Целта ни е не да осигуряваме евтина работна ръка на чуждестранните фирми, а да развиваме човешкия потенциал и икономика на високата добавена стойност, категорична е Елица Панайотова, изпълнителен директор на София тех парк АД. За бъдещето на проекта и влиянието му върху конкурентоспособността на българските наука и бизнес с г-жа Панайотова разговаря Мария Черешева.

Г-жо Панайотова, през януари дружеството София тех парк получи финансиране в размер на 50 млн. лв. по ОП „Конкурентоспособност“, което може да се смята за формален старт на проекта. Какво предстои оттук нататък?

Като всяко дружество, което оперира с публични средства, в момента сме фокусирани върху старта на обществените поръчки – за проектиране, строителство и оборудване. До 2015 г. средствата трябва да са усвоени по различните дейности. Едните от тях са чисто инфраструктурни – реконструкция на сградите и изграждане на нови, другите са свързани с оборудването на лабораториите, а третите – със самата издръжка на екипа по управлението и подготовката на същинската част, която ще случва в парка – срещи, конференции, обучения. Всичко, което гравитира около ключовите компоненти на един такъв парк – наука, образование, бизнес, стартиращи компании.

Имате ли вече концепция за това как ще функционира технопаркът след изграждането на ключовата инфраструктура, т.е. как ефективно ще се осъществява връзката между образованието, науката и бизнеса?

Намираме се в един много начален етап от целия процес, буквално на половин година от началото на реализацията му, поради което за момента нещата все още са очертани в една обща рамка и тепърва ще бъдат разписани в детайли. Вече подписахме партньорства с водещите образователни институции в София, тъй като засега първите стъпки се случват тук, в столицата. Това са Софийският университет, Техническият университет, БАН, Университетът за национално и световно стопанство. Предстоят срещи с Нов български, Американския и Медицинския университет. Подходът към всички образователни институции е следният – те предлагат да надградят научно-технологичната си база с апаратурата, с която ние оборудваме нашите лаборатории, като целта е тя да се използва и от малкия и среден бизнес. Идеята е да бъде изградена ключова инфраструктура, която да събира на едно място и науката и бизнеса, като създава по-силно сътрудничество между тях и съответно науката да има по-приложна част. Именно това е същността на технологичния трансфер – научно-изследователските открития да могат да намират реално приложение в бизнеса. Това са механизми, които тепърва ще бъдат разработвани и обсъждани. Например, Индия е възприела следната политика: научните звена държат патентите за своите разработки определен брой години и, ако те не намерят приложение, патентите падат, за да се даде шанса на компании и стартиращи предприемачи да ги реализират. Т.е., широк кръг от компании да получават безплатен достъп до наука, за да се види дали това ще даде допълнителен тласък на икономиката.

Какви фирми очаквате да привлечете – български или международни?

И двете, тъй като целта на проекта е той да бъде с регионално влияние, да привлича фирми от региона и да създава продукт на световно ниво. Нашият пазар е твърде малък, за да се целим на локално равнище, и шансът ни е в това за в бъдеще да се раждат все повече компании, за чиито продукти и идеи таргетът е глобален. Дори и в момента има интерес към парка, но поради ранния етап на процесите, засега той е само принципен, като се надяваме с напредъка на дейностите ни той да става все по-конкретен. Искаме да привлечем чужди компании, и то не само тези, които вече присъстват тук, а такива, които идват у нас именно заради добрите ни специалисти в определена област.

По принцип България е известна като евтина аутсорсинг дестинация на основни бизнес процеси. Очаквате ли чрез София тех парк да привлечете компании, които да изнасят научно-развойните си звена у нас?

Успехът на проекта би означавал точно това – да се привлекат инвестиции с висока добавена стойност. Тук обаче трябва да се подчертае, че София тех парк е платформа, той не може да произведе нещо, което го няма. За да дойдат този тип компании, трябва университетите и научните звена да разполагат с определен научен капацитет и подходящи кадри със знания и експертиза в точно определени сфери. Лично аз съм на мнение, че за някои неща България си остава аутсорсинг дестинация, но за други вече не е. Да, продължават да се откриват нови кол центрове и такива за изнесени услуги, но в областта на ИКТ се развива все повече научно-изследователска дейност. Някои компании стартираха като аутсорсинг, но вече са със съвсем различен профил, което само по себе си говори за развиване и зрялост на пазара. Надяваме се това да продължи, тъй като нашият фокус не е в евтините услуги, а точно в обратното – продукт и икономика с висока добавена стойност. Естествено, че заетостта е от значение, но за нас тя не е на всяка цена. Профилът ни е в човешкия потенциал, като основен е мисловният капацитет.

Предполагам сте наясно с опасенията на бизнеса и неправителствения сектор, че София тех парк може да си остане само един инфраструктурен проект. Какви са основните рискове пред успешната реализация на инициативата?

Рискове има при всяко едно начало, особено, когато то е толкова радикално. Аз смятам, че те са преодолими, но това до голяма степен зависи от активността на всички заинтересовани страни. Говорим за активност не само на ниво бизнес, образование и наука, а и на равнище държавни политика. Затова се надявам, че фокусът на държавата върху иновациите ще се засилва, че ще се появи държавен фонд, който да подкрепя усилията на иновативни стартъп компании. Има много процеси, които тепърва предстои да се случват, но трябва да има една база, върху която да се стъпи. И ние решихме, че тази база няма да е само една инфраструктура, включваща инкубатор, интерактивен музей, и т.н., а че ще изградим и лаборатории, с които да осигурим необходимия инструментариум за правене на приложна наука. Ето защо вече се свързваме и с хора, които съвсем независимо се опитват да спечелят европейско финансиране за своите научни проекти и да ги привлечем да ги осъществяват при нас. Така ще се получи концентрация, чрез която се постига по-добър ефект, дори и чисто икономически. Например, когато един консорциум от фирми или университети спечели проект и закупи необходимото оборудване, не е ясно дали успява да го натовари достатъчно, за да се изплати. Същевременно тази техника не може да се ползва от всички. Точно това искаме да преодолеем, предоставяйки една апаратура, която да се ползва на споделен принцип, да се натоварва максимално, и оттам да има средства за нейното обновяване и поддръжка. Инфраструктурата е важна, тя не е мръсна дума. На среща м.г. с председателя на ЦЕРН, той и неговите колеги подчертаха точно това – ЦЕРН е един инфраструктурен проект, който привлича учени от цял свят. Ние се движим с предпазливи стъпки точно натам - да създадем и надградим „state-of-the-art” инфраструктура, която да задържи българските учени у нас и същевременно да привлече такива от региона и света.

*Пълният текст на интервюто можете да намерите в броя на списание ENTERPRISE за февруари-март.