Производството на повече крайни продукти по веригата от добива на суровини през преработката им би донесло и повече добавена стойност в икономиката. Такъв извод прави разработката „Възраждане на индустрията в България”, инициирана от КНСБ и реализирана в сътрудничество с основните членове на КНСБ, национално представителните работодателски организации и представители на научните среди.
Президентът на Конфедерацията Пламен Димитров, цитира поетия ангажимент от новия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да осигури 300 млрд. евро за съживяване на икономиката в ЕС, и заяви, че трябва да се търсят национално-отговорните позиции на България, за да е възможно разпределение на част от този ресурс в страната ни.
От разработката става ясно, че в търговията на България с европейските страни се изнасят продукти с малка степен на „принаден” продукт за сметка на вноса, което ги кара да специализират в трудоинтензивни и материалоемки производства. Поради тази причина страната ни среща трудности в нарастването на дела на високофективните сектори – тези с нарастващ мащаб на производството и наукоинтензивните дейности.
Тази картина, според авторите на разработката, може да се промени, като се реализира национална програма за „индустриална симбиоза” в преработващата промишленост, като изхвърляните от едно предприятие продукти отиват като суровина на производство на други. Друга подкрепа за възраждане на индустрията би било предвиждането на финансови стимули и преференции при разработване на клъстерни проекти, включително за тяхното създаване и укрепване. Това би могло да се случи именно чрез европейските фондове.
Възраждането на индустрията не може да се случи без необходимите инвестиции в образование, категорични са авторите на разработката. В България те са почти два пъти по-ниски от средните за ЕС. Освен това е налице трайна тенденция на намаляване кадрите със специално техническо образование, както и слаб интерес на младите хора към него. Годишната потребност на икономиката от технически кадри е в размер на 64 хил. души годишно, докато дипломираните годишно специалисти са около 23 хил. На другата крайност са хуманитарните специалности – потребността от такива кадри е 2000, а от университетите всяка година излизат 24 хил. специалисти. Особено необходимо в този момент е да бъде въведена системата на дуалното обучение, при която младите хора ще имат възможност да навлязат в реалното производство още докато учат.
Увеличаването на държавните разходи за наука и образование ще подпомогне също повишаването на иновациите и възможностите за инвестиции в рисков капитал. Финансирането на тези дейности може да се осигури чрез европейските програми, националните източници на финансиране, както и чрез други международни програми.
За възраждането на индустрията трябва да бъдат премахнати и големите пречки за производителите. Съществува, например, голяма разлика между изкупните цени от производителите и цените на дребно. Това се потвърждава и от факта, че цените на еднакви и аналогични продукти в търговските вериги в Западна Европа са близки до тези в България при несъпоставимо по-високи производствени разходи (за работни заплати и осигуровки, наеми, местни суровини и др.) и при значително по-високи доходи на потребителите.
Държавата трябва да търси и различни форми за подобряване на достъпа на промишлените предприятия до кредитиране, без тези форми да внасят ценово изкривяване на кредитния пазар.
Според авторите на разработката държавата трябва да прекрати всякакви опити за приватизация на т.нар. „естествени монополи” и да създаде жизнеспособни държавни дружества, които да се ангажират с проучването и експлоатацията на стратегически полезни изкопаеми. За възраждането на индустрията са необходими също инвестиции за подобряване на състоянието на електропреносната мрежа и управлението на товарите, както и рехабилитация на редица основни енергийни единици.
Друга идея за възраждане на индустрията е въвеждането на т.нар. „обратни трансфери” при покупката на военна техника и оборудване. В този случай държавата може да изиска от продавача да извърши определени инвестиции в страната-купувач, както и част от доставката да бъде произведена в местни промишлени предприятия. Авторите на разработката дават пример, че в световната практика размерът на тези трансфери варира между 60 и 120% от стойността на покупката. Заедно с това биха могли да се подпомогнат и предприятията от военно-промишления комплекс в България.
В разработката авторите дават също конкретни предложения за ограничаване на сивата икономика, както и за повишаване на прозрачността на обществените поръчки.
