Иновациите са средството, което може да съживи растежа на развиващите се страни и да им помогне да догонят по-богатите си съседи, сочи нов всеобхватен доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие. Ролята на правителствата е да подкрепят компаниите, развиващи нови продукти, да станат по-конкурентоспособни чрез приемане на иновативни производствени процеси и адаптирането им в съответствие с техните собствени нужди. Индивидуалните усилия на малките и средните предприятия в тази насока имат значително влияние върху цялостното макроикономическо представяне на дадена страна, се казва в доклада, цитиран от Дарик.
От ЕБВР стигат до логичния извод, че когато компаниите се обновяват, това се отразява на начина на работа на цели отрасли, а от там и на икономиката. Идея, която все още не намира почва в България, където иновациите често се възприемат като средство за източване на публични средства.
ЕБВР търси решение на проблема със страните "заседнали в прехода", каквато е и България. Истината е, че процесът на сближаване с развития свят спира, тъй като спират и реформите, които бяха двигател на растежа преди кризата.
Иновациите могат да играят голяма роля за повишаване на производителността на икономиката.
И тук не става въпрос за научни открития или милиардни инвестиции в създаване на нови технологии, а за внедряването на вече съществуващи такива в по-слабо развитите икономики. Целта трябва да е въвеждане на продукти или процеси, които са нови за дадена фирма, но вече са на разположение на друго място.
Иновативните фирми са особено чувствителни към бизнес климата и с цел насърчаване на иновациите държавата трябва да се пребори с макроикономическите проблеми като корупцията, недостатъчните умения на работната сила, ограничения достъп до финансиране и тежката бюрокрация.
В страни, които все още са далеч от технологичната граница, политиците трябва да се фокусират повече върху подобряването на капацитета за усвояване на технологиите, разработени другаде.
Това налага по-добро начално и средно образование, по-лесен достъп до банкови кредити и среда, която насърчава предприемачите да подобряват управлението на техните предприятия.
Ограниченията във финансирането могат да бъдат облекчени в краткосрочен план чрез въвеждането на специални схеми за кредитиране на малки фирми от банките. Политиците също могат да насърчат достъпа до рисков капитал чрез установяване на кредитни бюра и регистри, които улесняват обмена на информация между кредитополучатели и кредитори.
България е на 56 място в индекса на ЕБВР за достъп до рисков капитал. Страната има нужда от това да приведе в съответствие своите институционални рамки с европейското право, независимо, че е член на ЕС от 2007 г.
Значителни реформи са необходими за подобряване на прилагането на правото за защита на конкуренцията. Липсата на адекватна законодателна рамка и съдебен капацитет в тази сфера води до злоупотреба с господстващо положение и картели на пазара.
А в такива случаи са необходими силни инструменти за разследване, събиране и обработване на доказателствата и значителен опит за икономически анализ, който да докаже, че правилата са били нарушени.
В България банковият сектор беше под стрес през лятото на 2014 г., тъй като две големи български банки изпитаха ликвидни проблеми. Властите предприеха незабавни действия с одобрението на Европейската комисия. Но станалото засили притесненията за надзорните стандарти в страната.
Като цяло в индустрията, разликите между българските и западните компании нараства, заради влошаването на бизнес средата.
Производителите на автомобилни части, например продължават да проявяват интерес към България, но слабият икономически растеж през последните години, в съчетание с политическите сътресения, доведе до ниски нива на преки чуждестранни и вътрешни инвестиции, се казва в доклада.
А политическата намеса в енергетиката, в съчетание с ниски преференциални цени, има значителен ефект върху корпоративния сектор, възпрепятствайки инвестициите в ефективното използване на ресурсите.