възможности за разширяване на този пазар, за да се намалят разходите за здравеопазване, но без това да компрометира лечението.

Той подчерта проблема с растящата инфлация, която също може да доведе до компрометиране на лечението заради неустойчивия ръст на разходите за здравеопазване и по лекарствената политика. Разходите и цените могат да бъдат контролирани успешно с прилагането на генерично и биоподобно лечение, по неговите думи.

За България той посочи, че пречка за пазара е регулаторният натиск за изкуствено занижаване на цените и високите данъци, което води до оттегляне на пазарни участници. Той подчерта и високите разходи за болнична помощ, като вместо реформа на здравната система, фокусът отново е върху цените. Това намалява конкуренцията между потенциалните доставчици на медикаменти за болниците.

Николай Хаджидончев, Председател на Управителния съвет на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФАРМА), представи тенденциите в развитието на генеричната фармацевтична индустрия в България.

Голяма е връзката между иновативните фармацевтични компании и генеричните. Без устойчив генеричен бизнес трудно се освобождават средства за инвестиции в иновативни терапии, коментира той.

Генеричните компании генерират близо 4% от БВП на България, подчерта Николай Хаджидончев.

Една от основните тенденции във фармацевтичната индустрия е дигитализацията, която получи силен тласък заради пандемията, каза още той.

Frank Kumli, Basel area, коментира изграждането на иновационна екосистема и как корпорациите могат да помогнат за нейното изграждане.

Изграждането на иновативна екосистема зависи от зрелостта на индустрията, коментира той. Необходимо е да има устойчива мрежа от компании, да се правят събития, да се работи по проекти, да има достъп до международните пазари и пространство за развитие на иновации.

Иновационните компании са мост между академичната медицина, фармацията и администрацията, посочи още той. Изграждането на такава екосистема е ценно за развитието на иновациите и растежа и подобряване на ефективността, заключи той.

Xavier Mundet, InnoLAB, Innovation Manager, Basel Headquarters, Switzerland, говори за средата на сътрудничество със стартиращите компании в иновационните партньорства. Той представи сътрудничеството на фармацевтичната компания Roche с иновативни компании през годините. Компанията InnoLAB също работи с фармацевтичния гигант.

За развитието и поддържането на такова сътрудничество трябва да се разработи подходяща организационна структура, подчерта той.

Тодор Милков, Market Access Head, Novartis Bulgaria, говори за опита на пациентите като платформа за местни партньорства и здравни грижи.

Разходите за превенция и последващи грижи в България са критично ниски, показва структурата на разходите за здравеопазване на страната ни, анализирани от Европейската комисия, посочи той. Основният дял се харчи за болнична грижа и за лекарства.

Това е добра платформа за инвестиции и сътрудничество, допълни той.

Фармацевтичните компании могат да работят за подобряване на здравето на обществото като друг аспект на сътрудничеството, коментира още той.

Chun Yong, Chief Executive Officer, Diasyst, представи темата за дистанционното наблюдение на пациента като съвременен начин за контрол на хроничните заболявания.

Той посочи, че с наблюдението на хронично болните хора има систематичен проблем, защото има твърде малък ангажимент в проследяването в ключовия период до 3 месеца след поставяне на диагнозата или се предоставят твърде неинформативни данни, коментира той.

Съвременните технологии позволяват на пациентите да използват устройства, които събират ключови данни за тяхното състояние. Тези данни се предават към медицинския екип за наблюдение на пациентите, които да ги анализират.

Има свързани устройства за наблюдение на кръвната захар, кръвното налягане и други ключови показатели. Така се внася проактивност при проследяването на хронично заболяване, коментира той.

В дискусията в края на втория панел, посветена на дигиталната трансформация на здравния сектор, се включиха д-р Росен Димитров, DHI Cluster Bulgaria, Тодор Милков, Market Access Head, Novartis Bulgaria, и Александър Алексиев, SAT Health. Тримата се обединиха около мнението, че в България липсват публично-частни партньорства, а повечето неща, които се случват, се генерират от държавата без участие на бизнеса. Всъщност бизнесът генерира добавената стойност и трябва да се намери модел, в който фармацевтичната индустрия да си партнира с иновативните компании, така че да се разработват решения на проблемите и модели за държавата.

Третият дискусионен панел с модератор Мирa Ганова, Изпълнителен директор, DHI Cluster Bulgaria, беше посветен на дигиталната трансформация на здравния сектор.

Заместник-министърът Любомир Бакаливанов коментира, че електронното здравеопазване е част от визията за здравеопазването в България. Той посочи, че екипът на Министерството на здравеопазването работи усилено за реализирането на е-здравните системи. Като цяло дигитализацията на сектора изостава, но това не означава, че времето не може да бъде наваксано, каза още той.

За здравната система е важно да се преориентира към качество и резултати, а не към отчетност, както е организирана в момента, коментираха още участниците.

За успешна дигитализация е необходимо да се познава в детайли целия процес по откриване и наблюдение на болестта и да има ясна визия за развитието на здравеопазването, коментираха експертите, които участвах в дискусията - заместник-министърът на здравеопазването доц. д-р Любомир Бакаливанов, Деян Денев, Директор на ARPharM, Радой Павлов, UHZ, д-р Александър Симидчиев, зам. председател на здравна комисия в НС, д-р Иван Маджаров, Председател на УС на Български лекарски съюз, д-р Наталия Темелкова, Ендокринолог в УМБАЛ "Александровска болница.

В рамките на четвъртия панел на форума се проведоха два уъркшопа. Първият уъркшоп беше воден от д-р Росен Димитров, NRETIA Health, който представи как да развиваме нови устойчиви бизнес модели в здравния сектор. Той представи модели за критично мислене и етапите за подготовка на стратегия за развитие и решаване на проблеми.

Добромир Живков, Managing Director, Market Links, и Радослав Райков, CEO, Holler, говориха по време на втория уъркшоп за възможностите за трансформиране на недоволните клиенти в лоялни клиенти чрез постоянна и автоматизирана обратна връзка. Двамата представиха възможностите и предимствата на анкетите като инструмент за обратна връзка от клиентите и още един начин за ангажиране на потребителите. Подходът не само, че осигурява данни, но и канализира онлайн трафик, подчертаха двамата.

Официални партньори: Roche, Novartis, Novo Nordisk

Партньори: IBCS Bulgaria, Девин, Spetema caffe, Регионална фармацевтична колегия София-столична, Българска Генерична Фармацевтична Организация, ArPharm, Medical News, EventsPro

Дигитални маркетинг партньори: IAB България, Stellary, Etarget, Netpeak