Световната търговия преминава през безпрецедентна трансформация, каквато не е виждана от десетилетия. Технологичната надпревара, геополитическото напрежение и кризата с веригите на доставка превръщат търговията от фон на случващото се в основен инструмент за налагане на влияние. Залогът вече не е просто икономическо превъзходство, а самото бъдеще на търговията - начинът и новите правила, на които тя ще се подчинява.

В този контекст Българската стопанска камара (БСК) представя пет сценария за развитие на световната търговия по време на годишната конференция на Enterprise Europe Network, състояла се през ноември 2025 г. в Дания. Анализът, подготвен от Христина Каспарян, директор на ЦИНТРА при БСК, очертава възможните пътища, по които може да се развие глобалната икономика през следващите години и десетилетия.

Тези сценарии не са просто теоретични упражнения. Те са изградени върху ясно определени сигнали и двигатели на промяна, които вече се проявяват в реалността. Ролята на Световната търговска организация (СТО) се предефинира, а големите геополитически играчи все по-често заобикалят нейните правила в полза на двустранни сделки и преговори от позиция на силата.

За българския и европейския бизнес тези сценарии представляват критична отправна точка за дългосрочно стратегическо планиране. В свят на нарастваща несигурност и непредвидимост на доставките способността да се ориентираш и адаптираш към променящите се условия става въпрос на оцеляване и просперитет.

Сценарий 1: Фрагментацията се задълбочава - блатото на геополитическите игри

Това е реалността, в която се намира днес глобалната търговия. Големите играчи действат индивидуално, а правилата на СТО се заобикалят все по-често. Предпочитанието към двустранни сделки и преговорите от позиция на силата са все по-често явление, а глобалната технологична надпревара, свързана с изкуствения интелект и квантовите технологии, ускорява фрагментацията. Търговията се превръща в средство за налагане на контрол чрез митнически ограничения, санкции и субсидии.

Този сценарий не е нов - той се развива през последните поне 10 години, но стана особено видим след пандемията и началото на войната в Украйна. Прогнозите са мрачни: това положение ще се запази през следващите 5 до 10 години, с възможност за задълбочаване и изостряне.

За бизнеса това е изключително лоша новина. Несигурността на веригите на доставки ще нараства, а с нея и разходите. Компаниите са изправени пред пет основни стратегически варианта за оцеляване в това "блато":

• да останат на брега и изчакат;
• да поемат непремерен риск с доставчици от конкурентни блокове, да се закачат на "гърба на алигатор" (да се ориентират към един геополитически блок);
• да прекосят блатото като "стадо" (европейският подход при единство), или да "прелетят над блатото" чрез иновации и защитена интелектуална собственост.

Добрата новина е, че това е неустойчиво междинно състояние. То ще приключи в момента, в който някой от големите играчи вземе явно надмощие и започне да диктува стандарти и правила, които другите не могат да пренебрегнат.

Сценарий 2: Консолидацията печели - търговските блокове се възраждат

Този сценарий се развива на два ясни етапа. Първо идва вътрешната консолидация - държавите се групират в големи сплотени търговски блокове, където вътрешната търговия тече свободно, а членовете съгласуват общи мита, стандарти и правила за уреждане на спорове. Втората фаза е външната конкуренция - блоковете започват да договарят търговските си споразумения като единно цяло, а не поотделно.

Европейският съюз с неговия Единен вътрешен пазар е най-големият и най-завършеният търговски блок в света. През 2023 г. вътрешната търговия на ЕС достига над 5,9 трилиона долара, с което оставя далеч назад конкурентните блокове в Азия и Америките. Това предимство обяснява защо развитието на този сценарий е изключително изгодно за Европа.

Споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур е с глобално значение именно в контекста на този сценарий. То е първото споразумение между два търговски блока, а не между отделни държави. Ако заработи успешно, то ще оформи най-голямото пространство за свободна търговия в света.

За българския бизнес този сценарий е може би най-печеливш, но изисква стратегическо пренареждане на веригите на доставки с поглед към държавите от Меркосур. Търговските обеми и инвестиции на България с тези държави са твърде скромни на фона на възможностите. Рисковете остават свързани с фрагментация между блоковете без споразумения, като най-големи губещи ще бъдат неутралните държави и тези, които "искат да са добре с всички".

Сценарий 3: Алгоритмичната революция - изкуственият интелект взема контрола

Представете си свят, в който една или няколко глобални системи с изкуствен интелект управляват производствените, дистрибуционните и логистичните потоци въз основа на ефективност и оптимизация. Решенията се автоматизират, а изборът на търговски пътища, доставчици, запаси и дистрибуторски центрове се прави от AI, а не чрез политически преговори или традиционно корпоративно планиране.

При този сценарий търговията се трансформира до неузнаваемост. Потребителите поръчват продукти на платформа с изкуствен интелект, но на етикета вече няма да пише "Made in China" или "Made in Germany", а "Made by Cloud Manufacturing Inc". Търговията няма да бъде структурирана от държави или блокове, а от платформени екосистеми.

Характеристиките на тази нова търговия са впечатляващи:

• децентрализирано производство, координирано от AI;
• система Just-in-Time 2.0 с невиждана ефективност; глобална прозрачност на веригите на доставки;
• намалена роля на митата, тъй като AI може да пренасочва потоците моментално;
• непрекъсната пренастройка на пазара въз основа на алгоритмична оптимизация.

