България e сред държавите в Европейския съюз (ЕС) с едно от най-високите нива на покритие с високоскоростна интернет инфраструктура.

Въпреки значителния напредък при изграждането на мрежи от ново поколение обаче, страната изостава при реалното използване на дигиталните технологии, развитието на уменията и цифровизацията на бизнеса и публичния сектор.

Това се посочва в работният документ "Дигиталната икономика на България през 2026 г.", публикуван от Европейската комисия (ЕК) като част от годишния Доклад за цифровото десетилетие 2026.

Силна инфраструктура, но по-слабо използване на високоскоростните услуги

Данните показват, че България вече е достигнала 93,53% покритие с мрежи с много висок капацитет (VHCN), което е значително над средното ниво за Европейския съюз от 85,54%. Същото ниво е отчетено и при покритието с оптични мрежи до крайния потребител (FTTP), където страната също изпреварва средния европейски показател от 74,13%.

При мобилните комуникации 5G покритието достига 94,83%, което е много близо до средното за ЕС ниво от 96,79%. Отчетен е и бърз растеж на покритието в селските райони.

Въпреки добрата инфраструктура, използването на най-високоскоростните услуги остава ограничено. Само 2,92% от фиксираните широколентови абонаменти в страната са със скорост от поне 1 Gbps. Макар това да представлява ръст от 44,3% спрямо предходната година, показателят остава много под средното за ЕС ниво от 26,97%.

Подобна е ситуацията и при мобилните услуги - 41,25% от SIM картите вече използват 5G, което е увеличение с 69% на годишна база, но все още под средното европейско равнище от 55,55%.

Според анализа на Европейската комисия основното предизвикателство пред България не е изграждането на инфраструктура, а преходът от наличие на цифрови технологии към тяхното ефективно използване от гражданите, бизнеса и администрацията.

Недостигът на дигитални умения остава сериозна бариера

Един от най-сериозните проблеми пред цифровото развитие на страната остава недостатъчното ниво на дигитални компетентности сред населението.

Само 35,5% от българските граждани притежават поне базови дигитални умения, което поставя страната под средното за Европейския съюз равнище от 38,3%. Най-големи са разликите сред по-възрастните хора, населението с по-ниско образование и жителите на селските райони.

Този недостиг на компетенции има пряко отражение върху способността на компаниите да въвеждат нови технологии, да автоматизират процеси и да използват пълноценно решения като облачни услуги, анализ на данни и изкуствен интелект.

Данните от анкетно проучване на Българската стопанска камара (БСК) сред 847 предприятия, цитирано в документа на Европейската комисия, потвърждават, че човешкият фактор остава най-сериозната пречка пред цифровизацията. Общо 40% от компаниите определят липсата на цифрови умения като основен проблем.

Следващото най-често посочвано препятствие са финансовите ограничения, отчетени от 33% от фирмите. Общо 15% посочват ограничения достъп до информация като фактор, който затруднява цифровата трансформация.

Административните пречки увеличават разходите за бизнеса

Освен липсата на кадри и финансовите ограничения, компаниите все по-често сигнализират за регулаторни и административни затруднения. През 2025 г. 7% от анкетираните предприятия посочват регулаторните бариери като пречка пред дигитализацията.

Според бизнеса основен проблем остава съществуването на фрагментирани системи и паралелното функциониране на цифрови и хартиени административни процедури. Ограниченият институционален капацитет също затруднява внедряването на по-ефективни електронни услуги.

Тези слабости увеличават административните разходи за компаниите, забавят внедряването на цифрови процеси и в някои случаи могат да намалят инвестиционната привлекателност на страната или да стимулират предприятията да търсят развитие извън нея.

Електронните услуги напредват, но остават под европейските стандарти

Напредък има и в развитието на електронните обществени услуги, но България все още изостава от средните европейски показатели.

Нивото на цифрови обществени услуги за гражданите достига 68%, а за бизнеса - 94%, като и двата показателя остават под средните стойности за ЕС. По-добро е представянето в сферата на електронното здравеопазване, където достъпът до електронни здравни досиета достига 87,5% и се доближава до средното европейско равнище.

Следващият етап: от изграждане на мрежите към развитие на хората

Изводът на Европейската комисия е, че България вече разполага със стабилна технологична основа за цифрова трансформация, но следващата ключова стъпка е повишаването на реалното използване на цифровите решения.

Сред основните препоръки са ускоряване на програмите за развитие на дигитални умения, увеличаване на броя на ИКТ специалистите и подобряване на използването и качеството на цифровите обществени услуги.

За бизнеса това означава, че конкурентоспособността през следващите години все по-малко ще зависи от достъпа до интернет инфраструктура и все повече - от способността на компаниите да развиват цифрови компетенции, да привличат специалисти и да превръщат наличните технологии в реална производителност и нови бизнес модели.