Предишната година се характеризира с относително нисък растеж на българската икономика, като реалният ръст на БВП през 2023 г. е 1,8% при среден растеж за ЕС от 0,7%.
Прогнозите сочат, че през следващите две години растежът ще се забърза и ще достигне 3% на годишна база на фона на бързо затихващи инфлационни процеси. Индустриалното производство се позиционира като ключов двигател на българската икономика, въпреки че през 2023 г. се наблюдава известно забавяне, най-вече на фона на рекордите, регистрирани през 2022 г.
Като се съди по динамиката на отделните компоненти на индекса на производство в преработващата промишленост, през последните години тече трансформация на индустрията към все по-широкото застъпване на производства с висока добавена стойност.
Това е особено видимо в производството на компютърна техника, електроника и оптика, където в някои месеци индексът с база 2015 г. надхвърля 270%. Сходно позитивно развитие има и при производството на превозни средства без автомобили, където рекордите надхвърлят 300% спрямо базовата година. По-скромна, но въпреки това осезаема възходяща динамика има и при металните изделия, лекарствата и електрическите съоръжения.
Това обаче далеч не означава, че всички части на индустрията се развиват добре - индексът на производството на тютюневи изделия е на едва 25-30% от стойността си за 2015 г., обработката на кожи и кожени изделия - около 50%, производството на облекла - около 70%. Видимо свиване има и при текстила, дървения материал, мебелите, хартията и картона.
Посоката на развитие е повече от ясна - ръст има в секторите с по-сериозна механизация и автоматизация, но и по-добре интегрирани в международните, и особено европейските, вериги на добавена стойност.
Връзката между динамиката на отделните подсектори на българката индустрия и производителността на труда е повече от очевидна. Сегментите на промишленото производство, които се откъсват напред през последните няколко години, са сред тези с висока добавена стойност на зает - според последните данни на Евростат в компютърната и комуникационната техника производителността на труда е 39 хиляди евро на нает годишно, в производството на основни метали - 42 хил. евро.
Със сходно равнище на производителност са и други сред най-технологично развитите производства в страната - да речем водещата по този показател химическа промишленост, където добавената стойност на нает достига 48 хил. евро. За сравнение, в свиващите се индустрии тя е в пъти по-ниска - в производството както на облекла, така и на кожени изделия е едва по 9 хил. евро на човек, при мебелите и текстила - по 13 хил. евро на човек.
Очаквано това са и секторите, които привличат заетост. На фона на общия спад на работещите в преработващата промишленост, производството на компютърни, електронни и оптични продукти, както и това на превозни средства, по последни данни регистрират по 8% ръст на годишна база, това на електрически съоръжения - 6%.
Сериозни разлики има и в заплащането, като през призмата на общия разход на работодател тези в производството на облекло са почти 3 пъти по-ниски от тези в компютърната техника.
Изводът е повече от ясен - възходът на индустрията е движен от онези сегменти, които инвестират ударно в механизация и високотехнологични производства, но и залагат на високи знания и умения на работещите и изискват максимума от всеки един служител.
Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
Текстът е публикуван за първи път в годишния доклад на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации за 2023 г..