Печелившите са очевидни: технологичните гиганти и държавите, които контролират платформите и потоците от данни, производителите, които рано се интегрират в платформите, и потребителите с достъп до персонализирани продукти. Губещи са държавите, които разчитат на протекционизъм, неефективните индустрии и малките производители извън платформите.

Рисковете са сериозни: концентрация на власт, загуба на държавен суверенитет, уязвимост на кибератаки и изключване на по-слабите икономики. Колкото и невероятно да звучи, този сценарий е напълно възможен - поне една световна суперсила има точно такава стратегия, а реализацията ѝ минава през масивно акумулиране на данни.

Сценарий 4: Блокчейн революцията - умните договори автоматизират търговията

Когато изкуственият интелект се съчетае с блокчейн технологията, световната търговия навлиза в авангардна територия: автоматизация на търговските споразумения. Те се превръщат в умни договори върху блокчейн с автоматично приложение на клаузите относно мита, квоти, стандарти, произход.

При този сценарий отпада необходимостта от дълги търговски спорове, а нарушенията на клаузите се изпълняват автоматично и веднага. Самите търговски преговори изглеждат коренно различно, а основните играчи вече не са политици и дипломати, а разработчици на кодове и юристи.

Прозрачността на световната търговия достига невъобразими нива - всяка трансакция се регистрира в блокчейн регистър и се осигурява пълна проследимост на стоките, включително произход, път и съответствие със стандарти. Фирмите и потребителите печелят, докато най-големите губещи са дипломатите и държавните администрации.

Съществуват обаче реални рискове: кодът може да фаворизира големите играчи, губи се гъвкавостта при решаване на спорове, а рискът от фрагментация остава поради конкуриращи се блокчейн системи. И все пак това е един от най-благоприятните сценарии за бизнеса, тъй като административната тежест намалява драстично.

Сценарий 5: Данните като новия петрол - търговските споразумения за информация

В бъдеще държавите няма да преговарят само за митаи квоти, а за нещо много по-ценно - данни. Суровите данни, обработените данни и извлечените от тях анализи стават основната търгувана стока в световен мащаб. Държавите и корпорациите се конкурират в производството, усъвършенстването и монетизирането на огромни потоци от данни.

Центровете за данни и оптичните мрежи са новата жизненоважна търговска инфраструктура. Глобалните вериги за създаване на стойност бързо се преобразуват в такива, изградени върху данни. Потоците от данни - потребителски, промишлени, научни, екологични, здравни, военни - се купуват, продават и търгуват, а цените се определят от недостига, уникалността и качеството.

Възниква цяла индустрия за "рафиниране на данни" - фирми, специализирани в почистването, етикетирането и обогатяването на сурови данни. Киберсигурността, криптирането и спазването на поверителността стават новият митнически контрол, а шпионажът и кражбата на данни са новата контрабанда.

На масата за преговори на такива споразумения редом с правителствата неминуемо ще седят и големите технологични компании, тъй като те контролират по-голямата част от потоците. Споразуменията биха обхванали достъп до пазара, условия за използване на данни, мита, авторски права, поверителност, сигурност и правила за реципрочност.

Този сценарий крие противоположни интереси: гражданите искат да запазят личните си пространства, докато правителствата искат да ги монетизират. Фрагментацията е неизбежна с различни конкуриращи се "сфери на данни" с несъвместими стандарти, а търговските спорове лесно могат да прераснат в кибервойни.

Навигация в бурните води на бъдещето

Независимо кой от тези сценарии или комбинация от тях ще се материализира през следващите години, едно е безспорно - ролята на Световната търговска организация ще се предефинира из основи. В следващите 10-15 години бизнесът ще навигира в изключително бурни води, пълни с водовъртежи и неизвестни.

Несигурността и непредвидимостта на доставките вече не са изключение, а ежедневие. Компаниите, които разчитат на краткосрочни тактически решения, рискуват да бъдат пометени от вълните на промяната. Дългосрочният стратегически поглед става не просто препоръка, а императив за оцеляване.

За българския бизнес и администрация тези сценарии предлагат ценна карта на терена. Те позволяват да се идентифицират рисковете и възможностите, преди те да се материализират напълно. Споразумението ЕС-Меркосур например представлява конкретна възможност, която България все още не използва адекватно.

Същевременно технологичната трансформация изисква от предприятията да изградят корпоративна култура на сигурност, да защитят своите данни и интелектуална собственост, и да вземат стратегически решения за присъединяване към глобални платформи или развитие на алтернативни модели.

Малките и средните предприятия са особено уязвими в този контекст. Те нямат ресурса на големите корпорации да поддържат присъствие в множество конкуриращи се блокове или да развиват собствени AI платформи. За тях изборът на правилния стратегически път е въпрос на оцеляване.

Ключовата препоръка на анализа е ясна: позиционирането и вземането на решения изискват задълбочено разбиране на глобалните трансформации. Компаниите с амбиции за растеж на международните пазари трябва да инвестират в стратегическо предвиждане, гъвкавост и способност за бърза адаптация. В края на краищата, в епоха на радикална несигурност, единственото сигурно нещо е промяната - и способността да я превърнеш в конкурентно предимство.